„Капитал"
От тази седмица голямата промяна, която някои чакат със свито сърце, а други с големи надежди, започва да се случва. В първия епизод на бурната 2017 г. основна роля ще играят българският - за България, и американският - за целия останал свят, президент, които встъпиха в длъжност почти по едно и също време. Когато те излязат на преден план, страховете за техните политики може да се оправдаят, може и да не се, но със сигурност някои въпроси ще започнат да получават отговори.
Тръмп вече започна да внася яснота. Който се е надявал изказванията му за Европа, Русия и НАТО да останат само в предизборната кампания, е грешил много - той продължава в същия дух. В интервю за германски и британски вестници новият президент на САЩ удари най-сериозния шамар на европейските си съюзници досега. Той обяви, че не вижда проблем от разпадане на Европейския съюз. Това, разбира се, не е никаква изненада за човек, чийто съветник по въпросите на ЕС е британският националист Найджъл Фараж, но Тръмп не спря дотам. Той отново критикува НАТО, с което предизвика вълна на възмущение от Прибалтика до Берлин.
„Съдбата ни е в собствените ни ръце", отговори лаконично в Берлин германският канцлер Ангела Меркел. Понякога кратките изречения носят повече смисъл от цели романи. Лидерът на най-силната европейска държава, която от края на Втората световна война до днес вижда САЩ като гарант на европейската и на собствената си сигурност, обясни с пет думи, че старите съюзи вече не са това, което бяха.
А новите тепърва ще се градят. Докато Тръмп и Европа се гледаха изпод вежди, в швейцарския курорт Давос пристигна китайският президент Си Дзинпин. Това беше първата и най-голямата китайска правителствена делегация в малкото градче, което е символ на глобалния „елит". В програмна реч Си обясни пред присъстващите и пред света, че Китай поема знамето на глобализацията, хвърлено от Тръмп. Това ще е много различен водач - с много различни интереси и цели.
През миналата седмица се проведе и по-малкият по мащаб български „Давос" - срещата на бизнеса с правителството, чиято цел е да улови бизнес сантиментите в страната и перспективите, които дава политическата класа. На събитието, разбираемо, блуждаеше безпокойство. България в момента изглежда като кораб в спокойно море, който се радва на слаб попътен вятър, но пред който на хоризонта е задаващата се геополитическа буря. Този, който ще поеме кормилото, трябва да разчита ветровете отдалеч и да даде увереност как ще премине през нея.
Кой ще е този - какво знаем за него? По думите на премиера в оставка: „Никой от вас не би взел един военен, пожарникар или какъвто и да е и да му даде цялото управление на фирмата. А това си правим ние с държавата."
Кормилото на държавата поема генерал Румен Радев. През следващите поне три месеца България практически ще бъде президентска република, защото новоизбраният държавен глава ще трябва веднага да назначи служебно правителство и да насрочи нови избори. Той също избра да осветли малко повече това как ще управлява, пак в интервю за германски вестник. За разлика от Тръмп обаче неговите първи изказвания по-скоро успокояват, защото омекотяват някои крайности от предизборната кампания, но неяснотите все още остават.
И така, САЩ вече не е тази държава, която сме свикнали да виждаме, Европа по един или друг начин се променя, Китай се опитва да влезе в нова роля, а в България се сменя цялата власт. Всичко това се случва, преди да е свършил януари. Това е само началото.
