сн. АП
Украйна се оказа онази искра, която отново е на път да подпали отношенията между остатъка от някогашната съветска империя и Западния свят. Президентът Владимир Путин задейства добре планиран, но зле маскиран план за окупация на полуостров Крим и източните части на Украйна. Отлично екипирани яки момчета, наподобяващи бойци от специални руски подразделения, завзеха възловите обекти в Симферопол - столицата на полуострова, и в още няколко важни града, като към момента окупацията продължава да се разраства. Ако в началото на миналата седмица все още беше загадка що за десантчици са тези юначаги, които не носеха нито отличителни знаци, нито се представяха, днес вече няма съмнения от коя съседна страна са нахлули и чия заповед изпълняват. Те навсякъде действат по един и същ начин. Най-напред се окупира местният парламент в съответния град. После под дулата на автоматите им заседаващите там съветници или депутати гласуват декларация, че не признават новата власт в Киев и искат да се присъединят към майка Русия. След това в града се създава революционен хаос и страх. Нататък окупацията продължава с намиращите се наблизо украински военни поделения и гранични застави.
Агресията на Путин започна още в последните дни на февруари, когато протестиращите и опозиционните сили завзеха властта в Киев, а досадилият на всички с поръчковите съдебни процеси срещу своите опоненти и раболепието пред Москва президент Виктор Янукович избяга в Русия. За Владимир Путин Янукович е идеалната карта, която той ще може да размахва поне до извънредните президентски избори в Украйна на 25 май. Русия вече обяви, че не признава новите украински ръководители и че за нея единственият законен президент е приютеният Янукович. След като дори за най-заблудените стана ясно чии пратеници са яките момчета, окупиращи град след град в Украйна, а Путин не можеше повече да шикалкави, той извади коза ,,Янукович". В понеделник външното министерство на Русия обяви, че ,,законният президент на Украйна поиска намесата на Русия, за да бъде спрян хаосът в страната му". А Русия не можела да не откликне на тази настоятелна молба от президента на приятелската съседна държава.
Подобни ,,молби" руските войски са изпълнявали в миналото неведнъж - през 1956-а те смазаха въстанието срещу комунистическата власт в Унгария, а през 1968-а навлязоха в Чехословакия, за да смачкат народа и там. Тогава обаче светът бе различен. Ялтенските споразумения между Чърчил и Сталин, определящи сферите на влияние в Европа, се спазваха стриктно, поради което Западът се задоволи само с дежурни остри декларации. Самата Русия тогава не бе независима държава, а част от огромна комунистическа империя, бранеща не просто сфери, а тоталитарната си идеология. Америка по това време правеше същото - войната в Корея, после във Виетнам, нахлуването в Гренада, та чак до краткия блицкрик в Панама през 1989 година.
За дълго време след това, ако не смятаме войните срещу Югославия, Афганистан и Ирак, подкрепяни под сурдинка и от Русия, светът бе забравил какво означава студена война и напрежение. Всички противоречия се решаваха къде чрез явна, къде (по често) чрез тайна дипломация. Може би затова президентът на Русия реши, че окупацията на Украйна ще е етап от този процес. Поне засега се оказва, че е сбъркал. За всичките си години във властта президентът Барак Обама никога не е звучал по-заплашително. Дори когато му се налагаше да предупреждава най-големия враг на Америка - Осама бен Ладен, че ще бъде заловен и наказан.
Какви са възможностите пред Москва оттук нататък? В момента Русия изживява имперския си ,,ренесанс" - период, който западните държави приключиха още в средата на миналия век. Владимир Путин изпитва насладата да създава империя. Неслучайно германският канцлер Ангела Меркел заяви тези дни, че Русия живее в друг век. Сега, точно когато последната империя в Европа - Британската, напълно рухва - Шотландия най-вероятно ще се отцепи през септември, Руската се въздига със създаването на Евразийския съюз - перлата в управлението на Путин. Голямата му мечта е освен Казахстан, Беларус и в един по-късен етап и Китай към нея да се присъедини Украйна. Все пак Киевската Рус е люлката на Русия. С падането на Янукович тази му мечта има все по-малки шансове да се сбъдне. Съзнавайки, че губи Украйна, Путин очевидно предпочита да захапе поне онова, което успее от тази държава - източната й част, където населението предпочита да говори на руски. И едва ли тракането със зъби на Запада ще го спре. Ще се плъзне ли светът към ново противопоставяне, или загубилите тренинг да се борят с истински врагове западни лидери ще преглътнат и тази прищявка на Русия? Предстоят месеци, в които ще научим отговора.
