Преди две столетия в чифлик, намиращ се в околностите на гр. Богота – столицата на Колумбия, е открита мъничка птичка от злато. Дължината й е 4 см. От тогава до сега подобни „хвъркати" са намерени и в Коста Рика, Венецуела и Перу. В берлинския Етнографски музей например има златна птичка, открита в Коста Рика. Досега интересните находки са 33. Външният им вид е различен, обща е принципната конструкция, наподобяваща самолет с хоризонтални и вертикални крила и кил. В Музея на златото към Държавната банка на Колумбия са изложени златни фигурки, които приличат на живи същества с очи, зъби и люспи по тялото. Според резултатите от радиовъглеродния анализ 33-те фигурки са изработени около 500 г. от н.е. и са използвани като амулети и украшения. Първият, който забелязва удивителната им прилика със самолетите, е американският бижутер Еманюел Стауб. Той изпраща точно копие на „колумбийското златно самолетче" на приятеля си Айвън Сандерсън, известен зоолог. След детайлно разглеждане на артефакта Сандерсън е категоричен: нито едно живо същество на Земята не прилича на фигурката. Колегите му го подкрепят. Сандерсън предполага, че тя е реплика на летателен апарат. За да провери тази хипотеза, зоологът показва фигурката на няколко авиационни инженери, които потвърждават, че тя би могла да е модел на самолет. Някои я обявяват за модел на космолет, други – за прототип на товарен хидроплан. Има още хипотези, но те са прекалено "засукани" в техническо отношение. Ето каква история разказват авиационните инженери ветерани Джеръми Нотс и Никълас Пергам пред телевизионния канал „Дискавъри". Изложбата "Златото на Доколумбова Америка", открита през 1956 г. в музея на Ню Йорк, привлича вниманието на много учени, предимно археолози. А група американски авиоконструктори проявява огромен интерес. Те работят по секретен проект на свръхзвуков самолет и са поразени от златните фигурки на екзотични птици, подредени в стъклена витрина. "Веднага щом ги зърнахме, разбрахме, че става дума за умалени модели на самолети", казва Пергам. Нотс допълва: "В природата няма птици с такова тяло, крилата на птиците са в горната част на торса, а при самолетите може да са под фюзелажа и именно това се наблюдава при някои от златните фигурки." Загадъчните експонати са изпратени във военна лаборатория, където ги изследват. Това е началото на един от най-секретните проекти на американските военновъздушни сили – „Блек бърд". Древните фигурки на инките са тествани пет пъти в аеродинамичен тунел. В специален доклад изследователите, провеждащи експериментите, пишат следното. „Резултатите от тестовете са умопомрачителни, те показват, че летателните характеристики на златните птички са много по-добри от тези на доста съвременни самолети, особено когато става дума за свръхзвукови скорости." Фигурките са върнати в музея на Ню Йорк, а резултатите от изследването се озовават в конструкторското бюро на фирмата „Локхийд Мартин", която спешно създава свръхзвуковия самолет SR-71, известен още с кодовото си име „Блек бърд", който е най-добрият в света през периода 1964-1978 г. Той много прилича на една от златните птички, понеже крилата му са прибрани към фюзелажа. И развива фантастична за онова време скорост, три пъти по-голяма от тази на звука. До голяма степен неговата конструкция е използвана при създаването на американските космически совалки. Руснаците също правят свръхзвуков самолет по подобие на златните фигурки на инките. Това е МиГ-25, модифициран впоследствие и познат като МиГ-31. Формата на съвременните свръхзвукови самолети е досущ като тази на миниатюрните, изработени от инките. От инките ли? А откъде инките са имали необходимите технически, математически, физически и други познания, за да сътворят златните чудесийки?! Отговор на този въпрос засега няма.