Сър Джон Франклин – в началото на експедицията клони към 60-те си години
Хората винаги са таели в себе си силен стремеж към откривателство, към пътешествия. Дали става дума за изследване на сушата, моретата или студените дълбини на Космоса, ние, хората, притежаваме инстинкт да продължаваме да търсим, да завладяваме, да се стремим към предела на света. Кой не е изпитал неутолимото желание да разбере какво има зад следващия хълм, какво се крие след следващата вълна, какво се крие след следващата планета в дълбините на Космоса? Именно този проучвателски дух е в сърцето на нашата цивилизация, двигателят на просветлението, който захранва разума и сърцето на човека и бута прогреса напред. В архивите на човешките пътешествия е имало велики открития и постижения, ала и чудовищни зловещи провали, често забулвани в мистерия и до ден днешен, скрити в мъглите на времето.
Един такъв случай на амбициозна експедиция, изгубена завинаги в ледовете и мрака, е т. нар. експедиция на Франклин, кръстена на своя водач сър Джон Франклин. Тя отплава през 1845 година от бреговете на Англия и потъва в мрачните дебри, където царят северните ледове. Екипажът й, заедно с корабите, не е видян отново. Експедицията стартира през пролетта на 1845 г. с цел да намери почти легендарния Северозападен проход. Намирането на прохода е занимание, което мъчи умовете на много откриватели и пътешественици по времето на Франклин. Има много експедиции за намирането му, започнали с тази на Джон Кабът през 1490 г. Експедициите са подхранвани от това, че пътят през Атлантическия до Тихия океан е бил дълъг, опасен и скъп, а Северозападният проход би трябвало да предлага много по-бърз и сравнително по-безопасен път за разлика от нос Хорн или нос Добра надежда. Освен това откриването на такъв път би донесло власт и пари на народа, който го е открил и го контролира. Специално британците били убедени в съществуването на прохода и били обсебени от него през XIX век.
Джон Франклин, ръководител на експедицията, бил силен мъж и опитен моряк, присъединил се към Кралския флот на 16 години и преживял много пътешествия. Имал много плавания в Северната част на Атлантическия океан и бил уважаван като опитен капитан. Франклин бил обсебен от Северозападния проход и искал пръв да го открие и разучи. За тази цел той организира два кораба за експедицията, трагично известните „Ужас" и „Еребус", заедно със 110 моряци, 24 офицери и няколко души с други отговорности. Общият екипаж на двата кораба е 128 души. „Еребус" е под командването на Джеймс Фитзджейс, а „Ужас" е управляван от Франсис Козиер, като самата експедиция е под общото напътстване на Франклин, вече в напреднала възраст (около 60 години).
Експедицията била много добре подготвена и оборудвана. „Еребус", по това време на възраст 19 години, както и „Ужас", на 32 г., са смятани за стари кораби, но малко преди експедицията са били обновени и модернизирани за сурови условия на плаване. Имали подсилени мачти, прибиращи се рулове и подобрен нос, тоест имали всичко, което се искало от един кораб от онова време. Имали дори повече - монтирани лъкове, свързани с железни греди за палубата, и вътрешно отоплително устройство, работещо с пара. На корабите имало и много храна в консерви, издържащи години, без да се развалят, и дори библиотеки със солиден запас от книги.
Вече нови и подобрени, готови да се съревновават с току-що изработените кораби, излизащи в морето, „Еребус" и „Ужас" се понасят в открити води от Грийнхайт, Англия, в сутринта на 19 май 1845 година, след което правят кратка спирка в Шотландки за разпоредби, преди да заминат отвъд Атлантика, към неотбелязаните по картата земи и легендарния проход, стаен някъде там. С такава техника и оборудване и с такива опитни моряци на борда никой от членовете на екипажа не е подозирал, че нещо ще се обърка. Имало ли е човек от тълпата, стояща на пристанището в Грийнхайт, който да е вярвал, че вместо гениално откритие това пътешествие ще донесе само загадки и въпроси?
Експедицията на Франклин обаче бързо е затрупана с проблеми след напускането на пристанището. Всеки от корабите е пълен до краен предел с около 65 души на кораб, а толкова много хора на такива по големина кораби често довежда до чести спорове и раздразнителност на екипажа в тесните пространства под палубата. При такива условия повечето моряци обикновено се държат както желаят и не вършат задълженията си, нещо, което Франклин не толерира. Той не одобрява пушенето и псувните и петима моряци слизат от корабите в Шотландия заради груб език и пиянство (може да се каже, че те са били благословени заради пороците си). Свалянето на моряци в самото начало на пътуването обаче никога не е добър знак за благополучна експедиция.
Въпреки сравнително ниската култура и широка разюзданост на екипажа строгите изисквания на Франклин ги карат да работят усърдно и успешно да пристигнат на Диско Бей, на западния бряг на Гренландия, където корабите са снабдени с пресни запаси и месо. Оттам екипажът пише последните писма до близките си, които те някога ще получат. Експедицията се отправи на север, към Ланкастър саунд, след което е планирано да поемат в непознатите почти неизследвани по това време води на Северния ледовит океан. По това време части от водите край Гренландия са частично опознати, но все пак са останали около 181,300 километра неизследвани земи и води.
На 26 юли 1845 година капитанът на китоловния кораб „Принцът на Уелс" засича два кораба край Диско Бей. Това е последният път, когато човек засича плаващите „Еребус" и „Ужас" с жив и здрав екипаж на борда. Следващите две години от експедицията няма ни вест, ни кост. Съпругата на Франклин, Джейн, след дълги напъни успява да убеди Адмиралтейството на Англия да направи нещо по въпроса с изчезнала експедиция. И наистина, средства не се пестят: пратени са доста кораби в търсене на изчезналите „Еребус" и „Ужас" - само през 1850 година дузина кораби са тръгнали към Гренландия с тази цел. Тогава са открити и първите останки от тази така злополучна експедиция - руини от временен лагер и малки гробове с камъни, в които са издълбани имената на няколко членове на екипажа. В крайна сметка и американците са въвлечени в търсенето. Въпреки това не се откриват други следи освен останките на лагера и гробовете и през 1857 г. Адмиралтейството на Англия закрива издирването окончателно и обявява екипажа за изчезнал и потенциално мъртъв.
Това обаче не бележи края на издирването на Франклиновата експедиция. Задвижвани от любопитство, членовете на Адмиралтейството предлагат награда за този, открил корабите и екипажа, жив или мъртъв. Имало няколко експедиции. След експедицията си през 1854-а Джон Рей преразказва думите на ескимоси, които твърдят, че са видели 35-40 бели мъже, които са починали от глад и са прибягвали до канибализъм. Имало и различни останки, сред които и няколко сребърни лъжици. Джеймс Андерсън направил експедиция през 1855-а и открил изгнило парче дърво с думата ЕРЕБУС, издълбана върху повърхността му, край устието на река Бек.
Експедицията на Уилям Хобсън разкрива мрачна новина: смъртта на Франклин на 11 юни 1847 година поради неизвестни обстоятелства. Други пътешествия откриват купища предмети: многобройни неизвестни деформирани предмети, книги, копринени кърпички, сапун, гребени за коса, чаени лъжички, макар че не е сигурно защо екипажът ги е носил със себе си, защото са открити на сушата в Гренландия. Открити са два скелета в прокъсани дрехи, лежащи в снега, лодка, въжета, дори неотворени консерви с храна, което е странно, предвид, че ако екипажът е прибягвал до канибализъм, а са имали консерви... най-вероятно е нямало с какво да ги отворят, което прави случая още по-странен. Имали са маловажни неща като гребени за коса и копринени кърпички, но не и ножове или вилици, с които да отварят консервите. Дали екипажът не се е побъркал, докато стигне до тази фаза от злополучната експедиция?
Продължението - в следващия брой
