Уикипедия, Фейсбук
Йовка Димитрова
Когато белгийските запалянковци тръгнаха за Европейското във Франция, Google Maps им пусна специална карта с местата по пътя, откъдето могат да си купят пържени картофи. Белгиецът не се чувства у дома, ако не знае, че трябва само да се протегне към фунийката с пържени картофи. Те са национален символ, също като шоколада и бирата, макар някои да твърдят, че не е толкова безспорно здравословен.
В Белгия има над 5,000 будки и каравани, специално построени за мобилна продажба на пържени картофи, така че в кралството да няма нито една керемидка, която да бъде лишена от това национално достояние.
Някои са толкова прочути, че бирариите наоколо са се примирили с факта, че за да имат клиенти, трябва да ги приемат с чуждите картофи. Такъв е случаят с „При Антоан" в Брюксел. Ароматизиращ целия площад „Жордан", на хвърлей от европейските институции, той е основният магнит за околните заведения, които са обявили, че приемат клиенти с картофи отвън. Славата на Антоан стигна чак до Берлин, когато канцлерът Ангела Меркел се отлъчи от срещата на върха на ЕС, подготвяща бежанското споразумение с Турция, за да опита неговите картофи в тайна мазнина, за която се говори, че е гъша. Селфито, което продавачът си направи с чакащия реда си най-влиятелен политик в Европа, обиколи социалните мрежи, но не промени натовареността на будката, където опашките и без това се вият и ден, и нощ, независимо от показанията на термометъра навън.
Освен че са чудесно мезе за прочутата белгийска бира, пържените картофи са възпети от изкуството, обект са на задълбочени научни изследвания, исторически спорове и единствен предмет на цял музей, работещ с голям успех в Брюж. Те дори са използвани като политическо оръжие при голямата правителствена криза, когато Белгия постави и досега ненадминатия рекорд за управление без редовно правителство (589 дни). Кесийки с картофи бяха раздавани на хората по улиците като метафора на нуждата от намиране на национално разбирателство под мотото "революция с пържени картофи", но в крайна сметка до надигане на народните маси не се стигна и година по-късно правителство беше съставено. Пържените картофи дори са част от белгийската дипломация. 100 г. гневът от американската неблагодарност продължава да създава вълни по гладките двустранни отношения и да дава повод за промоционални турове, в които лично министър-председатели се ангажират с пропагандирането на националната кауза.
Може би не целенасочено, а поради прословутото си пренебрежение към географията американците носят вината за една от големите несправедливости към белгийската нация. Дори Доналд Тръмп, който нарече Белгия „красив град", отнесе по-малко клетви от онези незнайни американски войници, които погрешка нарекоха пържените картофи „френски". Всъщност историята е хубава и крайно несправедлива. По време на Първата световна война белгийците носели в американските окопи храна на войниците, които се биели срещу окупиралите ги германци. И понеже говорели на френски, американците им дали неправилно име. Така де, Белгия има три официални езика и нито един от тях не се нарича „белгийски".
Ако искате да обидите смъртно белгиец, можете да завържете с него спор за произхода на пържените картофи. Основните версии са две: национална и неточна (международна). Според първата пържените картофи са принос към човечеството, даден от рибарите по река Маас (някъде около днешен Лиеж). През една особено люта зима около 1750 г. реката замръзнала и рибарите останали без препитание, а семействата им с празни чинии. Тогава се родила идеята пържените риби да бъдат заместени от картофи. Нарязали ги с размера на рибките, като максимално наподобили формата, и така се родила поредната световна легенда.
Международната версия, която и днес повдига ядно веждите на всеки белгийски патриот, е свита в един от ъглите на Музея на пържените картофи. Според нея те са се появили първо в Испания. Монахините от един манастир в Севиля отглеждали картофи в градините си, сред първите в Европа. И понеже по онова време всичко се готвело със зехтин, един ден в рецептурната книжка на манастира влезли и пържените картофи.
Решавайки, че едва ли има някой по-компетентен да се произнесе по достоверността на двете версии, се обърнах към Музея на пържените картофи в Брюж. И си спечелих толкова гневен поглед от служителя в отговор, че още ме побиват тръпки. Монахините може да са пържили, но първо, картофите не се правят в зехтин, и второ, формата, в която са били рязани картофите в Севиля, не е автентичната форма на пържените картофи, каза ми ядно той. Толкова за произхода.
Иначе картофите са влезли в това, което сега е Белгия през пристанището на Антверпен на 28 ноември 1567 г., когато някой си Хуан де ла Молина пристигнал с три кораба картофи, портокали и зелени лимони от Лас Палмас, на Канарските острови, да погостува на брат си. Това само някакви си 30 години преди картофите изобщо да стигнат до Европа, докарани от Хеменес де Куесанда от Колумбия. Целият първи етаж на Музея на пържените картофи ще ви зашемети с неочаквани данни за този зеленчук, за който едва ли се замисляте, освен когато планирате семейното меню.
Според витрините картофът едва ли не е спасил европейската цивилизация, заменяйки ръжта в хляба на европейските ни предци. Тъкмо през средните векове ръжта била заразена с гъбена инфекция, водеща до загуба на усет на пръстите на ръцете и краката и халюцинации при хората. Когато те заменили зърното с картофи, всичко се поправило, а зеленчукът се използвал широко като лекарство срещу стомашни болки, ревматизъм, диабет, изгаряне и за спиране на кървенето. В сувенирния магазин на музея ще ви продадат крем за ръце от картофи и серум срещу червен нос и кръгове под очите.
След като се запознаете с разнообразието (5,000 вида) и историята на картофа и се зашеметите от факта, че най-големият картоф е отгледан през 2011 г. във Великобритания - 4.99 кг, следвате миризмата и се оказвате на втория от трите етажа, посветени на обожанието към пържените картофи. Ароматизиран от фритюрника в мазето на музея, където можете да опитате продукта, вторият етаж е посветен на историята и постиженията на Белгия в пърженето. Всякакви модели фритюрници (някои подозрително наподобяващи откритите перални от предавтоматичната епоха), тигани и машини за рязането им в оригиналната продълговата форма са събрани от собствениците на музея в цялата страна. Отделна витрина е посветена на конусовидните хартиени фунийки, в които единствено е прилично да се сервират картофите. Първоначално ги свивали от вестници, защото в Западна Европа в индустриалните времена всички храни се увивали във вестници. Днес, когато здравето е над всичко, печатните мастила се смятат за вредни дори когато се използват за попиване на част от мазнината по изпържените картофи. Не се вълнувайте, в музея са се постарали да намерят и по-мазни храни от пържените картофи (11.7%), за да успокоят съвестта ви, когато следващия път посягате към фритюрника. Саламът има 22.9% мазнини, а кашкавалът - 27.8%, става ясно от специален надпис, монтиран в центъра на залата.
Както при други легендарни марки, рецептата за белгийските пържени картофи е разгадана, но е невъзможно те да бъдат наподобени извън членовете на Белгийския съюз на пържените картофи. Това е браншова организация, която дори раздава ордени и рицарски звания за високо майсторство. Заслугите се доказват с годините, прекарани зад фритюрника - от 10 г. за „Сребърен кръст" и 15 за „Рицар на ордена „Златната фунийка" до изключителни заслуги за най-високата степен „Велик офицер". Званията се присъждат годишно на сбирка на дружеството. Пълната колекция от ордени може да се види в Музея на пържените картофи.
Каква е тайната на белгийските пържени картофи, никой няма да ви каже. В музея споделят, че това е най-честият въпрос, на който трябва да отговарят, но той никога не им омръзва, защото е обвит в патриотична мистерия.
И макар че предлагат видеоуказания за пържене от един от майсторите в занаята, както и няколко опита да се даде отговор на въпроса (подсушете картофите преди пържене, не смесвайте храните във фритюрника, сменяйте мазнината след осмото пържене), е ясно, че майсторлъкът ще остане легенда като рецептата на кока-кола.
Но ако въпреки всичко искате да опитате, нарежете картофите по белгийски (дебелина между 10 и 13 мм) и пържете в нерафинирана говежда мазнина или в гъша мас - два пъти. Първо на 140 градуса за 4-8 минути, за да остане крехък отвътре и повторно на 165-175 за 2-3 минути, за да стане хрупкав. Днес го сервират почти винаги с майонеза или с някой друг сос, гастролиращ от рецептите за пържено месо, но само допреди 100 г. той е поднасян само с повечко сол (желателно морска).
