сн. desebg.com
Служителите на Държавна сигурност, макар и скрити по разни ведомства, успяха да постигнат една от важните си цели - поръчителите на убийството на писателя Георги Марков и прекият изпълнител на престъплението никога да не застанат на подсъдимата скамейка. След като десетилетия наред българското следствие, прокуратура и МВР нарочно мотаеха разследването на екзекуцията на писателя, на 11 септември делото ще бъде прекратено поради изтекла давност. Марков - един от приближените на диктатора Тодор Живков и сценарист на антологията на комунизма - сериала ,,На всеки километър", а после отрекъл се от системата, която осмива в поредицата си ,,Задочни репортажи за България", бе убит на моста Ватерлоо в Лондон през 1978 г. ,,На 11 септември съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие - заповед за арест, задържане, обвинение - по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишният срок на давност, не е предприето", обясни говорителката на столичната прокуратура Румяна Арнаудова. Това изявление звучи изключително цинично на фона на данните, които вече са известни и публикувани в книга и в медиите и от които е ясно поименно както кой е поръчал убийството, така и кой го е извършил.
Марков избяга от комунистическа България и от Лондон четеше своите творби по радио Би Би Си. Той почина на 11 септември 1978 г. Четири дена преди това, на моста Ватерло, той беше прободен в бедрото от пешеходец с чадър, от който впоследствие се ражда прословутата фраза ,,българския чадър". Същата вечер Марков изпада в силна треска и умира, без да бъде разпитан от полицията. Аутопсията разкрива присъствие в крака му на отровна капсула с рицин, голяма колкото върха на карфица. Тя е изработена от платинено-иридиева сплав.
Първото съдебно разследване веднага след убийството в Лондон не дава резултат, защото по онова време британските власти нямат достъп до никакви български материали. Второто започва след падането на комунистическия режим през 1989 г. и маскираните във властта агенти на Държавна сигурност успяха набързо да го закрият през 1993 г. Но по-късно - през 1995 г., беше открито отново. През 2008 г. трябваше да изтече 30-годишният срок на давност.
През 1993 г. български следователи предадоха на Скотланд ярд документи, замесващи в убийството датчанина от италиански произход Франческо Джулино (известен като агент Пикадили), сътрудник на българските тайни служби. Той е заподозрян, че е убил Марков. Изтичане на информация в печата позволи на Джулино да напусне Дания, където живееше до този момент, и да се укрие на неизвестно място.
Предполага се, че агент Пикадили е получил последна помощ от българската ДС, или останките от нея, които услужливо са го посъветвали да се укрие, за да не бъде арестуван. Акцията е била маскирана като уж изтичане на информация в британската преса, което изтичане вероятно също е организирано от хора, свързани с ДС. Същевременно прокуратурата в България не направи нищо, за да притисне последния човек, който знаеше истината за убийството, да даде показания и да разкрие имената на замесените - офицера от резерва ген.-лейт. Владимир Тодоров. Той бе последният началник на Първо главно управление (ПГУ - разузнаването) на Държавна сигурност. Генералът издъхна в края на миналата година и отнесе информацията със себе си.
Пренебрежението, с което силовите ведомства в България се отнесоха към делото ,,Марков", е обяснимо единствено с вероятността да бъдат спасени спокойните старини на разни генерали като Владимир Тодоров, предприемали и пряко изпълнявали мокрите поръчки на комунистическата власт. Някои от тях са все още живи, но на преклонни години. Техните синове и дъщери обаче са във вихъра на политическата и икономическата кариера.
