Сн.: Александър Димитров
Кишинев, Молдова
Вече 13 години Българската телеграфна агенция събира представители на нашите медии по света на различни места с големи наши общности. През последните няколко години срещите се провеждаха на места, които може да наречем България, без те да са част от територията на страната - Западните покрайнини и Молдова. Това, изглежда, са забравени от нас райони на света, където има много наши сънародници, пазещи езика и традициите ни. В Молдова, където беше медийната среща през тази година, има една автономна община, населена предимно с българи - с техни училища, дори университет, колеж по музика, вече и пресклуб на БТА, а от догодина и свой депутат. Мястото се нарича Тараклия и там живеят над 30 хиляди наши сънародници, които десетилетията не са успели да претопят. Те говорят на роден език и пазят традициите по-ревниво откъдето и да е.
Да отидеш в Тараклия е все едно да се върнеш някъде през 70-те или 80-те години на миналия век. Руският комунизъм е оставил уродливите си белези върху цяла Молдова, но особено в тези по-малки градчета. В Тараклия хората живеят бедно, но площадът и улиците им са чисти, а усмивките - искрени.
Групата на БТА заедно с президента на Молдова Игор Додон и българския вицепрезидент Илияна Йотова посетиха общината, за да открият новия пресклуб на БТА и да участват в подписването на тристранен пакт - между българския университет в Тараклия и университетите в Русе и Велико Търново. За хората там личеше, че всичко това е важно - вниманието, посещението, даренията на учебници и възможностите да учат в България - страната, която още наричат Родина.
Много от тях ми казаха, че властите в Молдова не ги притискат - така както сръбските в Западните покрайнини. Но им липсва подкрепа от София - за учебни програми и финансиране, за бизнес и инвестиции. И всичко това си личи - молдовският президент Додон беше гост на програма в българския университет, където всичко се случваше на български език - и речите, и стиховете, и народните песни. Никъде досега не съм чувал по-вълнуващо изпълнение на българския химн от хора на университета. Додон дори смени молдовския език с руски за речта си там, който е по-близък до сънародниците ни. И за пореден път потвърди ангажимента си към общината да остане автономна. А на изборите през 2018 г. от Тараклия ще има и свой депутат в националния парламент. "Такова нещо не може да видиш в Босилеград, с тъга казва колегата Александър Димитров. - Там и един сърбин да има, а другите да са българи, ще говорим на сръбски." От десетилетия в Западните покрайнини сръбските власти провеждат асимилационна политика спрямо нашата общност там. Кметът на града Владимир Захариев е българин по рождение, но сърбин по душа, казват местните и действията му през последните години го доказват. Двата района си приличат по история и народопсихология, но са толкова различни като развитие и отношение на властите към тях в днешно време.
Но по-важно е отношението, което България и ние имаме към тях - колко от вас знаят за тези райони и битката на нашите сънародници да съхраняват националното си самосъзнание, култура и език? Поколения наред те пазят ревниво корените си и не забравят произхода си, независимо че са откъснати от България. Разказват истории за първите си посещения в България след 1989 година и как целите им села се събирали да питат завърналите се: "Каква е тази чудна България? Какво има там?" Българи, цял живот живели с мечтата за Родината, в която никога не са били. Но и от която никога не се отказват. Достойни патриоти, за които, изглежда, сме забравили.
