сн. Кирил Константинов
Кой казва, че коалиция е мръсна дума? От получилите регистрация за Избори 2013 рекордни 63 партии бяха формирани също рекордните 8 коалиции с 27 участници. Като добавим още няколко партии, които влязоха в коалициите неофициално, излиза, че този начин на явяване са избрали половината участници във вота.
И то без да броим формациите, които не събраха 7 хиляди подписа и 10 хиляди лв., но имат споразумения с регистрираните в ЦИК партии.
Коалиционният формат официално е реабилитиран още преди парламентарните избори. Стига, разбира се, да не е троен... Случайно или не всички политически сили избегнаха сакралното число и заложиха на двойни, четворни, петорни и осморни коалиции. Някои се регистрираха преди крайния срок, но всички бяха вписани с решения на ЦИК с дата 1 април...
Според популярна дефиниция коалицията е такова сдружение, по време на което участниците действат заедно за постигане на дадена цел, но водени всеки от собствения си интерес. А според изборната практика е вярно и обратното - участниците действат заедно за даден интерес, но водени всеки от собствената си цел. Такъв е случаят в традиционно най-многолюдната Коалиция за България. БСП събра под знамената още 7 партии - колкото през 2005 г. и с една по-малко от 2009 г. Целта на ръководството на БСП в поддържането на уж
отречения формат, включващ „файтонни" партии
очевидно не е да разшири влиянието на столетницата. Но, разбира се, си има своето прагматично обяснение. Стремежът на „Позитано" 20 е да се покрие максимално широк периметър, за да утвърди пълния монопол вляво и да не допусне разпиляване на гласове.
През 2005 г. „Коалиция на розата" им отмъкна 1.3%, „Евророма" взе самостоятелно още толкова, общо около процент получиха и други формации с ляв уклон. А през 2009 г. „загубите" бяха пренебрежими.
Сега Сергей Станишев направи нова крачка, като се сдоби и с десен партньор. Земеделският народен съюз зачеркна предварителното си споразумение с НДСВ и неговият председател Румен Йончев (зам.-директор на фонд „Земеделие" по времето на Иван Костов) ще бъде втори в червената листа в Монтана. Но това не е кой знае колко учудващо, тъй като ЗНС преди време беше готов да се влее и в АБВ на Георги Първанов...
Целите на коалиционните партньори на БСП са различни, някои даже няма да имат нито едно избираемо място в листите. Но общият им интерес е един - дял от държавна субсидия. През миналия мандат за по-малките се полагаха 50 хил. лв. годишно, за по-големите - 100 хил. лв.
Сходни цели и интереси споделят и в другия край на политическия спектър. Както се очакваше, макар и извън официалния състав, към петорната коалиция СДС тихомълком се присъедини още една партия - БДС-радикали. На „Раковски" 134 даже не си направиха труда да напишат смислено обяснение за този ход.
Според съобщението на пресцентъра Емил Кабаиванов подписал с Евгений Бакърджиев „политически документ, с който приемат общи принципи и виждания на десните партии за политиката на България". „В лицето на БДС-Радикали ние виждаме наш дългодишен (грешката е от прессъобщението, бел. ред.) партньор, който е бил до нас във всички сериозни битки срещу политическото статукво", рекъл председателят на сините Емил Кабаиванов.
За възстановяване на "старото СДС" остава да се включи само още един „дьлгодишен" партньор - Стефан Софиянски. ССД не си направи труда да се регистрира за изборите, но това не пречи негови представители да влязат в „гражданската квота" на листите.
В СДС не пропуснаха да злорадстват по адрес на бившите си съпартийци от „Синьо единство" и разтрогнатия им съюз с ДСБ: „Притеснени сме от процесите вдясно. Десният избирател няма кого да припознае като свое представителство и заявка за защита на интересите му." И призоваха всички сини симпатизанти „да подкрепят силния десен отбор".
Поредната провалена коалиция вдясно си има своята кратка, но бурна предистория. В края на януари
Иван Костов и Надежда Нейнски подписаха „единна платформа"
с намерения за съвместно явявяне на изборите и създаване на нова обща партия в бъдеще. После евродепутатката публикува на сайта си допитване за име на коалицията. От трите варианта - „Единна платформа", „Сините" и „Единство за силна България", в ДСБ избраха четвъртия - нито едно от изброените.
От партията на Костов изтъкнаха, че са силно „разпознаваеми" и затова името задължително трябва да съдържа тяхната абревиатура. В ДСБ си правеха сметка, че могат да наложат някои свои условия силово, тъй като имат срещу себе си не партия, а сдружението „Единство". Затова след години публични изяви в най-големите зали в София и в Брюксел Надежда Нейнски и Мартин Димитров стигнаха дотам да създадат нова партия инкогнито.
Никой не разбра кога е проведено учредителното събрание на „Синьо единство". Съществуването на партията стана известно чак след като група бивши млади активисти на СДС начело с екслидера на младежкия СДС Христо Панчугов с грейнали усмивки влязоха в ЦИК, за да се регистрират за изборите. Какво точно е станало оттам нататък в преговорите с ДСБ, не е съвсем ясно. Хората на Надежда Нейнски са успели да наложат всичките си условия за листите, партията на Костов неохотно се съгласила и на сьпредседателство в коалицията.
Но в крайна сметка ДСБ се регистрира във формат само с Български демократически форум, а от „Синьо единство" изтеглиха документите си от ЦИК и заявиха категорично, че няма да участват в изборите. Смислени обяснения не бяха дадени и от двете страни.
Костов обяви, че ще чака до последно
партньорите да заемат запазените за тях 12 челни места в листите, Нейнски отказа. Причината била в липсата на достатъчно гаранции, че впоследствие коалицията ще се обедини в нова партия. Точката беше сложена с абсурдния призив на евродепутатката да се гласува „и за СДС, и за ДСБ".
Няма да е учудващо, ако в крайна сметка някой от бившите сини депутати все пак влезе в листите на ДСБ. Твърде вероятно е други в „Синьо единство" да си правят две тънки сметки за след изборите. Едната - да изгреят отново в случай на предсрочни избори наесен. Другата - да блеснат, ако и СДС, и ДСБ не влязат в парламента.
В такава ситуация със сигурност ще има нагласи за започване на чисто и за създаване на нова дясна партия. Тогава Надежда Нейнски, Мартин Димитров и младежите около тях ще са с една обиколка пред останалите...
Отделна тема е без-Надеждната коалиция ДСБ-БДФ. Как хората на Костов избраха точно Демократическия форум за изваждане от нафталина на партиите от 90-те, не е известно. Ако названието на формацията на Дянко Марков предизвиква нечия носталгия по зората на демокрацията, то името на днешния й председател Жаклин Толева е тотално непознато.
Затова със сигурност има връзка фактът, че бивш лидер на БДФ е финансовият министър от правителството на ОДС Муравей Радев. В последните години той се пише напуснал политиката, но се подвизаваше в парламента като сътрудник на Асен Агов.
Коалицията „Център - свобода и достойнство" също е съшита с бели конци
макар че вече си има платформа от цели две страници. НДСВ и Народна партия „Свобода и достойнство" (НПСД) на Касим Дал и Корман Исмаилов подписаха споразумение на 30 март - ден преди крайния срок за регистрация. А на пресконференцията за представяне на коалицията от НДСВ объркаха името на НПСД. До последно царистите преговаряха и със СДС, с които имали общи ценности. „Но, уви, не се получи", обясни простичко Христина Христова.
Според нея сините проявили „някакви прекомерни амбиции, излишно, архаично за сегашното състояние на СДС високомерие". Самото НДСВ не прояви такова, приемайки коалицията да е кръстена на другия партньор, който ще получи и всички места в листите, които е пожелал. Своеобразният римейк на идеята за Либерален алианс отпреди години даде заявка да е опозиция на досегашните управляващи.
Председателят на НПСД Корман Исмаилов заяви, че приоритетите на правителството на ГЕРБ били много сбъркани и катастрофирали. Не е известно бившият депутат от ДПС да е казвал нещо подобно преди края на оставката на кабинета. Новата му партия беше създадена с пари от дьржавната субсидия за движението на Доган, пренасочени към Касим Дал чрез ГЕРБ...
Компромисно име се намери и за коалицията около Слави Бинев. Доскоро тя се зовеше „Свободна България", но в крайна сметка се регистрира като „Горда България". Което хората на Бинев, разбира се, изписват като „ГОРДа България".
В коалицията влязоха още Съюз на патриотичните сили „Защита" и ОБТ - Българските лейбъристи, но те са по-скоро „за пълнеж". Както личи от първоначалното название, основният партньор на ГОРД е „Свободен народ". Освен партията с лидер Теодор Дечев зад Слави Бинев наднича още една свързана с Алексей Петров структура - Съюзът за стопанска инициатива и настоящият му председател Явор Джиджев.
Лидерите на протестите от Движение за граждански контрол не успяха да намерят втора партия, с която да сформират коалиция, и ще се явят само от името на ,Демократична гражданска инициатива". Тази задача обаче не се оказа никакъв проблем за други, претендиращи за вота на недоволството -
творението на Александър Томов „Българска пролет"
Коалиция с това название беше регистрирана от Българска социалдемокрация (БСД) на Томов и Партия на зелените с лидер Валентин Симов. Втората вероятно не е само за цвят. Симов е бивш депутат от 38-ото НС, представител на Зелената партия на Александър Каракачанов в коалицията „Обединение за национално спасение" около ДПС.
После се отцепва от Каракачанов в собствена формация, която първоначално намира своя лидер в лицето на Христо Порточанов. Понастоящем Симов не е забелязван на дебати по екологични проблеми, но пък е яростен привърженик на тезата за „зелен октопод", обслужваща интересите на някои големи инвеститори.
Лидерът на „Българска пролет" (и главен секретар на Българска социалдемокрация) Димитър Митев регистрира коалицията в ЦИК сам и демонстративно показа пълномощното, което двете партии са му дали. Документа обаче той извади от папка, напечатана за XII конгрес на БСД...
Други от пишещите се за представители на протестиращите - т.нар. Стоичкови студенти, също намериха партиен пристан в коалиция. Името й е „ВМРО-Орлов мост". Дали „воеводите" ще сменят войнственото лъвче от емблемата си с орли, е рано да се каже.
Партията може да претендира за някакъв изразител на недоволството, тъй като от доста време протестира срещу монополите. Друг е въпросът дали за такъв може да се брои председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев, който привлече за лице на своята формация Христо Стоичков. Макар първоначално да
смяташе студентската протестна организация за „менте"
към тази коалиция се ориентира и лидерът на „Орлов мост - за промяна" Янаки Ганчев...
Иначе Красимир Каракачанов отдавна е доказал, че по избори е с8пособен да влезе във всякакви комбинации. Тази страница от историята на ВМРО обаче със сигурност ще е написана с особен шрифт. Тъй като другият партньор в коалицията „ВМРО-Орлов мост" е бургаската партия Средна европейска класа (СЕК), формацията на строителния предприемач Георги Манев нашумя в национален мащаб на местните избори през 2011 г.
Тогава тя публикува в столичен всекидневник обява със следния текст: „ПП СЕК (с регистрация във всички общински избирателни комисии) предоставя възможност за реализация на личности с идеи и желание за развитието на региона, в който живеят, с цел подпомагане на малкия и средния бизнес и създаване на средна класа в България". Следваше номер на мобилен телефон за връзка...
На парламентарните избори се задава бургаско дерби. Защото в коалицията „Гражданска листа - Модерна България" участва партията „Бургас" на бившия концесионер на градския плаж Ваклин Стойновски - кръвен враг на Георги Манев.
Предстои да видим дали коалиционната структура е устойчива колкото идеята му за построяване на небостъргач в Морската градина... Другият партньор е Българска партия „Либерали", която отдавна вече не е водена от Петко Симеонов.
Настоящият й лидер Михаил Шишков членува и в движение „Модерна България" на Борислов Цеков. Самият Цеков е посочен от коалицията като лице за контакт в ЦИК. Междувременно неговият Институт за модерна политика, който напоследък се изживява като социологическа агенция, премери 2.4% подкрепа за „Гражданска листа - Модерна България"...
Ясен Люцканов, “Тема”
