сн. Кирил Константинов

Кой казва, че коалиция е мръсна дума? От получилите регистрация за Избори 2013 рекордни 63 партии бяха формирани също рекордните 8 коалиции с 27 участници. Като добавим още няколко партии, които влязоха в коалициите неофициално, излиза, че този начин на явяване са избрали полови­ната участници във вота.

И то без да броим формациите, които не събраха 7 хиляди подписа и 10 хиляди лв., но имат споразумения с регистрираните в ЦИК партии.

Коалиционният формат официално е реабилитиран още преди парламентарните избори. Стига, разбира се, да не е троен... Случайно или не всички политически сили избегнаха сакралното число и заложиха на двойни, четворни, петорни и осморни коа­лиции. Някои се регистрираха преди край­ния срок, но всички бяха вписани с решения на ЦИК с дата 1 април...

Според популярна дефиниция коалиция­та е такова сдружение, по време на което участниците действат заедно за постигане на дадена цел, но водени всеки от собст­вения си интерес. А според изборната практика е вярно и обратното - участни­ците действат заедно за даден интерес, но водени всеки от собствената си цел. Такъв е случаят в традиционно най-многолюдната Коалиция за България. БСП събра под знамената още 7 партии - колко­то през 2005 г. и с една по-малко от 2009 г. Целта на ръководството на БСП в под­държането на уж

отречения формат, включващ „файтонни" партии

очевидно не е да разшири влиянието на столетница­та. Но, разбира се, си има своето прагматично обяснение. Стремежът на „Позитано" 20 е да се покрие максимално широк периметър, за да утвърди пълния монопол вляво и да не допусне разпиляване на гласове.

През 2005 г. „Коалиция на розата" им отмъкна 1.3%, „Евророма" взе самостоятелно още толкова, общо около процент получиха и други формации с ляв уклон. А през 2009 г. „загубите" бяха пренебрежими.

Сега Сергей Станишев направи нова крачка, като се сдоби и с десен партньор. Земеделският народен съюз зачеркна предварителното си споразумение с НДСВ и неговият председа­тел Румен Йончев (зам.-директор на фонд „Земеделие" по времето на Иван Костов) ще бъде втори в червената листа в Монта­на. Но това не е кой знае колко учудващо, тъй като ЗНС преди време беше готов да се влее и в АБВ на Георги Първанов...

Целите на коалиционните партньори на БСП са различни, някои даже няма да имат нито едно избираемо място в листите. Но общият им интерес е един - дял от държавна субсидия. През миналия мандат за по-малките се полагаха 50 хил. лв. годишно, за по-големите - 100 хил. лв.

Сходни цели и интереси споделят и в другия край на политическия спектър. Както се очакваше, макар и извън офици­алния състав, към петорната коалиция СДС тихомълком се присъедини още една партия - БДС-радикали. На „Раковски" 134 даже не си направиха труда да напи­шат смислено обяснение за този ход.

Според съобщението на пресцентъра Емил Кабаиванов подписал с Евгений Бакърджиев „политически документ, с който приемат общи принципи и вижда­ния на десните партии за политиката на България". „В лицето на БДС-Радикали ние виждаме наш дългодишен (грешката е от прессъобщението, бел. ред.) парт­ньор, който е бил до нас във всички сери­озни битки срещу политическото статукво", рекъл председателят на сините Емил Кабаиванов.

За възстановяване на "старото СДС" остава да се включи само още един „дьлгодишен" партньор - Стефан Софиянски. ССД не си направи труда да се регистрира за изборите, но това не пречи негови пред­ставители да влязат в „гражданската квота" на листите.

В СДС не пропуснаха да злорадстват по адрес на бившите си съпартийци от „Синьо единство" и разтрогнатия им съюз с ДСБ: „Притеснени сме от процесите вдясно. Десният избирател няма кого да припознае като свое представителство и заявка за защита на интересите му." И призоваха всички сини симпатизанти „да подкрепят силния десен отбор".

Поредната провалена коалиция вдясно си има своята кратка, но бурна предисто­рия. В края на януари

Иван Костов и Надежда Нейнски подписаха „единна плат­форма"

с намерения за съвместно явявяне на изборите и създаване на нова обща пар­тия в бъдеще. После евродепутатката публикува на сайта си допитване за име на коалицията. От трите варианта - „Един­на платформа", „Сините" и „Единство за силна България", в ДСБ избраха четвъртия - нито едно от изброените.

От партията на Костов изтъкнаха, че са силно „разпозна­ваеми" и затова името задължително трябва да съдържа тяхната абревиатура. В ДСБ си правеха сметка, че могат да нало­жат някои свои условия силово, тъй като имат срещу себе си не партия, а сдружение­то „Единство". Затова след години публич­ни изяви в най-големите зали в София и в Брюксел Надежда Нейнски и Мартин Димитров стигнаха дотам да създадат нова партия инкогнито. 

Никой не разбра кога е проведено учреди­телното събрание на „Синьо единство". Съществуването на партията стана известно чак след като група бивши млади активисти на СДС начело с екслидера на младежкия СДС Христо Панчугов с грейна­ли усмивки влязоха в ЦИК, за да се регис­трират за изборите. Какво точно е стана­ло оттам нататък в преговорите с ДСБ, не е съвсем ясно. Хората на Надежда Нейнски са успели да наложат всичките си усло­вия за листите, партията на Костов нео­хотно се съгласила и на сьпредседателство в коалицията.

Но в крайна сметка ДСБ се регистрира във формат само с Български демократически форум, а от „Синьо един­ство" изтеглиха документите си от ЦИК и заявиха категорично, че няма да участват в изборите. Смислени обяснения не бяха дадени и от двете страни.

 Костов обяви, че ще чака до последно

партньорите да заемат запазените за тях 12 челни места в листите, Нейнски отказа. Причината била в липсата на достатъчно гаранции, че впо­следствие коалицията ще се обедини в нова партия. Точката беше сложена с абсурдния призив на евродепутатката да се гласува „и за СДС, и за ДСБ".

Няма да е учудващо, ако в крайна сметка някой от бившите сини депутати все пак влезе в листите на ДСБ. Твърде вероятно е други в „Синьо единство" да си правят две тънки сметки за след изборите. Едната - да изгреят отново в случай на предсрочни избори наесен. Другата - да блеснат, ако и СДС, и ДСБ не влязат в парламента.

В такава ситуация със сигурност ще има нагласи за започване на чисто и за създаване на нова дясна партия. Тогава Надежда Нейн­ски, Мартин Димитров и младежите около тях ще са с една обиколка пред останали­те...

Отделна тема е без-Надеждната коалиция ДСБ-БДФ. Как хората на Костов избраха точно Демо­кратическия форум за изваждане от нафта­лина на партиите от 90-те, не е известно. Ако названието на формацията на Дянко Марков предизвиква нечия носталгия по зората на демокрацията, то името на днешния й председател Жаклин Толева е тотално непознато.

Затова със сигурност има връзка фактът, че бивш лидер на БДФ е финансовият министър от правител­ството на ОДС Муравей Радев. В послед­ните години той се пише напуснал полити­ката, но се подвизаваше в парламента като сътрудник на Асен Агов.

Коалицията „Център - свобода и дос­тойнство" също е съшита с бели конци

макар че вече си има платформа от цели две страници. НДСВ и Народна партия „Свобода и достойнство" (НПСД) на Касим Дал и Корман Исмаилов подписаха споразумение на 30 март - ден преди край­ния срок за регистрация. А на пресконференцията за представяне на коалицията от НДСВ объркаха името на НПСД. До последно царистите преговаряха и със СДС, с които имали общи ценности. „Но, уви, не се получи", обясни простичко Христина Христова.

Според нея сините проявили „някакви прекомерни амбиции, излишно, архаично за сегашното състояние на СДС високомерие". Самото НДСВ не прояви такова, приемайки коалицията да е кръстена на другия партньор, който ще получи и всички места в листите, които е пожелал. Своеобразният римейк на идея­та за Либерален алианс отпреди години даде заявка да е опозиция на досегашните управляващи.

Председателят на НПСД Корман Исмаилов заяви, че приоритетите на правителството на ГЕРБ били много сбъркани и катастрофирали. Не е известно бившият депутат от ДПС да е казвал нещо подобно преди края на оставката на кабинета. Новата му партия беше създаде­на с пари от дьржавната субсидия за движе­нието на Доган, пренасочени към Касим Дал чрез ГЕРБ...

Компромисно име се намери и за коалици­ята около Слави Бинев. Доскоро тя се зовеше „Свободна България", но в крайна сметка се регистрира като „Горда Бълга­рия". Което хората на Бинев, разбира се, изписват като „ГОРДа България".

В коали­цията влязоха още Съюз на патриотични­те сили „Защита" и ОБТ - Българските лейбъристи, но те са по-скоро „за пълнеж". Както личи от първоначалното название, основният партньор на ГОРД е „Свободен народ". Освен партията с лидер Теодор Дечев зад Слави Бинев наднича още една свързана с Алексей Петров структура - Съюзът за стопанска инициатива и насто­ящият му председател Явор Джиджев.

Лидерите на протестите от Движение за граждански контрол не успяха да намерят втора партия, с която да сформират коа­лиция, и ще се явят само от името на ,Демократична гражданска инициатива". Тази задача обаче не се оказа никакъв проблем за други, претендиращи за вота на недовол­ството -

творението на Александър Томов „Българска пролет"

Коалиция с това название беше регистрирана от Българска социалдемокрация (БСД) на Томов и Пар­тия на зелените с лидер Валентин Симов. Втората вероятно не е само за цвят. Симов е бивш депутат от 38-ото НС, представител на Зелената партия на Александър Каракачанов в коалицията „Обедине­ние за национално спасение" около ДПС.

После се отцепва от Каракачанов в собст­вена формация, която първоначално намира своя лидер в лицето на Христо Порточанов. Понастоящем Симов не е забелязван на дебати по екологични проблеми, но пък е яростен привърженик на тезата за „зелен октопод", обслужваща интересите на някои големи инвеститори.

Лидерът на „Българска пролет" (и главен секретар на Българска социалдемокрация) Димитър Митев регистрира коалицията в ЦИК сам и демонстративно показа пълномощното, което двете партии са му дали. Документа обаче той извади от папка, напечатана за XII конгрес на БСД...

Други от пишещите се за представи­тели на протестиращите - т.нар. Стои­чкови студенти, също намериха партиен пристан в коалиция. Името й е „ВМРО-Орлов мост". Дали „воеводите" ще сме­нят войнственото лъвче от емблемата си с орли, е рано да се каже.

Партията може да претендира за някакъв изразител на недоволството, тъй като от доста време протестира срещу монополите. Друг е въпросът дали за такъв може да се брои председателят на Националното представителство на студентските съвети Ангел Георгиев, който привлече за лице на своята формация Христо Стои­чков. Макар първоначално да

смяташе студентската протестна организация за „менте"

към тази коалиция се ориентира и лидерът на „Орлов мост - за промяна" Янаки Ганчев...

Иначе Красимир Каракачанов отдавна е доказал, че по избори е с8пособен да влезе във всякакви комбинации. Тази страница от историята на ВМРО обаче със сигурност ще е написана с особен шрифт. Тъй като другият партньор в коалицията „ВМРО-Орлов мост" е бурга­ската партия Средна европейска класа (СЕК), формацията на строителния пред­приемач Георги Манев нашумя в национа­лен мащаб на местните избори през 2011 г.

Тогава тя публикува в столичен всеки­дневник обява със следния текст: „ПП СЕК (с регистрация във всички общински избирателни комисии) предоставя възмож­ност за реализация на личности с идеи и желание за развитието на региона, в който живеят, с цел подпомагане на малкия и средния бизнес и създаване на средна класа в България". Следваше номер на мобилен телефон за връзка...

На парламентарните избори се задава бургаско дерби. Защото в коалицията „Гражданска листа - Модерна България" участва партията „Бургас" на бившия концесионер на градския плаж Ваклин Стойновски - кръвен враг на Георги Манев.

Предстои да видим дали коалиционната структура е устойчива колкото идеята му за построяване на небостъргач в Морската градина... Другият партньор е Българска партия „Либерали", която отдавна вече не е водена от Петко Симеонов.

Настоящият й лидер Михаил Шишков членува и в движе­ние „Модерна България" на Борислов Цеков. Самият Цеков е посочен от коалицията като лице за контакт в ЦИК. Междувре­менно неговият Институт за модерна политика, който напоследък се изживява като социологическа агенция, премери 2.4% подкрепа за „Гражданска листа - Модерна България"...

Ясен Люцканов, “Тема