Сн.: ICIRR
Когато Барак Обама обяви на 15 юни , че ще даде възможност на стотици хиляди деца на имигранти без статут да излязат „на светло" и да получат право на работа, в семейството на Стефан П. от Арлингтън Хайтс в Илинойс настъпи оживление. Фамилията идва преди петнайсетина години с туристически визи и не се връща повече никога в България. Тогава Стефан е само на 4 години. Завършил е началното си образование тук, сега учи в колеж, но досега бъдещето му изглежда неясно. В средата на този месец имиграционните власти официално започнаха да приемат молби за т.нар. deferred action, с което всички, които са под 30 години и отговарят на определени условия, могат да получат двегодишно право да останат в страната без заплахата от депортация и евентуално разрешително за работа (някои от медиите погрешно наричат това DREAM Act - законопроект, който има сходен смисъл, но от над 10 години не може да бъде приет в Конгреса). С тази надежда Стефан и родителите му се присъединиха към 14-те хиляди души, които извиха опашка около Нейви Пиър в центъра на Чикаго миналата седмица за безплатна консултация и попълване на документите, организирано от имигрантски организации в града. Въпреки че отидоха още в 4 сутринта, българите не успяха да вземат номерче. Едва около 1500 души успяха да получат нужната правна помощ. Имиграционни адвокати, с които BG VOICE се свърза, обаче изразиха сериозни опасения за действието на тази програма и последиците, които може да има за всеки, подал документи по нея. „Това не е закон, няма никаква нормативна база и
във всеки един момент програмата може да бъде прекратена
предупреждава имиграционният експерт на BG VOICE адв. Кристина Крилчев от Лас Вегас. Според нея крайният резултат от това ще е огромен масив от данни, които американското правителство ще събере за хората без документи тук. „Дори самата форма на USCIS предупреждава, че тази процедура не дава гаранции и може да бъде прекратена във всеки един момент", обяснява чикагският адвокат София Знаймер. Решението се взима от прокурор, по негово усмотрение и по критерии, които все още не са напълно ясни. В документите се иска да се попълнят всички номера на социални осигуровки, които човекът е ползвал, докато е бил в САЩ. „Това обаче може да е самопризнание за измама, което е сериозно престъпление в много щати", обяснява Знаймер. Процедурата дава право на кандидатите да имат до три леки престъпления (misdemeanor), но кое се включва и изключва от това определение тепърва ще се уточнява. Ето защо дори и малка грешка в попълването на документите може да създаде сериозни главоболия. „Изведнъж от хора, които никой не търси, може да се превърнат във високо приоритетни имигранти за депортиране, както е дефинирано в правилника", обяснява Знаймер. Не е ясно и каква ще бъде дългосрочната полза за имигранта, ако подаде документи сега, обяснява Кристина Крилчев. „Ако дойде нов президент на власт тази есен, той може веднага да спре тази програма и тези хора да се окажа вече вътре в системата на имиграционните. Нищо не дава гаранции за бъдещето, ето защо аз предупреждавам моите клиенти да бъдат изключително внимателни и им обяснявам всички рискове на тази програма." Дори правото на разрешително за работа не е гарантирано. „Трябва да докажеш, че имаш финансовата нужда и икономически трудности за това", казва Знаймер. И двете адвокатки засега имат само по няколко български случая. Много от хората вероятно не осъзнават, че това важи не само за тези, които се влезли нелегално в страната през мексиканската граница, а и са си пресрочили престоя, преди да навършат пълнолетие. И Крилчев, и Знаймер обаче са категорични, че е важно да се говори с добър адвокат. „В момента се нароиха всякакви консултанти, нотариуси и други „специалисти", които попълват формите, но не е ясно колко от тях наистина разбират целия процес", категорична е Крилчев.
