Това, което
написахме в един от първите броевена вестник BG VOICE преди почти 12 години, че заради скандалите и съдебните дела българската общност в Чикаго ще загуби храма „Св. Иван Рилски“, е на път да се случи. Банките, на които църквата дължи пари, са изгубили търпение и до седмици се готвят да я обявят в несъстоятелност и да продадат сградата на търг, за да си върнат парите. Църковното дружество дължи около 270 хиляди долара на Ffifth Third Bank и още около 100 000 на The Heritage Foundation Bank. Отделно към църквата има личен заем от 93 хиляди долара към митрополит Александър от Българския диоцез на Американската православна църква (ОСА), който е даден на бившия свещеник в „Св. Иван Рилски“ Валентин Ноцков за разходите по съдебните дела, които се водят за съдбата на храма от 2004 до 2014 г. Когато от ОСА официално признават, че Ноцков е низвергнат от Българската православна църква още през 2008 година и де факто няма право да бъде свещеник, той е отстранен. През ноември 2016 г. беше избран нов ръководен борд. Членовете му
обещаха строг финансов контрол, да увеличат приходите и да върнат миряните в храма. Шест години по-късно е ясно, че това не се е случило, а приходи почти няма.
Междувременно се разразиха нови скандали, заплахи за физическо саморазправяне
,
обвинения за финансови злоупотребисрещу новия свещеник Димитър и председателя на борда Георги Флеминг и изнасянето на училището „Св. Иван Рилски“ от сградата. През 2017 г.
полиция отново трябваше да охлаждабушуващите страсти между враждуващите страни в храма. През май 2018 г. от ОСА дори официално предупреждават, че
ще изгонят отец Димитърот църквата заради неговото поведение. Всички тези скандали през последните 18 години обаче гонят миряните, които се черкуват в храма и даряват пари. Така
за 15 г. приходите на „Св. Иван Рилски“ падат пет пъти
– през 2007 г. те са близо 150 хиляди долара, а през 2015 г. са вече под 100 хиляди. Тенденцията продължава и в следващата петилетка, но от ръководството на църквата не предоставиха на BG VOICE последните финансови отчети. Според източници на BG VOICE приходите сега са около 30 000 долара на година. Отчетност обаче липсва, защото от години не е провеждано общо събрание. Ние опитахме да се свържем многократно с председателя на борда Георги Флеминг, но без успех. За коментар се отзова единствено Анна Янкова от настоятелството на църквата. Тя обясни, че през последните години са направили всички опити да сведат разходите на църквата до минимум, а по време на пандемията от COVID-19 са събрали от дарения 17 хиляди долара, които са дали възможност да се плащат сметките на храма.
През
2016 г.и
2019 г.в BG VOICE отново писахме за финансовите заплахи пред храма. Всъщност църквата „Св. Иван Рилски“ е била изплатена от дарения на българите в Чикаго още при закупуването й. Но през 2008 г. са нужни пари за промяна на мястото на олтара и други разходи. Георги Флеминг и отец Димитър обвиняват тогавашния свещеник Валентин Ноцков, че е взел
заеми на името на „Св. Иван Рилски“ с измама
и мълчаливото съгласие на владиката Александър от ОСА. През същата година Валентин Ноцков, който тогава е свещеник (но без правото да бъде такъв), заедно с други членове на ръководството взема заем от банки за около 350 хиляди долара. По същото време започва и дело между Ноцков и отстранените от него бивши членове на църковната епархия, водени от бившия президент и основател на църквата Георги Иванов. За да покрие разходите по съдебното дело, Ноцков взема и заем от 90 хиляди долара от българския диоцез към ОСА. Делото се проточи 10 години. През ноември 2016 г. се провежда отчетно-изборно събрание за първи път от много години. Присъства и владиката на българския диоцез към ОСА Александър. Избират се ново ръководство и нов президент, а в храма вече служи отец Димитър. Ноцков вече е разпопен и от ОСА, но по нареждане на Александър остава като певец в храма срещу заплащане от 1,500 долара на месец, които се дават директно от владиката. Скоро след това започват раздорите между новото ръководство и новия свещеник. Отново се оформят два лагера – около отец Димитър и президента Георги Флеминг и около Боян Петров (който вече не е между живите). Свещеникът се възползва от правото си и изключва членовете на ръководството, с които има спор. Те пък регистрират дружество „За спасение на „Св. Иван Рилски“. Флеминг и отец Димитър решават през
2019 г. и спират да плащат всички заеми
на храма и в открито писмо до владиката Александър твърдят, че тъй като Ноцков никога не е бил законен свещеник, ОСА са знаели за това и не е спазена процедурата за одобряване на заем, тези заеми са всъщност незаконни. Банките според Флеминг са били измамени от Ноцков и компания със знанието и мълчаливото съгласие на ОСА. „Банката е измамена от факта, че са подадени фалшиви документи от името на църквата, сградата е заложена от хора, които нямат абсолютно нищо общо с ОСА и са самозвани натрапници, без никаква духовна и канонична връзка със светата вяра“, пише в открито писмо до владиката Георги Флеминг. И още: „Заради този неоспорим факт Ноцков не може да вземе законен кредит от банки, при условие, че „решението“ за такъв кредит не е одобрено, не е потвърдено, благословено и гарантирано от митрополита. Заемът е самоволен и незаконен.“
Ето защо според Флеминг Ноцков, ОСА и владиката трябва да връщат тези заеми, а не църквата „Св. Иван Рилски“. „Всички претенции на банките да им бъдат върнати дължимите суми трябва да бъдат пряко насочени към Ноцков и Емил Давидков, подписали измамния „договор“, и косвено към Американската православна църква – ОСА, допуснала под нейния омофор измамно да действа незаконният и низвергнат Ноцков, представящ се за „свещеник“, пише Флеминг до владиката Александър. Последните две години минават в кореспонденция между църковното настоятелство, ОСА и банките. Финалът изглежда идва в началото на декември, но тогава съдията по делото за несъстоятелност дава последна отсрочка, поискана от един от кредиторите. На новото дело, насрочено след броени седмици, се очаква съдът да обяви „Св. Иван Рилски“ в несъстоятелност. Следващата стъпка на кредиторите ще е да се опитат да си върнат парите като пуснат сградата на храма на шерифски търг, освен ако в последния момент не стане чудо и да се появи спасител на една от най-хубавите български църкви в чужбина.
