Политическите партии се разделиха в реакциите си след съобщението на президента Румен Радев в петък вечерта, че ще предложи референдум за въвеждането на еврото. От ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС-Пеевски казаха, че са против предложението. ИТН, "Възраждане", МЕЧ и "Величие" казаха, че ще го подкрепят.
А от БСП и ДПС-Доган до момента няма никаква реакция.
По-рано премиерът Росен Желязков съобщи, че смята искането на Радев за референдум за еврото за "неприемливо". Той призова депутатите в парламента да гласуват срещу предложението, което Радев ще внесе.
Позициите на политическите партии и правителството идват, след като в петък вечерта президентът съобщи, че ще внесе в Народното събрание предложение за провеждане на референдум за приемането на еврото в България от 2026 г.
Въпросът, който Радев предлага да бъде зададен, е: "Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута евро от 2026 г.?"
Предложението на Радев се случва, въпреки че само няколко месеца по-рано той каза, че "още с влизането в ЕС сме поели ангажимента да се присъединим към еврозоната", пише Свободна Европа. По-рано Конституционният съд потвърди, че провеждането на такова допитване е невъзможно, защото противоречи на българската конституция.
Първа реакция - от президентството
Първата реакция след съобщението на Радев в петък вечерта дойде от самото президентство. Крум Зарков, който е секретар по правните въпроси на Радев, написа, че в понеделник ще подаде молба да бъде освободен от длъжността.
"Причината е предложението да се произведе референдум по конституционно недопустим въпрос, с което не мога да се съглася, съответно да подпомагам", написа той в пост във Фейсбук.
Какво казаха от ГЕРБ
Към събота сутрин все още няма реакция от лидера на най-голяматапартия в парламента Бойко Борисов, но от ГЕРБ публикуваха няколко позиции на свои министри и депутати, които казаха, че ще гласуват против предложението на Радев.
Делян Добрев, който е и председател на бюджетната комисия в Народното събрание, написа, че "иска България в Европа, а не в Азия".
"България няма нужда от още един псевдонационален експеримент. Имаме нужда от ясна посока — и тя не е назад към рублата, а напред с еврото", написа малко по-късно и вътрешният министър от ГЕРБ Даниел Митов.
"С днешния си акт Румен Радев вече няма моралното право да се нарича президент на европейска България", казаи финансовата министърка Теменужка Петкова. Тя добави, че подобни "хибридни атаки" "няма да ни отклонят от крайната цел - членство в Еврозоната".
Какво казаха от ПП
От "Продължаваме Промяната" (ПП) публикуваха официална позиция на партията, в която разкритикуваха предложението на Радев като "популизъм".
"Вместо да защитава бъдещето ни, президентът действа срещу стратегическите интереси на страната. Законът е ясен – не може да се провежда референдум по вече ратифицирани международни договори", казаха от формацията.
Съпредседателят ѝ Асен Василев също така коментира в предаването "Панорама" по БНТ, че такъв въпрос е можело да бъде зададен през 2007 г., преди България да подпише договора с ЕС, през 2016 г., когато беше обявено намерението или поне "през 2022 г., когато ясно в правителството на Кирил Петков заявихме и се направиха стъпките за промяна на законодателството".
Самият Кирил Петков добави във Фейсбук пост, че "Продължаваме промяната" ще направи всичко по силите ѝ да влезем в еврозоната на 1 януари 2026 г. и твърдо заявява, че няма да подкрепят "този противоконституционен референдум".
Какво казаха от "Демократична България" (ДБ)
От ДБ също осъдиха искането на Радев за референдум за въвеждането на еврото. По думите на съпредседателя на формацията Ивайло Мирчев Радев разчита през този референдум да се качи на популистката вълна и да обяви свой собствен политически проект.
"Предложението на президента Радев за провеждане на референдум за еврото цели засилване на поляризацията в обществото, предизвикване на политическа дестабилизация и курс към предсрочни избори. Това пряко обслужва геополитическия интерес на Москва и дава възможност за увеличаване на политическата тежест на популистките, антиевропейски, проруски сили в България", написа и Атанас Атанасов.
Каква е позицията на "ДПС – Ново начало"
Санкционираният за корупция Делян Пеевски също разкритикува искането на Радев, като го определи за "несъстоятелно".
"Заради институцията, не заради персоната с неосъществени мераци, трябва снизходително да се престорим, че не се е случило. България е неделима част от Европа и никой не може да отнеме достойното ѝ място в семейството на европейските демокрации, опитвайки се да всее раздор и противопоставяне", се казва в изявление на лидера на "ДПС - Ново начало", публикувано от БТА.
Какво казаха от ИТН
От ДСП на Ахмед Доган и от БСП, която участва в правителството заедно с ГЕРБ и ИТН, до момента мълчат. Нито партиите, нито отделни политици от тях са коментирали новината от петък вечерта.
Но от ИТН публикуваха позиция, с която става ясно, че управляващото мнозинство е разделено. Лидерът на ИТН Слави Трифонов написа в пост във Фейсбук, че подкрепя "от цялото си сърце" предложения от Радев референдум.
По думите му той е "за" приемането на еврото, но "първо съм българин и след това съм европеец и на подобен референдум аз ще казвам публично и на висок глас какво е моето мнение, но какво ще се случи, ще решат хората, българските граждани".
Как ще гласуват "Възраждане", МЕЧ и "Величие"
В същото време от трите опозиционни партии, които са открито антизападно настроени, казаха, че ще подкрепят предложението на Радев.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов написа, че президентът "макар и късно се съобрази с призивите на "Възраждане" и настроенията на огромното мнозинство от българския народ"
Лидерът на "Морал, единство, чест" (МЕЧ) Радостин Василев също каза пред БТА, че партията му ще гласува "за".
Подкрепа изрази и водачът на "Величие" Ивелин Михайлов, който каза, че "с това Румен Радев става единственият политик, който е взел народосъобразно решение".
На въпрос дали е "за" или "против" влизането в еврозоната лидерът на "Величие" каза, че е против България да влезе във валутния съюз през 2026 г.
Позициите на парламентарно представените партии са важни, защото по закон президентът може да предложи провеждане на референдум, но решението се взима именно от парламента.
Опит за провеждане на референдум за отлагане на членството на България в еврозоната е правен и преди от проруската партия "Възраждане". По-рано тя събра около 600 хиляди подписа за референдум с въпрос дали левът да остане единствената официална валута до 2043 г. Тогава обаче 49-ото Народно събрание отхвърли провеждането на референдума.
Конституционният съд тогава потвърди, че провеждането на такова допитване е невъзможно, защото противоречи на българската конституция. Според нея референдуми не могат да се организират по въпроси, които вече са уредени от сключени международни договори, какъвто е и договорът за членство на България в ЕС.