Американското разузнаване е отправило нови предупреждения, че руският президент Владимир Путин може да провокира държава от НАТО с ограничена военна атака още тази есен, съобщи „Уолстрийт Джърнъл“ (WSJ).
По-рано американски представители смятаха, че нападение срещу съюзник от НАТО е малко вероятно, докато Русия е съсредоточена върху войната си в Украйна. Новата оценка на американското разузнаване обаче съвпада с редица подобни предупреждения от европейски представители през последните месеци.
Прочети още
През юни началникът на германската армия генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг заяви, че Русия може да разполага с необходимите способности да атакува държави от НАТО в рамките на следващите три години. Според „Уолстрийт Джърнъл“ американски представители смятат, че мащабна хибридна атака или дори ограничено навлизане на руски войски може да се случи в периода между есента на тази година и 2029 г.
Последният разузнавателен доклад идва на фона на предупреждения от европейски държави, че Русия може да използва и операции под чужд флаг, включително атаки с украински дронове срещу критична инфраструктура в Балтийския регион.
„Кремъл, Путин, се нуждае от нова ескалация, от някаква нова победа, а в този случай Балтийският регион и Полша са най-близките цели“, заяви литовският министър на отбраната Роберт Каунас пред радио LRT на 6 август, позовавайки се на нова разузнавателна информация.
Изявлението му идва след серия инциденти с дронове и нарушения на въздушното пространство в трите балтийски държави, които повишиха напрежението в региона през последните месеци.
На 5 август неидентифициран FPV дрон се е сблъскал с украински товарен самолет на летището в Лайпциг, Германия. Германският вътрешен министър Александер Добринт определи инцидента като „сценарий на хибридна атака“. Той не посочи Русия като извършител, но Кремъл от години води хибридна война, насочена към дестабилизиране на европейски държави.
Позовавайки се на неназовани американски представители, WSJ съобщава, че последните украински удари срещу руска енергийна инфраструктура и ограничените успехи на бойното поле могат да подтикнат Путин да потърси победа срещу НАТО.
Вероятна цел на подобна атака би бил източният фланг на Алианса, като Москва може да се опита да провери готовността на НАТО да приложи член 5 от договора - клаузата за колективна отбрана, според която нападение срещу една държава членка се разглежда като нападение срещу всички.
Предупрежденията на разузнавателните служби идват на фона на информации, че САЩ изпитват недостиг на ключови боеприпаси заради продължаващия конфликт с Иран. Според WSJ запасите от някои системи за противоракетна отбрана с голям и малък обсег, включително ракетите за системите Patriot и THAAD, са на ниски нива.
В отговор на тези ограничения американският президент Доналд Тръмп заяви на 6 август, че САЩ „също се нуждаят от ракети“, след като украинският президент Володимир Зеленски отново поиска допълнителна военна помощ.
Зеленски съобщи на 5 август, че доставките на ракети за противовъздушна отбрана от съюзниците към Украйна са намалели с две трети през първата половина на тази година спрямо същия период на 2025 г.
Възползвайки се от ограниченията в украинската противовъздушна отбрана, руските сили засилиха ударите срещу Киев. На 5 август ракетни и дронови атаки край украинската столица доведоха до смъртта на 17 души и раниха десетки.
Украинските военновъздушни сили съобщиха, че Русия е изстреляла при атаката 24 балистични и четири хиперзвукови ракети, както и 115 дрона тип „Шахед“. Нито една от ракетите не е била прехваната. | БГНЕС
