Ядрената война е кошмар, който става все по-реален с ескалацията на външнополитическото напрежение в света, като най-черногледите дори я смятат за неизбежна. Има обаче и любители на конспирациите, които твърдят, че ако този ужас се случи, няма да е за първи път. Те смятат, че за това има свидетелства в древните писания, както и че някои от тези свидетелства са едва ли не неопровержими. Трудно е да се каже недвусмислено дали са прави, но е факт, че някои писмени паметници наистина съдържат смущаващи пасажи, които е много по-лесно да бъдат разтълкувани в тази светлина, отколкото по друг начин.
Вероятно най-добрият пример за възможно описание на ядрен взрив в дълбоката древност се съдържа в индуските веди. Там се съдържа една от най-странните и смущаващи истории, които могат да имат стряскащо тълкуване. Тя е „Дрона Парва“, седмата книга в „Махабхарата“, и описва Дрона-войн, поставен за лидер на армия във войната в Курукшетра, и последвалата му смърт в тази битка. Различни места в „Махабхарата“ и други древни текстове подробно описват трудностите на войната, но тази конкретна книга предоставя някои описания, които сякаш описват зловещо подобно на ефектите от ядрената война.
Експлозии, които изравняват всичко със земята, животни крещят и умират, погълнати от пламъци, умиращи бебета на бременни жени и метална броня, която се топи върху кожите на воините – всичко звучи съвсем реално, ако се разглежда като резултат от ядрен взрив. |Говори се и за птици, падащи от небето, а причината за целия този ужас е един
„снаряд, зареден с цялата сила на Вселената, ярък като хиляда слънца“
Прочети още
„Видяхме в небето нещо, което ни се стори като маса от алени облачета, наподобяваща свирепите пламъци на пламтящ огън. От тази маса проблеснаха много пламтящи ракети и се разнесе страшен рев, като шума на хиляди бити едновременно барабани. И от нея паднаха много оръжия със златни криле, и хиляди гръмотевици със силни експлозии, и много стотици огнени колела.“
Думата „ракети“ вероятно е проблем на превода, но остава основният въпрос – дали тези алени облаци, наподобяващи пламтящи пожари, и последвалата смърт и разрушения в древните писания, не описват последиците от ядрените отлагания? Примитивната технология по онова време не би могла да пострада от какъвто и да е вид радиация, но описанията на умиращите бебета на бременни майки приличат много на ефектите от облъчването с радиация.
Иронично е, че след като е разработена атомната бомба, която беше хвърлена върху Хирошима и Нагасаки, нейният „баща“ Дж. Робърт Опенхаймер дори цитира най-известната индуистка книга „Бхагавад Гита“, казвайки:
„Сега станах смърт, разрушител на светове“
Колкото и да е странно, Опенхаймер, който е разработил бомбата, също така е научил санскрит, а някои сравняват неговата история с тази на Арджуна в „Бхагават Гита“. Арджуна трябва да бъде убеден да се бие в битка, в която не иска да участва поради морална дилема, която някои сравняват с колебанията на Опенхаймер при разработването на атомната бомба.
Описанията в древните индуистки текстове са много странни и стряскащи, но след тях остава логичният въпрос: освен писмени паметници има ли и археологически находки в потвърждение на невероятната теза за ядрена война, или поне ядрен взрив, хиляди години преди Хирошима и Нагасаки. Има такива, казват любителите на конспиративни теории и посочват отново в посока Индия.
Е, не само към днешна Индия, а и към нейния съсед Пакистан.
Древни руини свидетелстват за атомен взрив?
Останките от две древни цивилизации в долината на Инд в днешните Пакистан и Индия озадачават археолозите от десетилетия. И двата града, Мохенджо Даро и Харапа, са внезапно опустели, въпреки че от векове са били процъфтяващи центрове на технологиите и културата. Това става случайно точно по времето на построяването на големите пирамиди в Египет, или около 2,600 г. пр. н. е. По-известният, Мохенджо Даро, изглежда, е смазан или срутен след 600 години на обитаване. Може ли това да е мястото на древната ядрена война?
Мохенджо Даро и Харапа са аномални не само заради напускането им от хората, които са живели там, но и заради невероятно напредналите си технологии и децентрализираното, светско общество. Археолозите са установили, че разположението на тези два масивни града показва доказателства за егалитарна цивилизация без ясна йерархия или елитна управляваща класа и вероятно е обществата им да са били управлявани от изборни служители.
Руините на Мохенджо Даро в съвременен Пакистан показват внимателно градоустройство, усъвършенствани напоителни и дренажни системи. Има открита и 83 кв. метра обща баня, пълнена от река Инд. Тази цивилизация се простирала на над 500 акра и поддържала население между 20,000 и 40,000 граждани – огромен град за онези времена.
Харапа, намиращ се в днешна Индия, може и да е с няколко столетия по-стар, но запада по същото време като Мохенджо Даро. Той е бил също толкова напреднал, със зърнохранилища, надстройки и изчислени търговски практики. Тези цивилизации се забавлявали с настолни игри, подобни на шах, търгували със скъпоценни камъни и бижута и ценели чистотата и хигиената. И двете били цивилизации с процъфтяващи култури, които изчезнаха внезапно и без обяснение.
Разкопките в Мохенджо Дара разкриха
скелетите на семейство, което се държало за ръце,
като изглеждало, че са смазани заедно с развалини и пепел, които ги покриват, сякаш са загинали при внезапно и непредвидено събитие. Има данни, че в почвата е бил открит слой радиоактивна пепел, преди мястото да бъде разкопано, добавяйки щрих към теорията за ядрено събитие, което би могло да бъде причина за разрушаването на древното селище.
Съобщенията за радиоактивните находки обаче съдържат недостатъчни доказателства в подкрепа на откриването им и източниците са мъгляви. Освен това в Мохенджо Даро обаче има открити и стопени от ужасяваща температура тухли и камъни, а разрушенията в постройките са почти пълни в предполагаемия епицентър на взрива и намаляват радиално към краищата на градския комплекс.
Макар че всички тези находки очевидно изискват строг научен одит, те несъмнено са интересни и не е чудно, че разпалват въображението и подклаждат конспиративни теории за палеоконтакт, праисторически цивилизации и за една много по-различна и останала скрита история на човечеството, която изчезва все по-неумолимо с напредването на времето.
Без съмнение е странно, че две силно напреднали за своето време цивилизации като Мохенджо Даро и Харапа са преживявали апокалиптични събития едновременно, като са били разположени в един и същ регион, но все пак на много километри разстояние.
Независимо дали историите, открити в древните ведически писания, действително предоставят доказателства за ядрена война или не, те изглежда, поне описват някои невероятно напреднали, забравени или скрити технологии.
Възможно ли е наистина да има летящи съдове и ядрено събитие, което да унищожи тези две древни цивилизации, подобно на онова, описано в „Махабхарата”? Ако е така, дали „боговете“, които стоят зад такива технологии, всъщност не са били извънземен вид с модерна технология, част от която е достъпна за нас едва днес, хиляди години след описаните събития?
