След празничната приповдигнатост на духа, много хора се изправят пред меланхолия, която често води и до депресия. Тя обаче не е необичайно състояние. Психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова обясни, че причините за нея са съвкупност от различни фактори - очакването е приключило, празникът е дошъл и нашите допаминови и серотонинови депа са изчерпани. Важна роля имат още умората от организацията по празниците и идващия януари, който финансистите често определят като най-трудният месец в годината.
Тази година към всичко това може да се прибавят и повишената тревожност след ковид-пандемията, войната и икономическата криза у нас. "Не бива да очакваме от нас или от хората наоколо да са в постоянно еуфористично настроение.
Това не е нормално.
Съвсем естествено е човек да бъде нагоре-надолу, защото сме живи хора и реагираме на околната среда. Когато меланхолията е слабо изразена и добре се познаваме, е хубаво да се заемем с дейности, които да ни вдигнат нагоре. Когато е по-силно изразена, да позволим на това състояние да ни обхване, да го преживеем, да усетим неговата дълбочина.
Разбира се, когато нещата са много сериозни, трябва да потърсим помощ", каза д-р Гълъбова в ефира на БНТ. Една от границите между тези състояния е времевата продължителност. Депресията не може да е от два дни - трябва да продължава поне две седмици и да са налице още няколко симптома - липса на удоволствени преживявания, потиснатост на настроението, проблеми със съня и храненето, нежелание да се общува, самоизолиране, безповодно плачене и тревожност.
Най-тежките състояние са свързани с мисли за безперспективност, които водят до мисли за самоубийство.
Тогава вече трябва да се потърси помощ, предупреди д-р Гълъбова. "Ще си позволя да дам на хората съвет - да не се притесняват да търсят специализирана помощ.
Лечението на депресивните състояния невинаги е с медикаменти. При по-леките случаи, когато причината за това състояние е ясна, много добре се справят колегите психолози. Ние, психиатрите, се включваме в по-късен етап", допълни тя.
