Думите „Нито сняг, нито дъжд, нито жега, нито мракът на нощта ще попречат на тези пощаджии за бързото обикаляне на назначените им райони“ са негласното мото на американските пощи. Те са изписани на пощенската служба „Джеймс Фарли“ в Ню Йорк, която е известна с това, че в миналото е работила 24 часа, 7 дни в седмицата. Пощата в Америка е символ на държавата и докато има кой да разнася писма и колети, държавата показва, че не е абдикирала от задълженията си към гражданите. Нещо повече, още преди подписването на Декларацията за независимост основната функция на пощата е дефинирана като задължение за предоставяне на пощенски услуги, които да „обединяват нацията“. Пощенската служба на САЩ е изпратила повече от 13 милиарда писма и колети през последния коледен сезон. Но сега, когато раздаването на подаръци е отминало, агенцията, която попада под юрисдикцията на президента Тръмп, е изправена пред друг проблем: да закрепи бюджета си, тъй като тя се самоиздържа, а

приходите непрекъснато намаляват

И въпреки това пощенската служба успява да доставя писма, картички и рекламни материали до всичките 155 милиона адреса, в това число и пощенските кутии в офисите й. През 1775 г. Бенджамин Франклин става първият ръководител на пощата и я използва за поддържане на комуникацията между малка група революционери, които скоро след това повеждат печеливша война срещу най-голямата империя в света. През 1792 г. Джордж Вашингтон и Джеймс Мадисън създават закон, което позволява на вестникарските компании да изпращат продуктите си по пощата на много ниски цени. Те също така приемат текст за защита на неприкосновеността на личната кореспонденция. Този акт служи като потвърждение на правата на жителите на Америка за свобода на информацията и нейната поверителност. В хода на развитие на пощата хората изпращали всякакви пратки, защото системата била много надеждна - независимо дали се използвали коне или влакове. Известни са и няколко случаи, в които

пощальони пренасяли деца

Един от най-известните е на Мей Пиърсторф. Родителите й я изпратили до къщата на баба и дядо й на 73 мили. Направили го през февруари 1914 г. Пощенският работник, който я откарва с влака (Railway Mail), е бил роднина. Семейство, което живеело в щата Айдахо, платило 53 цента за марките. Те били поставени на палтото на почти шестгодишната им дъщеря. През 1923 г. става задължително всяко домакинство да има пощенска кутия или поне слот за писма. За да направят нещата по-удобни за хората, през 1850 г. пощите започват да инсталират големи пощенски кутии за събиране на писмата на ключови места в града, така че хората не е трябвало да отиват в пощенската станция. Отначало кутиите били инсталирани на уличните лампи, но по-късно са заменени от свободно стоящи пощенски кутии (1894 г.). Пощенските служители

нямат право да изоставят работата си

тъй като са федерални служители. Всички федерални работници от своя страна спазват федерален закон за точно и пълно спазване на задълженията. Досега пощенската служба е имала само незначителни експлоатационни затруднения в работата в резултат на пандемията. Поради повсеместното анулиране и ограниченията полетите на авиокомпаниите пощата временно спря на гаранцията на бързи писма за Китай, Хонконг и части от Европа. За съжаление и в пощите има болни от коронавирус служители. Един пощальон e починал в Бронкс, Ню Йорк. Но засега пощите продължават да изпълняват функцията си на обединител на нацията и да ни вдъхват надежда, че утре ще има поща, а с това и надежда да се справим с пандемията.