ЕЛИЦА СИМЕОНОВА, „Свободна Европа“
През последната една година министър-председателят Бойко Борисов често проверяваше на място как върви строителството на българската част от газопровода „Турски поток“, който той нарича „Балкански поток". Това породи очаквания за церемония по откриването, когато проектът е завършен. В началото на 2021 година изглежда по „Турски поток“ вече минава руски газ, но нито има откриване, нито има отговор на въпроса готов ли е изобщо проектът. Официални отговори няма. Според експерти тръбата работи с малка част от предвидения си капацитет, а това прави плановете за връщане на инвестицията от 3 млрд. лева химерни. Очакваните санкции от САЩ срещу фирми, които работят по проекта, също добавят неяснота. Политици от опозицията вече призовават Борисов да обясни какво се случва.
По тъмно на Нова година
В първия ден на 2021 г., още преди зазоряване, президентът на Сърбия Александър Вучич се появи в село Господжинци, близо до Нови Сад, в компанията на руския посланик в Сърбия и на генералния директор на компанията „Сърбиягаз“. Те официално откриха продължението на газопровода „Турски поток“ в Сърбия и съобщиха, че по него вече се доставя природен газ от Русия. Преди да влезе в Сърбия, тръбата минава по дъното на Черно море, после през Турция и накрая през България. За да тече газ до Сърбия, това означава, че българската част - която се нарича „Балкански поток“ - вече е пусната в експлоатация и пренася синьо гориво. В България обаче нито е имало откриване, нито премиерът Бойко Борисов е прерязал лентичка, както обича да прави за далеч по-малки проекти.
Вместо откриване Борисов направи друго. Няколко часа по-късно същия ден - 1 януари, вече по светло, той се включи на живо във Фейсбук от Петрич, където „посрещна“ доставките на природен газ от Азербайджан. В изказването си той бегло засегна „Балкански поток“, както е наричано продължението на „Турски поток“ през България и Сърбия. Борисов не обясни защо не е присъствал на откриването, след като преди често посещаваше строежа на тръбата, за да „инспектира“. Ден по-късно Вучич и Борисов проведоха телефонен разговор. Според съобщението от Белград - те са се поздравили за завършването на „Балкански поток". В съобщението от София обаче това не се споменава. Защо Борисов не говори вече за „Балкански поток"? Защо не го открива? И готов ли е изобщо проектът?
„Свободна Европа“ отправи тези въпроси към правителствената информационна служба и получи отговор, в който се посочва единствено, че „след като всички приоритетни проекти бъдат готови, ще бъде направено официално оповестяване“.
Готово ли е продължението на „Турски поток“
Крайният срок за изграждането на продължението на „Турски поток“ през България беше средата на декември 2020 г. Тогава „Свободна Европа“ попита пресцентровете на Министерски съвет и на Министерството на енергетиката дали газопроводът е готов, но не получи отговори. Същият беше резултатът и след отправянето на въпроса към двете институции и към държавната газопреносна компания „Булгартрансгаз“ на 4 януари - три дни след като Сърбия обяви, че природен газ се доставя по газопровода. На 16 декември „Медиапул“ цитира директора на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, който съобщи, че изграждането на тръбите е завършено и че текат процедурите за издаването на документи. Целият проект обаче все още не е готов. Трябва да бъдат пуснати в експлоатация две компресорни станции – „Расово“ и „Нова Провадия“ - за да може газопроводът да достигне планирания си капацитет. Сега той може да доставя по-малко от половината от предвиденото максимално количество, обясниха експерти.
„Това, че по газопровода тече газ, е вън от съмнение. Въпросът е какво количество газ тече в момента и какво максимално количество газ може да бъде транспортирано при сегашния вид на газопровода“, коментира енергийният експерт Васко Начев. „Тръбопроводът е готов, но компресорните станции не са пуснати в експлоатация, което значи, че големи количества не могат да бъдат транспортирани, защото налягането не е достатъчно.“ Това пряко влияе върху възможността на България да си възвърне инвестициите в проекта и според Васко Начев е причината правителството да не е оповестило, че проектът е готов, и да не е провело официално откриване. Сега по тръбите на продължението на „Турски поток“ може да бъде доставян природен газ за нуждите на Сърбия. „Максималното количество, което страната ползва за година, е приблизително 2,3 млрд. куб. м. Това означава, че около 18-20% от предвидения капацитет на газопровода е запълнен. А разчетите за възвръщаемост са при запълнени 80%“, обясни Начев. Според тези разчети България трябва да си върне инвестицията в изграждането на продължението на „Турски поток“, която е в размер на около 3 млрд. лева, от транзитни такси в рамките на 20 години и едва след това да може да има някакви печалби. Ако количествата газ обаче са по-малко от предвидените, този план няма да се осъществи. Анализаторът по енергийните въпроси от Центъра за изследване на демокрацията в София Мартин Владимиров казва, че е неясно дали дори сред пускането в експлоатация на компресорните станции, ще се пренасят по-големи количества природен газ, защото за тях няма очевидни клиенти, а и Унгария бави завършването на проекта на своя територия.
Мълчанието заради санкциите на САЩ ли е
Мартин Владимиров не изключва възможността обявените от САЩ санкции върху „Турски поток“ да „доведат до прекратяването или поне до сериозно забавяне“ на довършителните дейности по проекта. „Причината е, че компаниите, участващи в проектите, между които и американската компания „Солар“, която доставя турбините за компресорните станции на „Турски поток“, рискуват да загубят възможността да работят на американския пазар или с други американски компании. Между фирмите строители е и италианската „Бонати“, която е една от най-големите строителни фирми в сектор енергетика в Европа и по света. Потенциално попадане в черния списък на САЩ би било самоубийствено за акционерите в тези компании“, коментира той. Експертът обяснява отбягването на темата от представителите на правителството с факта, че завършването на газопровода въпреки санкциите на САЩ би могло да доведе до влошаване на отношенията с Вашингтон. Конгресът даде право на Държавния департамент да налага санкции на фирми, които работят по „Турски поток“ и „Северен поток 2“. „Опитът за снишаване и отвличане на вниманието с ПР акция на „посрещане“ на азерския газ на гръцката граница трудно би заблудил някого във Вашингтон.“ От друга страна, потенциално спиране на проекта би означавало сериозни сътресения в отношенията с Русия, посочва Владимиров. Премиерът Бойко Борисов обвърза откриването на продължението на „Турски поток“ със завършването на другите приоритетни енергийни проекти. Това включва и интерконектора с Гърция – отделен проект, който ще позволи диверсифицирането на енергийните доставки в България. Тези проекти не са пряко обвързани в изпълнението си. Докато продължението на „Турски поток“, което обслужва целите на руската енергийна политика, вече функционира, интерконекторът между България и Гърция, който има подкрепата на САЩ, не е готов и вероятно няма да бъде готов дори до края на тази година, казва Мартин Владимиров. България осигурява почти 3 млрд. лева, с които плаща за построяването на газопровода. Основният изпълнител на строителството в България е саудитската компания „Аркад“, която се ръководи от руски граждани, които наеха за подизпълнители основно руски фирми, а тръбите са произведени в Русия. 90% от капацитета на бъдещия газопровод за следващите 20 години са резервирани от дъщерни фирми на „Газпром“ и швейцарската МЕТ, съобщи „Булгартрансгаз“ в началото на 2020 г.
Политическите реакции
Откриването на продължението на „Турски поток“ в Сърбия и отсъствието на българския премиер на церемонията предизвика реакции от политически партии в България. Съпредседателят на извънпарламентарната опозиционна коалиция „Демократична България“ Христо Иванов коментира, че премиерът не е открил официално българския участък от газопровода „Турски поток“, защото той „го изобличава като лъжец“. „Няма газификация на Северозападна България, няма реална диверсификация на източниците, рискуваме допълнителни загуби“, добави Иванов. „Няма обяснение защо се прави това и затова Борисов го е срам да дойде да открие този обект“, каза Христо Иванов във вторник в излъчване на живо във Фейсбук от района на компресорната станция край Расово. Депутатът Таско Ерменков от БСП, която е основната опозиционна партия в парламента и подкрепя съществуването на газопровода, определи отсъствието на Борисов от откриването на газопровода като „опит за шикалкавене и снишаване“. „Такава политика на правителството на България, когато става дума за такива проекти, свързани с инфраструктура, енергийна сигурност и национална сигурност – опитите да шикалкавиш пред партньорите си от Русия и пред съюзниците си от САЩ е неприемлив и поставя България в неизгодна светлина на несериозен партньор и съюзник и ми се струва, че по този начин авторитет на международната сцена не се печели“, коментира депутатът, който е председател на съвета по енергетика на левицата.
