Психичните заболявания са по-разпространени, отколкото предполагаме. Над 1 милион българи имат някакво душевно разстройство. Един от основните проблеми  на тези хора е отношението към тях. Това, което близките забелязват най-напред, е промяната в поведението, която контрастира с обичайната. Особено ако тя е нееднократна. Ако един младеж взема наркотици, ще се забележи обръщане на ритмите ден-нощ - сън през деня и будност през нощта. При депресивно разстройство също има промяна в съня. Пациентът се събужда рано сутрин и трудно заспива вечер, като рано през деня е по-зле, а вечер се наблюдава подобрение. Друг симптом е разстройството в апетита. При депресия апетитът намалява, пациентът се храни по-малко, отслабва и страда от това. При маниакално разстройство болният няма желание и потребност да яде, пълен е с енергия, включително и сексуална, не спи вечер, а на другия ден е бодър. Същото може да се случи при употреба на психоактивни вещества. Когато това състояние отмине, се влиза във фаза с точно обратните ефекти.
В такива случаи е препоръчително да се наблюдава външният вид. Депресивните пациенти го занемаряват, а маниакалните - напротив, започват повече да се грижат за външността си, но изглеждат гротескно. Например жените се гримират силно, ярко, несъответстващо на възрастта, мъжете си боядисват косите в странни цветове. Страдащият от натраплива невроза например става свръхподреден. Закъснява за срещи, защото се връща вкъщи да проверява дали всичко е затворено и заключено. Минава по точно определи места, кръсти се или повтаря някакви думи  по определен брой път.   
При тежките психиатрични разстройства - шизофренията и психозите, промяната е доста по-рязка. Започва изведнъж, със странни и нелепи изказвания - например, че някой иска да ги убие, че има заговор срещу тях, без фактически да съществува нещо подобно. Драстичната промяна към дълбока религиозност също може да говори за началото на такъв процес. Подобни симптоми рано могат да сигнализират на близките да потърсят помощ. Обикновено това е свързано с убедеността на болните, че това е абсолютната реалност. По пътя на логиката те не могат да бъдат убедени, че това не е истина, а болестно изживяване. Не желаят да получат помощ, което допълнително възпрепятства близките.