Историята, идентичността, езикът и културата на Северна Македония остават „твърди червени линии“ във всички международни преговори. Това заяви външният министър на страната Тимчо Муцунски.
По думите му е „несправедливо“ преговорите на Скопие за европейска интеграция постоянно да зациклят по теми, свързани с националната идентичност. Той подчерта, че тази позиция се представя последователно както пред местната общественост, така и пред международните партньори.
Контекст и поети ангажименти
Изявлението на Муцунски идва на фона на вече поетите официални ангажименти от страна на Скопие. През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „Френско предложение“, одобрено единодушно от всички държави членки на Европейския съюз. Според одобрената Преговорна рамка въпросът вече не е двустранен между София и Скопие, а е част от изискванията на самия ЕС.
За да започнат същинските преговори за членство, Северна Македония трябва да изпълни следните ключови условия:
Конституционни промени: Включване на българите в Преамбюла и в два члена от Конституцията на РСМ като един от държавотворните народи.
Спазване на Договора за добросъседство: Изпълнение на Договора от 2017 г. и двустранните протоколи към него.
Отказ от малцинствени претенции: Потвърждение, че нищо в конституцията на РСМ не може да служи като основание за намеса във вътрешните работи на България или за претенции за признаване на „македонско малцинство“.
Справяне с миналото и езика на омразата: Мерки срещу говора на омразата спрямо България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на бившите югославски тайни служби (УДБА).
При последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща препотвърди позицията на Брюксел пред премиера Християн Мицкоски, заявявайки категорично, че Северна Македония е длъжна да изпълни поетия ангажимент за промени в Конституцията, за да продължи по пътя си към ЕС.













