В историята на шпионските игри, смели подвизи и успешни военни планове, Артем Тимофиев със сигурност заслужава своето място. Руснаците със сигурност биха искали да знаят къде се намира днес. В цялата страна тече издирване на "вълка в овча кожа", както вече го наричат в Русия.

Мистериозният Тимофиев е идентифициран като украински таен агент, който е ръководил една от най-смелите и блестящо изпълнени военни операции в съвременната история.

Операция „Chastise“, набегът на „Dambusters“ – при който самолети „Lancaster“ на Кралските въздушни сили пробиха две язовирни стени в Рур с отскачащи бомби през 1943 г. – отдавна е еталонът, по който се измерват други неочаквани удари.

Бих казал, че операция „Паяжина“, която украинските тайни служби – СБУ – изпълниха в неделя следобед, надминава дори този подвиг по своя зашеметяващ мащаб и въздействие. Едновременно, в три часови зони и на хиляди километри от украинската граница, рояци от дронове удариха четири руски въздушни бази. Те бяха дом на стратегическите бомбардировачи с дълъг обсег на Кремъл.

В понеделник Киев заяви, че с един удар е унищожил 34% от руската флота от тежки бомбардировачи, нанасяйки щети на стойност около 7 милиарда долара.

Кадри от мобилни телефони, показващи облаци дим, издигащи се от базите по време на атаките, видеозаписи от дроновете и сателитни изображения на последствията: всичко това изглежда потвърждава твърдението.

Операцията беше удивителен триумф. Руски военни блогъри сравниха изненадата и опустошението от атаката с това, което японците нанесоха на американския флот в Пърл Харбър. Но как по дяволите украинците успяха да го направят?

С появата на все повече информация от триумфиращия Киев и унизената Москва, можем да започнем да съставяме историята на „Паяжина“.

Откакто през февруари 2022 г. започна пълномащабната инвазия в Украйна, руската флота от тежки бомбардировачи са причинили много смърт и разрушения. Първоначално проектирани по време на Студената война като стратегически ядрени бомбардировачи, самолетите са преустроени да носят конвенционални крилати ракети „stand-off“.

Те се изстрелват от руското въздушно пространство, далеч от обсега на украинските системи за противовъздушна отбрана.

И трите варианта на тежки бомбардировачи, които са в експлоатация, имат огромна товароносимост. TU-95 „Мечка“, турбовитлов реликт от 50-те години, може да пренася 16 крилати ракети, изстрелвани от въздуха. TU-22 „Blinder“, първият свръхзвуков бомбардировач на Русия, има капацитет да изстрелва свръхзвуковата ракета Kh-22, която има скорост, позволяваща ѝ да избегне повечето украински противовъздушни системи. TU-160 „Blackjack“, най-модерният стратегически бомбардировач на Русия, може да пренася до 24 крилати ракети Kh-15 в една мисия. Тези самолети носят нощен ужас над украинските градове. Изглеждаше, че нищо не може да ги спре.

Поради нарастващия обхват и точност на украинската флота от атакуващи дронове, бомбардировачите бяха преместени в бази дълбоко в Русия, които не биха били уязвими за ответни удари. Някои от тях са толкова далеч, колкото Сибир и Полярния кръг.

Затова преди 18 месеца президентът Володимир Зеленски повика шефа на СБУ генерал-лейтенант Васил Малюк и му каза да намери начин да пренесе войната в скривалищата на тежките бомбардировачи.

Но как да се нанесе удар на хиляди километри извън обсега на най-далекобойните ракети или дронове на Украйна? Да не говорим за проникването в една от най-сложните системи за противовъздушна отбрана в света?

Тогава някой се сеща за идея, която на пръв поглед изглеждаше луда – подобно на предложението на Барнс Уолис за отскачащата бомба.

Защо да не се транспортират камикадзе дроновете с камиони до периметъра на въздушните бази и да се изстрелват отвъд оградата?

За да се направи това, дроновете трябвало да бъдат внесени тайно в Русия и скрити на сигурно място. Когато дойде моментът за атака, рояците от безпилотни летателни апарати трябвало да бъдат скрити в камиони, които да не будят подозрения.

И това е освен въпроса за изстрелването на дроните към целите по начин, който да не изложи операторите или агентите на земята на незабавно убийство или залавяне.

Било необходима база в Руската федерация, от която да се организира логистиката на „Паяжина“ и да се започне атаката. Това означава, разбира се, че трябва да има украински агент на земята, далеч зад вражеските линии, който поема огромен риск.

Има индикации, че мястото, избрано за руския „офис“ на „Паяжина“ – както го нарече президентът Зеленски – е бил малкият град Челябинск. Той се намира на повече от 1600 км източно от Москва, но – и това може да е било от значение за контрабандния аспект на операцията – само на 137 км по път на север от границата с неутралния Казахстан.

Руски военни блогъри са идентифицирали склад в Челябинск като център на „Паяжина“. Нает за 350 000 рубли (8 000 долара) на месец, това е мястото, където според твърденията са били сглобявани и изпращани дроновете и техните пускови устройства. Зеленски също така предполага, че „офисът“ е бил в съседство с местната централа на ФСБ – федералната служба за сигурност, която замени КГБ. Той не разкрива местоположението.

Но кой е ръководел тази изключително сложна операция с висок залог?

Човекът, когото руското министерство на вътрешните работи подозира, че е местният мозък, е, разбира се, Артем Тимофиев. Името и снимката му се разпространяват от властите, като неговото залавяне е приоритет.

Според руски източници Тимофиев е роден в украинския град Житомир, живял е в Киев и се е преместил в Челябинск „преди няколко години“, където е работил като „предприемач“.

Дали е бил спящ агент от самото начало? Ако е така, той не е крил подкрепата си за Украйна, твърдят негови приятели. Но как е могъл да представлява заплаха в такова стратегически незначително място, на хиляди километри от войната?

Той е бил, както го описва един руски блогър, „вълк в овча кожа“. Дроновете са били превозвани до целите и изстрелвани дистанционно от дървени палети, превозвани на платформи на камиони. Според президента Зеленски, след това са били пилотирани дистанционно до целите си.

Как да се пренесат дроновете от казахстанската граница до тези места? Челябинск е на повече от 3000 километра от Мурманск, на малко по-малко от Иркутск и на повече от 1500 километра от другите две бази.

Но такива разстояния се изминават рутинно от руските тираджии. И това беше брилянтно простият метод, с който беше осъществена тази високотехнологична атака.

Предполага се, че Артем е наел четирима нищо неподозиращи шофьори на тежкотоварни камиони, за да транспортират това, което те смятали за обикновени дървени къщи, до различни места в Руската федерация. Според СБУ дроновете са били скрити под покривите на къщите. 

55-годишният шофьор Александър З. от Челябинск е казал на разследващите, че е получил поръчка да транспортира „къщи с дървена конструкция“ до региона на Мурманск от бизнесмен на име Артьом, който му е предоставил камиона.

Шофьорът Андрей М., на 61 години, е казал, че Артем му е казал да транспортира дървени къщи до Иркутск. Шофьорът Сергей, на 46 години, е разказал същата история. На него му е било казано да транспортира модулни къщи до Рязан. Друг шофьор е бил изпратен до Иваново.

Така е била подготвена сцената за грандиозния финал на „Паяжина“, ударила най-силно Русия след Втората световна война.

На следващата сутрин, неделя, 1 юни, руска ракета удари тренировъчен полигон в Днепровска област, убивайки 12 войници и ранявайки още 60. Това накара командващия Сухопътните войски генерал-майор Михайло Драпати да подаде оставка. Удар за Украйна. Но нищо в сравнение с това, което Киев щеше да нанесе на Русия в замяна.

Неделя, 1 юни, около 13:00 ч. местно време. Това е Деня на руската военно-транспортна авиация.

Докато се движел по маршрута, Александър З. получил обаждане от непознат човек, който му казал точно къде да спре. Това била бензиностанция „Роснефт“ до авиобазата „Оленя“. Шофьорът Андрей М. бил инструктиран да паркира в кафене „Теремок“ в Усолье-Сибирское, до базата „Белая“. Почти веднага щом шофьорите спрели на указаното място, светът сякаш експлодирал около тях.

Според СБУ покривите на ремаркетата на камионите били „отворени дистанционно“ и рояците дронове били изстреляни отвътре. Те имали само няколкостотин метра, за да достигнат целите си. Изненадата била пълна, а местните отбранителни сили – безпомощни. Тъй като и четирите атаки били извършени едновременно, изглежда, че не е могло да се разпространи полезно предупреждение.

Кадри в социалните медии от атаката в „Белая“ изглежда показват дронове, излизащи от ремарке на съчленения вагон на Андрей М. Той е паркиран от другата страна на оживена магистрала, която минава покрай периметъра на авиобазата. Нещо, което прилича на покривни панели, лежи на земята до камиона, което предполага, че са били взривени.

Шофьорът Сергей дори не е имал възможност да спре, преди покривът на ремаркето на камиона му Scania да се взриви и още дронове да започнат да летят навън и към целевата база.

Около 117 дрона-камикадзе са били използвани в атаките, според президента Зеленски, контролирани от същия брой пилоти.

Всяка авиобаза е могла да бъде ударена от до 30 дрона едновременно. Източници предполагат, че СБУ е използвала собствената мобилна мрежа на Русия, за да комуникира и да насочва големите дронове „квадрокоптери“. За да направят това, те трябва да са имали руски SIM карти или модеми.

Целите просто са чакали, разрушенията са били огромни.

Украинците публикуваха видео от дрон, прелитащ над редица руски тежки бомбардировачи, спретнато паркирани в Белая. Един от бомбардировачите е ударен от друг дрон, който експлодира, когато дронът с камера се приближава.

Сред 41-те самолета, за които украинците твърдят, че са унищожени, е самолет за ранно предупреждение и управление Бериев А-50, от които Русия разполага с по-малко от десет.

Първите сателитни снимки на последиците в Белая изглежда показват шест унищожени бомбардировача тип ТУ-22 и един ТУ-95МС видимо повреден.

„Ще ги ударим в морето, във въздуха и на земята“, заяви СБУ. „Ако е необходимо, ще ги атакуваме и от подземията.“
А какво да кажем за мистериозния Тимофеев? Всички, които стоят зад операцията, „са в Украйна отдавна“, твърди СБУ. Триумфът на „Паяжина“, изглежда, е пълен.