Все повече жени отказват да коригират обема на устните и овала на лицата си, инжектирайки си различни субстанции. Списание „The Cut” разглежда последните тенденции в козметичния бранш и причините за отказа.
Първият филър е изобретен през 1875 г.
Виенският хирург Роберт Гершуни използва разтопено вазелиново масло, за да създаде протези на тестиси.
Инжектируемите материали стават широко популярни в козметологията през 1990 г., през 90-те години на миналия век бум преживява уголемяването на устните с биогел (биополимерен или перманентен филър, който не се резорбира с времето, а изисква оперативна намеса), а през 2010 г. настъпва ерата на "хармонизиране" на лицето или "разкрасяване" с помощта на филъри. Милиони момичета излизат от процедури за разкрасяване с по-високи скули, малки прави носове и много плътни устни.
Едва сега, с навлизането на тенденцията за подчертаване на индивидуалността, популярността на филърите започна чувствително да намалява. "Не мога да си спомня кога за последен път някой ме е помолил да му направя големи, сочни и пухкави устни", казва Давал Бханусали, любимият дерматолог на Хейли Бийбър и Марта Стюарт.
Не толкова отдавна всички са мечтали
да приличат на Кайли Дженър, а сега искат да изглеждат като Бела Хадид, казва британският гримьор и блогър по въпросите на красотата Матю Джеймс. Самият той си инжектира филъри от десет години, за да придаде на кожата си по-плътен вид. И така, защо дермалните филъри излизат от мода? С течение на времето много техни почитатели откриват, че веществото „мигрира”, създавайки неприятни и нежелани подувания. В действителност след една година инжектираният в устните гел се е преместил малко по-нагоре, създавайки така наречените "хиалуронови мустаци", "патешки устни" или "лицето на Хоумър Симпсън". Филърът може да се натрупа навсякъде.
Освен това на пациентите обикновено се казва, че филърът се абсорбира по естествен път от организма и от него след време няма и следа. Но това не винаги е така. Ето един пример: Хана, студентка в Ню Йорк, разказва пред "The Cut".
"Когато за първи път си поставих инжекции през 2021 г., изглеждах по-красива от всякога. Но пет месеца по-късно лицето ми се поду и отокът не спадна". Според нея всички 20 лекари, при които е отишла, са и дали "изключително противоречиви" обяснения. "Козметичката, която ми инжектира филъра, след като видя лицето ми, ме уведоми, че не е имало такава реакция и че никога преди не е виждала подобно нещо", признава момичето. В крайна сметка Хана похарчила повече от 60 000 долара, за да поправи обезобразяването.
Предписани са и десетки лекарства, за да се отърве от страничните ефекти. Когато нито един от тях не подействал, тя решила да инжектира антидот (ензим хиалуронидаза), който разгражда хиалуроновата киселина. Но хиалуронидазата не е панацея. Лекарите казват, че макар да е безопасна от медицинска гледна точка, много от тях предпочитат да я използват само в крайни случаи или, както казва Саймън Уриан - хирургът на Ким Кардашиян, Меган Фокс и ангелите на Victoria's Secret, когато "нещата наистина изглеждат гротескно".
Тази предпазлива употреба
се дължи на факта, че освен хиалуронова киселина ензимът може да разтвори и собствената ви тъкан. Освен това процесът е неприятен, а понякога и изключително болезнен. Някои хора го сравняват с инжектиране на змийска отрова или разяждаща киселина. Болката обаче не е най-важният проблем: след инжектиране на хиалуронидаза кожата става суха и понякога набръчкана.
"Вместо сочни устни и малки носове виждаме все по-често желание за ясни линии на брадичката и скулите. През 2017 г. всички искаха да изглеждат малки и сладки, но сега дамите ми казват: "Не искам да изглеждам като 15-годишна. Искам да изглеждам като 28-годишна и секси жена", споделя Сагар Пател, пластичен хирург в Бевърли Хилс. Според него тенденцията е към естествен вид с елегантни устни и изчистена линия на брадичката без много обем. „Накратко, изглеждайте така, сякаш не сте направили нищо специално, а просто сте отлично естествено поддържани”, казва Пател.
