Когато Владимир Путин официално анексира Крим, той действаше напук на прогнозите на много анализатори, политици и така наречените експерти. Може би Путин не беше впечатлен от техните смислени разсъждания и елегантен дискурс за това как неговата инвазия и анексиране застрашават интересите на Русия. Но основният проблем на Западния аргумент ,,Путин никога не би..." е, че те приемат, че Путин и неговият елит се интересуват от руските национални интереси. За тях те са без значение, освен там, където съвпадат с целта им да плячкосат колкото се може повече. Отдавна е отминало времето да слушаме професорски лекции за това какво Путин никога не би направил и е дошло времето да реагираме на това, което прави - преди да го направи отново.
Следващото препятствие пред спирането на Путин е самоналожената парализа на лидерите на Европа и на Групата на Седемте. На тях им е по-лесно да кажат, че няма какво да направят, за да спрат амбициите на Путин, вместо да си признаят, че нямат куража да действат. Путин продължава да вдига залозите, Западът продължава да отказва раздаването. Има изобилие от начини, с които да се приложи натиск върху Путин, но те изискват сблъсък с няколко тежки истини. А това е поколение на политически лидери, свикнали да казват на гражданите, че е възможно едновременно да се намалят данъците и да се харчи повече, да си свободен и да си в безопасност и да си велика сила, без никога да ползваш сила.
Първата трудна истина е, че единствените санкции или други мерки, които биха повлияли поведението на Путин, са тези, които, директно или не, ще засегнат неговата власт. Това е всичко, което интересува Путин, защото той знае какво става с хора в неговата позиция, които губят хватката си върху властта. Ето защо скорошният коментар на държавния секретар Джон Кери беше напълно грешен. „Надяваме се президентът Путин да види, че нищо от това, което казваме, не е замислено като заплаха, каза Кери. - Не е лично отношение." С тази немощна бележка той махна от масата единственото, от което Путин се интересува.
Обама повтори тази грешка, когато каза, че САЩ няма да пратят войници да защитят Украйна. Никой не искаше войници и Обама вероятно смяташе, че намалява напрежението. Но където той вижда жест на мирни намерения, Путин вижда още слабост. За Путин това означава, че опонентът му свободно се отказва от едно от най-големите си предимства - американската масирана военна сила. По отношение на Иран, на Сирия и сега Украйна Обама предаде външната си политика на Путин и по този начин осакати силата на кабинета си по начини, които ще издържат по-дълго от неговия мандат в Белия дом.
Втората трудна истина е, че няма преговори с Путин, няма взаимно изгоден бизнес както обикновено. Той използва всяка възможност и не се чувства задължен от принципите на правовата държава или човешките права вътре или извън Русия. Путин е загубена кауза и Русия също ще бъде, докато той не се махне. Западът вече твърде дълго отрича това - от печално прословутия „поглед в душата" на Путин на Джордж Буш до изхабените от администрацията на Обама четири години за „рестартиране" на отношенията с Русия, които бяха по-скоро възможност за политическа реклама, шанс за снимка, а не трайни промени в политиката. Винаги е било грешка да се третира Путин различно от който и да е лидер и сега вече няма повече оправдания за това.
Путин няма да се оттегли или да бъде свален, докато сериозна заплаха към неговата власт не създаде разцепление между неговия елит и съветници. Сега те нямат стимул да залагат срещу него. Путин защитава тях и техните активи, а свободният свят, в който имат удоволствието да живеят, не е направил нищо, което да ги принуди да избират между своето богатство и него. Промяната на тази сметка е единственият начин да се защити Украйна, както и следващите държави, в които Путин реши да си създаде врагове с цел да захрани своята пропагандна машина.
Обама и европейските лидери продължават да се опитват да играят по правилата, въпреки че Путин разкъса книжката с правилата и хвърли парчетата в лицата им. Кремълският елит беше прав да се смее миналия понеделник на западните санкции срещу шепа от политическите мошеници на Путин - това действие беше шега. Смехът в Москва със сигурност затихна във вторник, когато Обама лично направи по-силно изявление и обяви нови санкции срещу олигарси и активи, които имат значение за Путин. Още по-добре беше и заплахата му да подпише нови заповеди, позволявайки по-строги наказания в правните рамки, които съюзниците на Путин познават и знаят как да използват. Това казва на Путин, че Западът също може да промени правилата. Сега е въпрос на решимост да се последва тази първа добра стъпка с втора и трета, докато Путин отстъпи.
Западните лидери биха проявили прозорливост да последват парите: да санкционират елита, който подкрепя Путин, да тръгнат срещу роднините им, които ползват, за да крият сметките си навън. И да изследват внимателно техните компании. Ако съществуващите закони не вършат работа, за да се справят с бандитите милиардери, които подпомагат опасен режим, да напишат нови. И да направят това бързо, защото цената да се премахне Путин се качва с всяко забавяне. Накрая тази цена ще бъде платена не просто кеш, който западните страни се страхуват да загубят, но и с човешки животи.
Гари Каспаров, ,,Вашингтон пост"*
*Авторът е бивш гросмайстор, най-младият световен шампион по шахмат. През 2005 г. напуска света на шаха, за да влезе в политиката и да кандидатсва за президент на Русия през 2008 г. Не му се удава, след като не успява да наеме достатъчно голяма зала, в която да събере нужните му по закон хора за подкрепа. На Запад е смятан за един от основните символи на опозицията срещу Путин, макар и да няма голяма популярност в Русия. В момента е член на борда на директорите на Фондацията за човешки права, базирана в Ню Йорк.
