Световното предлагане на пшеница е под огромен натиск, тъй като конфликтът в Украйна, както и все по-опустошителните метеорологични явления, застрашават производството по целия свят. Експертите предупреждават, че войната може да предизвика световна продоволствена криза. И Русия, и Украйна са ключови доставчици на селскостопански продукти и продължаващият конфликт само подчертава колко крехка е глобалната верига за доставки на храни, когато двама основни играча са извадени от пазара. През 2021 г. Русия и Украйна се класираха като световни лидери в износа на ечемик, царевица, рапица, слънчогледово семе и слънчогледово масло. Заедно те изнасят 27 процента от световните доставки на пшеница. Русия изнася 17% от световната пшеница, докато Украйна представлява 20% от световната рапица. С началото на войната веригата за разпространение на селскостопански продукти се разпадна и вече компрометира доставките на храни и
цените на храните по целия свят
Офанзивните стратегии на Русия включват блокиране и бомбардиране на пристанища, които са жизненоважни портали за износ на храни. На 10 май украинският президент Володимир Зеленски изрази загриженост относно неизбежната продоволствена криза и призова международните лидери да предприемат незабавни действия за прекратяване на блокадата на украинските пристанища и по този начин да позволят на украинската пшеница да стигне до други пазари.
В отговор външните министри на Г-7 заявиха, че инвазията на Русия в Украйна е „породила една от най-тежките продоволствени и енергийни кризи в най-новата история“, която сега
застрашава най-бедните страни в света
Тъй като нейните жизненоважни пристанища са блокирани, Украйна транспортира реколтата си с железопътен транспорт през западната си граница, както и от пристанищата на страната на река Дунав, докато те все още са били отворени. Около 25 милиона тона зърно са били възпрепятствани да напуснат пристанищата в Украйна през последните три месеца от началото на войната. Междувременно Русия не е спряла производството на зърно и продължава износа си през Черно и Азовско море. Руският президент Владимир Путин каза на среща на икономически представители в Москва, че страната очаква рекордна реколта от пшеница тази година. Въпреки това санкциите, наложени на Русия от Запада, блокират логистиката и плащанията, което направи много транзакции трудни, ако не и невъзможни. Санкциите могат също да спрат руския внос на важни пестициди и семена, което може да доведе до
по-ниски добиви и некачествени култури
Глобалният недостиг на храна означава, че цените също са се повишили. Цените за всяка категория хранителни продукти вече нарастваха от края на 2020 г., но световните пазари на зърнени храни и растителни масла, в които и Украйна, и Русия играят значителна роля, са сред най-засегнатите. Индексът на цените на храните на FAO записа най-високо ниво през март 2022 г. от 159,3 пункта, което е с 12,6% нагоре спрямо февруари, когато вече беше достигнал най-високото си ниво от създаването на индекса през 90-те години.
Всичко това представлява заплаха за продоволствената сигурност в страни, които вече са икономически уязвими и силно зависими от руската пшеница, като тези в Близкия изток, Африка и Централна Азия. Алекс Смит, анализатор по храните и селското стопанство от Breakthrough Institute, каза в интервю за RFE/RL, че Ливан например разчита на Украйна за около 50 процента от общите си доставки на пшеница и сега е изправен пред една от най-тежките икономически кризи в света. Африканските страни, които вече изпитваха продоволствена криза поради пандемията от COVID-19 и природни бедствия като суши, наводнения и свлачища, сега се борят с недостига на храна и растящите цени. В дебат в Съвета за сигурност на ООН Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната хранителна програма (WFP), поиска от световните лидери да предприемат незабавни действия по отношение на повторното отваряне на черноморските пристанища, за да помогнат на 276 милиона души по света, които в момента са в риск от глад.
