сн. Facebook
Да протестираш срещу филм или книга, които не си гледал или чел, е стар патент, който дори не принадлежи на мюсюлманския свят. Да искаш смъртта на автора на съответното произведение - също. Можем да извадим от световната история много примери, част от тях свързани дори с България. Все още са живи някои от писателите, които навремето, за да са в унисон с правата партийна линия, се надпреварваха да клеймят "Архипелаг Гулаг" на Солженицин, но надали го бяха прочели. Днес страната е уж друга - променена, демократична, но странни паралели се набиват на очи. Докато ислямският свят се е понесъл в истерията срещу "Innocence of Muslims", чието съдържание никой от протестиращите не знае, защото със сигурност не го е гледал, подобен фанатизъм отново се наблюдава и в България. Не в същия вандалски вид, разбира се, но достатъчно стряскащ за страна от ЕС. Тамошните медии вече половин година
громят македонския игрален филм "Трето полувреме"
който нито един журналист не е гледал. То не бяха статии, анализи, цели телевизионни разследвания върху сюжета. Лентата бе обявена за антибългарска още по времето, когато дори не бе сглобена. На премиерата на филма, която се състоя на 15 септември в Битоля, нямаше нито един зрител от България. Което не попречи на следващия ден филмът да бъде охулен отново по всички телевизии и вестници. Засега пред посолството на Македония в София не са се появили разярени тълпи, които да го подпалят или да линчуват посланика, но понякога крачката до подобно развитие е само една.
Пак така на единствената публична прожекция до момента на "Innocence of Muslims", която се състоя в Калифорния доста преди да стартират протестите, не се бе появил не само нито един мюсюлманин, ами дори и зрители не е имало, както уверяват малцината присъствали. Очевидно е, че разликата между войнстващите тълпи, които защитават пророка Мохамед, и българските медии, които бранят честта на родината, е само в масовката.
За какво впрочем иде реч в двата толкова дразнещи филма?
Действието в "Невинността на мюсюлманите" лъкатуши между съвременен Египет и древността. В началото е сцена, в която
семейство копти (араби християни) е нападнато от мюсюлмани
Бащата казва на своите дъщери, че ислямистите искат да убият всички християни, а държавата си затваря очите. По-нататък се появява и пророкът Мохамед, който започва да разказва за живота си в пустинята. Между другото споменава, че жена му Хатиджа била заета със съчиняването на Корана, а за целта използвала като източници Стария и Новия Завет. Във филма има и сцени, разкриващи сексуалния живот на пророка, по средата на едната от които Мохамед обявява: Аз съм гей.
Засега от лентата може да бъде видян само 14-минутният трейлър, поместен в YouTube, и то ако зрителят е жител на Европа, Австралия, Северна и Южна Америка. В почти целия останал свят YouTube блокира достъпа до трейлъра. Филмът е нискобюджетна продукция с евтини декори и непрофесионални актьори. Заснели са го за пет дни миналия август в Калифорния. Американските власти вече разкриха, че автор на "Innocence of Muslims" е Накула Басли Накула - египетски копт, който живее в Калифорния. На принципа, че едва ли съществува човек, в чийто живот да не може да се намери нещо нередно, и в досието на Накула бе веднага открита една глоба от $790,000 през 2010 г. за мошеничество.
Актьорите твърдят, че са били подведени
защото оригиналният сценарий, по който те били работили, носел заглавието "Рицари на пустинята", а сюжетът бил исторически. В него за пророка Мохамед не се споменавало нищо. Странно как тогава в готовия филм Мохамед е един от основните герои и разказва сексуални сцени от живота си. Може би актьорът, който се е въплътил в ролята, е смятал, че играе бедуин!? Впрочем самото изобразяване на пророка е вече антимюсюлманска проява, понеже Коранът го забранява. Но докато около "Невинността на мюсюлманите" действително има още много догадки и неясноти, понеже и самият филм липсва и надали скоро ще бъде показан някъде, то никой не крие готовия "Трето полувреме". Проблемът е, че и никой от хулителите му в България не се кани да го гледа.
Лентата разказва за футболния отбор "Македония" - Скопие, който между 1941 и 1944 г. участва в Държавното първенство по футбол в Царство България. Един от мачовете на "Македония" е с "Левски". Макар да води с 1:0, скопският отбор губи мача, защото съдията отсъжда нарушения и дузпи в полза на "Левски". Режисьорът Дарко Митревски се позовава на действителна история. Треньор на "Македония" е бил унгарският евреин Рудолф Шпиц, избрал лоши години да ръководи отбор. По това време в България под силния натиск на Германия е приет законът за защита на нацията, чиято
крайна цел е депортирането на всички евреи
в лагерите на смъртта. Докато, предвождани от Димитър Пешев, политици и общественици от България успяват да спасят евреите в страната, съдбата на сънародниците им от присъединените територии - Македония и Беломорска Тракия, е незавидна. Те са натоварени на влакове и отправени в лагера "Треблинка". Подобна участ е чакала и треньора Шпиц, но той е спасен от двама от играчите в "Македония". Филмът разказва как те успяват да го прехвърлят в Албания, където се укрива няколко години. Има и любовна история между футболист и еврейка. Тъй като единствената прожекция на филма засега бе на фестивала "Братя Манаки" в Битоля миналата събота, а на нея българи не се появиха, е трудно да се доверим на твърденията на медиите в София, че лентата е антибългарска. Но внушенията са голяма сила. Те могат да настройват хората, да ги озверяват, да ги изведат на улицата, да ги накарат дори да убиват. Америка, която тези дни загуби един от най-смелите си дипломати - Кристофър Стивънс, твърде добре знае това.
