Чия е отговорността за трагедията със загиналите 18 мигранти край Локорско – този лайтмотив влезе в оборот в политическото говорене в последните дни.
Отговорът на въпроса е важен и той трябва да бъде даден от институциите. Всъщност една институция реагира – Прокуратурата. С „дребната“ уговорка, че това стана с политическо говорене, каквото напоследък много добре се удава на главния прокурор Иван Гешев.
Според него, случилото се край Локорско е „резултат от дезинтеграцията и войната между институциите, от съсипването на МВР от един предишен министър на вътрешните работи, от определени т.нар. политически решения“.
Подобна теза изрази и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, според когото вината за несправяне с мигрантския поток не трябва да се търси в служебните правителства. Въпреки че те сумарно в последните две години управляват близо 15 месеца.
Вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че границата се охранява най-добре сега, отколкото през последните 10 години и
нападна Прокуратурата
за това, че е сключила споразумение с осъден за трафик на хора. Така, вместо да бъде в затвора, той бил сред задържаните за трагедията. Отговорността за сигурността е приоритет на изпълнителната власт. Така повеляват Конституцията и законите в страната. Само че дали се спазват от същите тези институции? Законът за управление на системата за националната сигурност определя Съветът по сигурността – орган, който е на подчинение на министър-председателя, да се свиква „най-малко веднъж на три месеца“. Само че в рамките на последната една година този съвет не е свикван нито веднъж. Камо ли по темата за трафика на хора. Вместо това президентът Румен Радев се срещна с президента на Турция в началото на декември миналата година, където двамата се договориха за подобряване на охраната на съвместната ни граница. Вероятно това е останало само в сферата на договорките.
Като стана дума за президента – той също има задължение по силата на Закон за Консултативния съвет за национална сигурност да









