Чия е отговорността за трагедията със загиналите 18 мигранти край Локорско – този лайтмотив влезе в оборот в политическото говорене в последните дни. Отговорът на въпроса е важен и той трябва да бъде даден от институциите. Всъщност една институция реагира – Прокуратурата. С „дребната“ уговорка, че това стана с политическо говорене, каквото напоследък много добре се удава на главния прокурор Иван Гешев. Според него, случилото се край Локорско е „резултат от дезинтеграцията и войната между институциите, от съсипването на МВР от един предишен министър на вътрешните работи, от определени т.нар. политически решения“. Подобна теза изрази и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, според когото вината за несправяне с мигрантския поток не трябва да се търси в служебните правителства. Въпреки че те сумарно в последните две години управляват близо 15 месеца. Вместо да воюват с трафикантите, институциите избраха да се нападат взаимно Вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че границата се охранява най-добре сега, отколкото през последните 10 години и

нападна Прокуратурата

за това, че е сключила споразумение с осъден за трафик на хора. Така, вместо да бъде в затвора, той бил сред задържаните за трагедията. Отговорността за сигурността е приоритет на изпълнителната власт. Така повеляват Конституцията и законите в страната. Само че дали се спазват от същите тези институции? Законът за управление на системата за националната сигурност определя Съветът по сигурността – орган, който е на подчинение на министър-председателя, да се свиква „най-малко веднъж на три месеца“. Само че в рамките на последната една година този съвет не е свикван нито веднъж. Камо ли по темата за трафика на хора. Вместо това президентът Румен Радев се срещна с президента на Турция в началото на декември миналата година, където двамата се договориха за подобряване на охраната на съвместната ни граница. Вероятно това е останало само в сферата на договорките.

Вместо да воюват с трафикантите, институциите избраха да се нападат взаимно

Като стана дума за президента – той също има задължение по силата на Закон за Консултативния съвет за национална сигурност да

свиква този орган веднъж на три месеца

Последното заседание на този съвет е било преди точно една година – на 15 февруари 2022 г. Редовният кабинет, оглавяван от Кирил Петков, в рамките на 8-месечното си управление, е свиквал Съвета по сигурността два пъти – все по темата за войната в Украйна. От всички тези факти може да се направят минимум два извода. Единият е, че за последните две години въпросът за трафика на мигранти през страната не е бил на дневен ред. Именно това са двата органа, на които службите за сигурност могат да координират действията си и където се задават политики и насоки за действие по определен проблем. Изглежда, че конкретно по отношение на трафика на мигранти държавата в последните две години не е имала единна политика и решенията по тези въпроси са взимани „на парче“. Вторият извод е – институциите не спазват законите и никой не носи отговорност за това. Вместо това сме свидетели на политическо „обладаване“ на човешките трагедии, но не и на ефективни действия от страна на институциите. Изглежда, че на този етап е „по-подходящо“, вместо да свършат работата си, институциите сипят обвинения едни срещу други.