Мартин Димитров
„Започваме реални действия за промяна на БСП с цел превръщането й в модерна лява партия", заяви в началото на декември лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тогава тя обяви, че левицата ще се събере на конгрес на 4 и 5 февруари 2017 г., който да одобри новата визия, с която БСП да стъпи „на автентичните леви ценности" и „съвременни леви политики". Освен предизборната си управленска програма обаче от левицата имат да решават и организационни въпроси - на партията ѝ липсват както достатъчно подготвени за управлението кадри, така и нови и свежи лица. А въпреки подобрените резултати в социологическите проучвания всички са наясно, че БСП ще трябва да се коалира, ако спечели мандата, и въпросът е с кого.
След поредицата тежки провали и дори икономически катастрофи, с които тази партия беляза изминалите 25 години на преход в България (зимите на Луканов и Виденов през 90-те години, тройната коалиция с ДПС и НДСВ през 2005-2009 г., завършила със спрени еврофондове, и последния й отново орташки с ДПС и безславно приключил след само година кабинет "Орешарски"), редовното възкачване на БСП във властта изглежда повече като природно явление, отколкото като плод на рационален избор. Доказва го и повторението на политиките, водещи до едни и същи последствия.
Несъмнено, откакто Корнелия Нинова бе избрана за председател, БСП се намира в процес на трансформация. Нинова смени значителна част от лицата в изпълнителното бюро (ИБ) на партията, а в парламентарната група на преден план излязоха по-младите депутати, които „не дразнят толкова много хората" по думите на един от тях. Нещо повече - за първите шест месеца от лидерството си тя успя да постигне две знакови победи. Първо, с една рязка маневра Нинова „взе" номинацията на Румен Радев под крилото на БСП и маргинализира партията на Георги Първанов, която трябваше също да подкрепи оказалия се печеливш кандидат. Така Нинова едновременно доказа на анти-АБВ крилото в БСП, че не е марионетка на бившия президент, и не даде шанс на конкурентите си вляво. Второ, без да се надценява ролята й в победата на Радев, избирането му да президент се превърна в голяма червена точка за нея пред партийния актив, която ще заглуши поне за известно време гласовете срещу нея в страдащата от разединение формация.
През май 2016 г. Корнелия Нинова отне с минималната разлика 395 срещу 349 гласа лидерското място на Михаил Миков в това, което червени активисти определят като „най-разделения партиен конгрес от създаването на партията". БСП си остава разпределена на множество бизнес лобита, казва близък до Нинова член на изпълнителното бюро и добавя, че „както тези кланове се обединиха, за да свалят Миков, така и могат да се обединят да изхвърлят и нея".
Партията страда от огромна липса на кадри. Трима различни депутати казаха, че БСП няма достатъчно подготвени икономисти за евентуално бъдещо правителство, а член на тясното ръководство заяви, че единственият в червените редици с качества за премиер е Румен Овчаров, чиято политическа кариера е приключила.
„Разчитам референдума (на „Шоуто на Слави" - бел. ред.) като желание да се появят нови лица в политиката. Трябва да помислим как ние да дадем пример и да започнем тази промяна от себе си - с платформа, която да бъде конкретна, ясна и да бъде изпълнена", каза Нинова в края на миналата година. Тя определи срок до февруари партията да е готова с управленската си платформа за предсрочните избори, с анализ на коалиционната си политика и най-важното - промяна на устава, който да разчисти старите лица от парламентарната група и да я отвори към млади кадри. За целта Нинова ще настоява за въвеждане на мандатност - максимум два мандата за председателя на партията и максимум три пълни за депутатите, до два за областните председатели. Освен това тя предлага лидерът да бъде избиран директно от членовете на БСП вместо от делегатите на партиен конгрес.
Ходът със смяната на трима известни членове на ИБ на партията - Костадин Паскалев, Юрий Асланов и Илияна Йотова, с три „нови" лица - Вяра Емилова, Иван Ченчев и Стоян Мирчев, загатна за посоката, по която Нинова смята да поеме. Дали обаче ще успее да реформира партията достатъчно бързо и да наложи качествени хора преди изборите, без това да ѝ коства лидерската позиция заради вътрешнопартиен натиск, е под въпрос. Може да се предположи, че предложенията ѝ ще получат отпор от "вечни" депутати като Янаки Стоилов и Димитър Дъбов примерно, както и от дългогодишните и несменяеми областни председатели на партията със силно влияние в нея. Последния път, когато някой предложи мандатност в БСП - депутатът Кирил Добрев през 2014 г., каузата му претърпя неуспех.
Нинова и екипът ѝ бяха толкова концентрирани в подготовката на президентските избори и разчистването на вътрешнопартийното поле, че икономическата политика - там, където най-ясно биха прозвучали посланията на левицата, остана на много заден план. От началото на мандата на правителството „Борисов-2" до сега партията е внесла не повече от половин дузина икономически законопроекти, повечето от които учебникарско леви и протекционистки, предвиждащи „повече държава в икономиката" (виж карето).
Разбира се, част от членовете на БСП осъзнават, че подобни послания не само няма как да задържат разширения електорат, подкрепил Румен Радев, а и биха отблъснали много от хората, гласували наказателно срещу ГЕРБ. Става все по-очевидно, че в партията се води нервна дискусия за позицията ѝ относно данъчната система. Само преди два месеца, по време на гласуването на бюджет 2017 през декември м.г., БСП за трета поредна година предложи прогресивно подоходно облагане. Тази седмица обаче Драгомир Стойнев и Борислав Гуцанов загатнаха, че левицата се е отказала от идеята за фундаментална промяна на данъчната система. След гласуването на бюджета депутати от партията казаха, че Нинова е допуснала повторното предлагане на прогресивно облагане, за да усмири левите „фундаменталисти" в парламентарната група, но самата тя и хората около нея са наясно, че това е лош ход.
Конкретните управленски политики, с които БСП ще се яви на предсрочните избори, ще са знак и към потенциални коалиционни партньори след вота. Пред нея стои дилемата с коя партия би се коалирала, в случай че надделее над ГЕРБ в резултатите или ако Борисов отново откаже да състави правителство въпреки преднината си, както беше през 2013 г. "БСП, дори да успее да стане първа политическа сила, няма да може да състави правителство без коалиционен партньор и това е въпросът за съюзника номер едно. Тази доскоро заемана сектантска позиция на БСП, че ще „търси съюз с народа", може да се превърне в кошмар", коментира член на изпълнителното бюро.
Според него част от ръководството на БСП - тези, които се занимават и с бизнес като Георги Гергов, Драгомир Стойнев, Кирил Добрев и Бриго Аспарухов примерно - се „облизват" за широка коалиция с ГЕРБ, докато друга част са убедени, че такъв ход ще бъде истинският край на левицата. „Коалиция ГЕРБ-БСП е възможна, но лично аз се надявам това да ни се размине. По-голям политически разврат от такава коалиция не мога да си представя. Корупцията ще удари тавана", коментира в началото на годината социологът Юрий Асланов, бивш член на ИБ на БСП.
Алтернативите обаче също са стряскащи - потенциален съюз с „Обединените патриоти" може да струва ангажиране за опасни бюджетни харчове, а с ДПС - до проклятието на кабинета „Орешарски".
Това, за което няма ясен сигнал, е дали БСП си е научила урока поне от 2013 г. Тогава, както и сега, партията просто се качи на анти-ГЕРБ вълната и бе припозната от избирателите, както и сега, като инструмент за възмездие. За да катастрофира за пореден път и рекордно бързо след влизането си във властта - с назначението на Делян Пеевски за шеф на агенцията за национална сигурност.
