За поредна година  “Малко Българско Училище” в Чикаго отбелязаха празника на славянската писменост, 24-ти май. Манифестацията се проведе в събота – денят, в който православната църква почита Свети Константин и Елена.

На чело на манифестацията бяха успешно завършили ученици от 8-ми клас, следвани от най-малките възпитаници в предучилищна група и първи клас. Двора на най-голямото българско школо зад граница беше препълнен и с горди родители, чиито наследници продължават традициите дори на хиляди километри от България. “Организацията е много голяма, все пак сме в друга държава и тези мероприятия, които се провеждат са много добри, защото децата се запознават едно с друго, поддържаме самата българска традиция жива” казва Георги, чийто син е само на 4-ри години.

Тази година в “Малко Българско Училище” има 480 деца, в паралелки от 1-ви до 9-ти клас. “Тази година имаме и една осмокласничка, която завършва при нас след като е магистър по счетоводство” каза директорът на училището Живка Петрова. Желанието на малки и големи да учат български език и история пролича и в празничния концерт след манифестацията. “Най-ентусиазирани са малките деца, защото деветокласниците са на тази възраст, на която те не искат толкова много да са различни от своите американски съученици” казва Живка Петрова, и добавя: “аз знам, че след година, две те ще бъдат горди, че са българи и че знаят този език”.

Най-голямото родно школо в чужбина вече може да се похвали и с филиал в друго предградие на Чикаго – Маунт Проспект, а съвсем скоро и с трети в щата Мейн. “Ние искаме да се превърнем от едно малко българско училище в един малък университет за учители в чужбина” казва директорът Живка Петрова с уважение към колегите си, които работят усилено, за да разработват учебници. Липсата на адаптирани помагала е сред основните проблеми на всички съботно-неделни училища извън България. Амбицията на “Малко Българко училище” е подкрепена от сериозна подготовка и силен дух на който се крепи и успеха му до момента. “Имам изключителен екип от съмишленици, хора, които творят, пишат изработват всеки ден нови уроци, нови игри, възстановяват, изтърсват от праха позабравени български игри”

Резултатът от всички тези усилия е на лице – на своя имен ден малките Константин и Елена, които са братче и сестриче рецитират стихотворение, въпреки, че са още в предучилищната група.