Законови неуредици, неадекватни и неразбираеми учебници и твърде много бюрокрация. Така може да обобщим проблемите пред българските училища в чужбина, които ще търсят решение на втория им форум, който се провежда през този уикенд в Чикаго. Пред BG VOICE директори и учители говориха за нуждата от фокусирана държавна политика върху българчетата в чужбина, които не знаят родния език. "Това е
въпрос на национална сигурност
дори. Има ли език, има и българи, има и държава", смята Боянка Иванова от "Джон Атанасов" в Чикаго, където са записани 190 деца. Училището отново е домакин на форума. Според нея голямото разстояние от България до Америка увеличава правопропорционално процеса по асимилация на малките българчета. "Тук загубата на език и национална идентичност е много по-голяма, казва Иванова. - Според колеги учители в Европа няма емиграция заради отворените граници и по-малките разстояния и децата не са така откъснати."
За да се справят с този проблем обаче, учителите зад граница се сблъскват с друг проблем - липсата на подходящи учебници. "За нас учебниците и помагалата са неадекватни, неадаптирани, непонятни за децата. Имаме нужда от нови", казва директорът на най-голямото училище в чужбина - Малко българско в Чикаго, Живка Петрова. Там учат близо 500 деца. Те са поставили този въпрос на предишния форум преди пет години, но оттогава няма никакво развитие по въпроса. Децата не ги разбират. Няма как да научат нещо, ако не разбират думите", обяснява Петрова и дава пример от Буквара за първи клас: "Джеръми наметна шлифера си, обу галошите си и отиде да лови пъстърва." Питах децата коя дума знаят и само едно детенце вдигна ръка и каза - "Знам Джеръми, той е от моя клас." Звучи смешно, но не е", казва Петрова.
Според нея трябва да се напишат
специални учебници за децата в чужбина
а не само текстовете в тях да бъдат адаптирани. Дори и такива класики като "Апостолът в премеждие" за четвърти клас, където има десетки турцизми, непознати на децата. "Поляците са направили това преди години. Адаптирали са дори техния класик Хенрих Сенкевич. И колежки от техните училища тук, в Чикаго, казват, че когато това се случило, се увеличили интересът и желанието на децата да ходят на полско училище", обяснява Петрова.
Според нея трябва да се направят и специални адаптирани програми за училищата зад граница, а не просто "да се извадят два-три урока". На същото мнение е и директорът на училището "Св. Константин-Кирил Философ" в Атланта Силвия Костова, където учат 70 деца. "За 3 часа в събота и неделя трябва да се вземе целият материал, който в България се преподава цяла седмица, обяснява Костова. - Децата губят желание, мотивация, не искат да идват." Тя дава пример с учебника по история за четвърти клас, в който в един урок са включени трима български владетели. "Неефективно е така да се преподава", смята тя.
Повече учители, с които BG VOICE се свърза преди форума в Чикаго, се надяват след този форум да се сформират екипи с участието на учители от чужбина, които да започват писането на нови учебници. Това обаче може да не е възможно заради липсата на нормативна база, която да регламентира дейността на училищата зад граница. "Не сме включени в новия закон за образованието. Сега ще се правят нови програми, учебници, експерти обикалят страната и събират мнения, но нас никой не ни пита. Защо? Защото
не сме училища по смисъла на закона
обяснява директорът на Българското училище към посолството ни в Лондон Снежина Мечева. Там учат 260 деца. Това е и другото основно искане на колегите й - българските училища зад граница да бъдат признати като самостоятелни образователни институции в новия Закон за образованието. Сега дейността им се регулира с едно постановление на Министерския съвет, но това не е "стабилно юридическо решение" по думите на Боянка Иванова от Чикаго.
Въпросът с легалния статут на училищата зад граница стои нерешен от десетилетия. На предния форум през 2011 г. в Чикаго държавата намери някакво решение. Тогава след публикация на BG VOICE "Училища извън закона", разкриваща, че неделните училища зад граница нямат статут и няма легална база, на която да го получат, тогавашният министър Сергей Игнатов реши въпроса с постановление на МС. Малко след това стартира и програмата за финансиране на училищата в чужбина. Но и тя остава причина за спорове между директори, учители и власт. Боянка Иванова казва, че големите училища в градове като Чикаго, Лондон, Париж получават еднаква сума за постоянни разходи от 20 хиляди лева на година като по-малки в други градове. "Но тук трябва да наемем повече класни стаи, има по-високи сметки за ток, отопление и други консумативи", обяснява тя. Директорите на по-малките училища като Силвия Костова в Атланта пък се оплакват, че условията на програмата за финансиране се променят постоянно, а бюрокрацията е твърде голяма. "Аз губя много от моето време в попълване на документи и да следя промените", казва Костова. Тя иска да се добави и финансиране за децата от 3 до 5 години, които искат да ходят на българска детска градина. "Не е хубаво да ги изпускаме. Те имат нужда да се социализират с други български деца, да се развиват от малки. После става по-трудно да ги вкараме в класните стаи", смята тя.
А езикът изглежда приоритет №1 за всички, които се занимават с просветителска дейност в чужбина. "Бъдещите работодатели в Америка и не само ще търсят служители с два-три чужди езика. Ето защо е важно нашето усилие за признаването на българския от щатските образователни министерства и получаването на т.нар. Seal of Biliteracy към американските им дипломи, ако са завършили и българско училище", смята Боянка Иванова. Но затова на учителите им трябва подкрепа от държавата. Както и за учебниците, постановленията и финансирането. През този уикенд те ще могат да поставят проблемите си и предложенията за тяхното решаване пред голяма група български власти - вицепрезидента Маргарита Попова, главния секретар на МОН Красимир Вълчев и негови колеги, както и представители на други институции.
BG VOICE е партньор на форума и ще го следи на живо на сайта www.BG-VOICE.com.
