Последната справка на Министерството на външните работи на Република България относно броя на българите в чужбина разбуни духовете. Темата е идеална за спекулации, защото несъответствие в данните има от години, а нереалистичните цифри издават колко незапознати са властите с реалния брой техни граждани по света. „Числата, които са предоставили, дори не отразяват подаденото от дипломатическите представителства, което показва липсва на вътрешна комуникация в министерството”, пише в блога си Боян Юруков, който от години живее в Германия и изследва демографията на българския имигрант. Според справката на МРнР по запитване на eurochicago.com българските граждани в чужбина са 2,417,000, което е увеличение от 400 хиляди за последните 7 години (през 2011 г. справка на МРнР сочи, че българите в чужбина са 2,018,792). „НСИ още не е пуснал окончателния брой на населението на България към края на миналата година, но се очаква да е около 7 млн. Така излиза, че българските граждани общо са поне 9.1 млн., т.е. повече, отколкото през 1989 г.”, посочва Юруков като контрапункт защо статистиката на Външно не може да е вярна. За всеки, който е учил математика, е ясно, че цифрите са нереални, като се вземе предвид започналата още в началото на 80-те години тенденция на висока смъртност и намаляваща раждаемост в България. Пак по данни на МВнР през 2011 г. българските граждани в Турция са 500 хиляди, а според тазгодишната справка те са 350 хиляди, което значи, че българите в Турция са намалели със 150 хиляди за 7 години. В същото време българите в Германия са се увеличили 5 пъти от 74 869 на 416 хиляди за същия период. Но това, което звучи най-нереално, е, че според изнесените данни
през същите тези 7 г. броят на българите в САЩ не се е променил
значително. Това показва справката и за сънародниците ни в Гърция и Испания. Нишката се къса някъде още в началото на 90-те години, когато явно не е отчитан точният брой на емигрирали по икономически причини.
Данните за САЩ звучат абсурдно, при положение че от 2011-а до 2018 г. самата българска общност в Чикаго се е увеличила значително – за това сочи броят на българските неделни училища (вече 12 за 7 години), църкви, организации и бизнеси в града. Към това прибавете българските общности на други места в Щатите, където сънародниците ни не са толкова концентрирани на едно място, като Калифорния например. Едва ли някой може да се ангажира с това колко са българите там. Според Census Bureau през 2000 г. българите в Калифорния са били повече от тези в Илинойс, където се смята, че е най-голямата българска общност в САЩ. Под внимание трябва да се вземе и друг фактор – вътрешната миграция в САЩ. Мнозина от пристигналите в началото на 90-те са сменили различни щати, техните следи са изпуснати, а на тяхно място са пристигнали други българи. Това прибавя към вероятността българите в САЩ да са повече от посочените 300 хиляди. За недостоверността на данните спомага и това, че някои от сънародниците ни тук са без легален статут, някои още фигурират като живеещи в България. Цифрите за българите в Америка от години се разминават. Според доклад на институт „Отворено общество“ от 2017 г. през 2011 г. е имало около 70 хиляди българи в САЩ. Само в Чикаго те са повече. Този доклад обаче е по-реалистичен, що се отнася до общия брой български емигранти – над 1,1 млн. към 2018 г. Според Боян Юруков предвид миграционните промени през последните 10 години българските граждани в чужбина са не повече от 1,3 млн. души, и то ако се броят и децата на български семейства, родени извън България. Замерването с факти и цифри ще продължи поне до публикуването на данните от Германия за 2018 г., преброяването на населението на САЩ догодина и представянето на подробна разбивка кой остава във Великобритания при евентуален „Брекзит“. Очевидното и в момента е едно – зад граница има стотици хиляди българи, като някои от колониите им са с мащабите на средноголям град в Родината. Едно е ясно – броят на емигрирали в чужбина е голям, затова и никой не се учудва, когато цифрите са преекспонирани, но истината е, че в доклади като този на МВнР прозира липсата на ангажираност към тези българи в чужбина и познание за това колко и къде са те.
