Велика събота e "най-благословеният ден", с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината, когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден - Велики Разпети петък. След като на Разпети петък Исус Христос бил разпнат като престъпник и разбойник на Голгота, на Велика събота Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста. Те го обвили в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина. Първосвещениците и фарисеите били дочули, че приживе Христос предрекъл възкресението си. Те обаче не вярвали на предсказанието. За всеки случай обаче поискали от Пилат Понтийски стража, която да пази гроба на Спасителя. Тази вечер в църквите се отслужва тържествено богослужение. Точно в полунощ тя се обикаля три пъти за здраве и свещеникът обявява Възкресението на Исус Христос с думите "Христос Воскресе!", а хората отвръщат с "Воистина Воскресе!". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи християни палят своите и ги отнасят в домовете си. С горящата свещ се обикалят всички стаи с молитва Господ да благославя дома и неговите обитатели. На някои места в България християните оставят свещичката в някоя от стаите да изгори докрай. В други я запазват и през годината, та ако ги сполетят трудности и беди, я припалват. На Велика събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник - Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. През целия ден е разрешено боядисването на яйца. На Велика събота се правят последни приготовления за празника. Почиства се къщата. Меси се великденската погача с червено яйце в средата и с по едно бяло, сурово, за всеки член от семейството. Месят се и малки питки, с които се ходи на гости при кръстниците и тъщата. В събота се месят и козунаците. Коли се агнето, пълни се с ориз и дреболии и се пече. Черупките от яйцата в ритуалните хлябове се пазят и служат за лек през годината, против уроки и пр. Жените перат поясите на мъжете си, вярвайки, че през лятото по жътва и други полски работи няма да ги боли кръстът. Черупки от червени яйца се замазват с говежди тор върху стените и под вратата на къщата – за предпазване от лошото и за плодородие и късмет. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на България дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината, както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гроба на починали близки. Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват. Раздават се боядисани яйца, жито и хляб за душите на мъртвите.