След дълги дебати депутатите вдигнаха заплатите на университетските преподаватели, както и стипендиите на докторантите. Това стана след като парламентът прие на второ четене промените в Закона за висшето образование, внесени от ГЕРБ-СДС.
Всяка година, с изготвянето на проекта на държавния бюджет, Министерският съвет трябва да планира трансфера от държавния бюджет в размер, който осигурява достигане на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните вузове не по-малка от 180 % от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца, решиха депутатите.
Предвижда се стипендиите на докторантите, финансирани от държавния бюджет, да се определят от Министерския съвет в размер, не по-малък от 150 на сто от минималната работна заплата за страната за последните 12 месеца, за които са публикувани официални данни на Националния статистически институт.
Парламентът записа средствата от държавния бюджет за финансиране на висшето образование да се планират ежегодно в размер не по-малък от 0.9 на сто от брутния вътрешен продукт.
Предвижда се минималната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища да се определя всяка година с акт на правителството в размер не по-малък от 125 % от средната брутна работна заплата за страната за последните 12 месеца.
Депутатите гласуваха, за достигане размера на възнагражденията за 2024 година, в едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет, по реда на Закона за публичните финанси, да одобри допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на съответните първостепенни разпоредители с бюджет на държавните висши училища и научните организации.
Министерството на образованието и науката (МОН) подкрепи законопроекта с направените редакции, каза министърът на образованието Галин Цоков, цитиран от БТА.
Това, което се предвижда като обвързване на работната заплата на преподаватели и изследователите със средната работна заплата, дава възможност за по-голяма устойчивост във времето за осъществяване на качествено преподаване и качествени научни изследвания, каза Галин Цоков.
Ще се намерят ли 206 млн. лв.?
Въпросът е откъде ще вземем парите през март, при условие, че само преди три месеца гледахме държавен бюджет, попита депутатът Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ). Той допълни, че подкрепя усилията за увеличаване на заплатите в университетите.
По думите му през изминалата година увеличението, което са осигурили за сектор образование, е бил с над 1 млрд. лв. Тази година за образование сме заложили допълнителни 863 млн. лв., каза Сабрутев. Той допълни, че в държавния бюджет тези 206 млн. лв. не са заложени и ще бъдат дефицит за държавата. Депутатът заяви, че ПП-ДБ подкрепя вдигането на заплатите на преподавателите в университетите, но са против вдигане на заплати "назаем".
Бившият образователен министър от Красимир Вълчев, сега депутат от ГЕРБ, каза, че системата на висшето образование е с изоставащи възнаграждения през последните три години. Той смята, че този законопроект се налага, защото в основата на висшето образование са школите от преподаватели.
Възпроизводството на тези школи зависи от един основен фактор - склонността на най-добрите завършващи студенти да се включат в академична кариера, допълни Вълчев. Законът предлага да се регулират минималната заплата за длъжността "асистент" и докторантската стипендия. Това са двете величини, които дават важен сигнал към младите хора, които избират да се включат в академични професии, отбеляза Вълчев.
Ивайло Папов от "Възраждане" смята, че са успели да изчистят текстовете на законопроекта на няколко работни срещи и изведнъж законопроектът няма да мине, защото няма да се получат едни "магически числа" на един "магически човек", очевидно визирайки финансовия министър Асен Василев. Папов попита представителите на ПП-ДБ от комисиите, защо са се сетили чак сега, че няма да има достатъчно пари в бюджета. Ако са знаели, че няма да има пари или няма да стигнат, трябваше да го спрете този законопроект, добави депутатът от "Възраждане".
Божидар Божанов от ПП-ДБ каза, че не е склонен да задължи финансовия министър да осигури тези пари сега, защото той може и да не успее да го направи. Предпочитам да вземе това решение на база обосновки и данни, да видим откъде може да се вземат тези пари и тогава да го гласуваме, допълни той.
Румен Гечев от "БСП за България", който е и преподавател в УНСС, смята, че тази корекция в числата е закъсняла. По думите му с това решение се приближаваме до заплатите в други европейски страни като Румъния.
Андрей Чорбанов от "Има такъв народ" смята, че няма как държавата да просперира без кадри, които се формират най-вече от Закона за висшето образование. Той заяви, че депутатите на "Има такъв народ" ще подкрепят законопроекта.
