ВАШИТЕ ПАРИ: Възможен ли е спад на пазара при военен конфликт

Здравей, Ангел! След събитията след екзекуцията на иранския военен лидер от страна на Америка се притеснявам от един драстичен спад на стоковата борса. Особено ако тази ситуация прерасне в открит международен военен конфликт. Какви са шансовете това да се случи и каква е точно логиката, която стоковият пазар следва и кой го контролира? Как работи системата и кой има основната заслуга за спадове и покачвания на борсата?

Здравей и от мен. Този въпрос си задават почти всички инвеститори днес и той покрива много голям диапазон от нещата, за които можем да говорим, и отговорът би бил изключително обширен, ако трябва да говоря в детайли за всеки един фактор. Да започнем с военния конфликт и неговото влияние върху пазарите по света. По принцип, стоковите пазари обичат спокойствието и сигурността в икономически, социален и геополитически аспект. Като имаме предвид това, е лесно да се досетим, че последните дни не са от най-спокойните за пазарите по света поради третата причина, която изброих. За момента не се забелязват резки спадове, но ако конфликтът прерасне във война, то такива ще има и е трудно да се каже за какъв период. В икономически аспект това би било една страхотна възможност да закупим поевтинели акции на добри компании директно или чрез фондовете, в които инвестираме. Но по мое лично виждане хуманитарната цена, която трябва да платим, ще бъде много по-висока от това, което можем да спечелим икономически от един такъв конфликт, и аз лично се надявам да не се стигне до такъв развой на нещата. Но нека да обобщим някои от факторите, които са водещи, и да видим кои са тези, които ние като потребители можем да управляваме и насочваме в посоки, които мислим за правилни като общество. Основни фактори, които имат директен

контрол върху стоковия пазар,

са правителството (във всяка една държава под формата на финансово законодателство и фискална политика), обемът на търгуване на различни акции на компания, дипломатически конфликти, инфлация, природни бедствия и като цяло икономическото състояние на дадена държава - безработица, търговия на вътрешно и външно ниво, производство.

Сега тук бих искал да насоча вниманието ви към основните компоненти на стоковата борса и нейния състав, а именно корпорациите. В същността си, стоковата борса е просто сбор от компании в различни размери и индустрии, които са избрали да бъдат публична собственост, и всеки, който прецени да закупи техни акции, става автоматически собственик на дадена компания, и неговата процентна собственост е в зависимост от броя акции, които е закупил, и общия брой акции, които се търгуват на свободния пазар. Разликата между компаниите, които са на стоковия пазар, и тези, които не са там, е, че вторите са частни и не всеки може да стане частичен собственик, ако иска да закупи акции на тях. Тези две категории се делят на публични и частни компании. Публичните компании, в които всеки може да инвестира директно и да добие собственост, са задължени да показват всички свои параметри на разходи, загуби, печалби и дивиденти, които да се изплатят на техните инвеститори и съответно собственици. При частните компании няма такава практика и те не са задължени да показват публично техните финансови приходи, разходи и печалби. Причината, поради която обяснявам тези факти, е да дам реална представа върху нашата роля като потребители и инвеститори върху стоковата борса. Ние можем да играем и двете роли - потребители и инвеститори по едно и също време, което се случва много често, но ролята на потребители е тази, която определя основно бъдещето и потенциала на една корпорация или система от много корпорации, каквато е стоковата борса. Поради тази причина ние много добре трябва да осъзнаем главната роля, която всеки един от нас играе като потребител, и да разберем, че

корпорациите не са по-могъщи от нас

като потребители. Точно обратното, тези огромни корпорации са директно зависими от нас като потребители, ние сме тези, които решават тяхната съдба. Това е важно, защото трябва да накара всеки от нас да се замисли как и къде харчи парите си и дали това, в което ги харчи, отговаря директно на неговите ценности или са навици, които трудно можем да изкореним, защото дадена корпорация ни е направила зависими от техните продукти, по един или друг начин. По принцип инвеститорите, които следят високите печалби, без значение как се постигат те, няма проблем да инвестират в акции на компании в цигарената, алкохолната, оръжейната и хазартната индустрия, защото там печалбите са гарантирани заради зависимостта на клиента към продукта на дадената компания. Независимо че във всяка една от тези четири индустрии няма никаква хуманна дейност, а точно обратното. Те са с голяма разрушителна сила върху човешкия живот, но пък са изключително печеливши. Когато ние самите имаме волята и съзнанието да не използваме продукти и услуги на тези компании, ние ги обричаме на загуби и фалити. Следователно, ние имаме контрол върху тяхното бъдеще. По този начин всеки един от нас има директен контрол и върху стоковия пазар. С течение на времето съзнанието на хората ще расте и този вид компании ще бъдат изправени пред трудни времена. Но това се отнася за всяка една компания, където ние влагаме парите си като потребители. Поради тази причина е важно да осъзнаем дали това, което купуваме, ни помага или ни вреди и дали го купуваме съзнателно или като навик, който по една или друга причина сме заучили отнякъде през годините. Бъдейки осъзнати като хора, ни помага да направим стоковия пазар по-ефективен и живота ни по-добър като потребители и като инвеститори. Ако следваме нишката на парите, ще видим кои индустрии печелят най-големи капитали и къде хората харчат основно парите си. Това ще ни даде ясна представа за приоритетите на днешното общество и оттам можем да си водим изводи накъде отиваме като цивилизация. Хората, които ме познават лично, знаят, че аз обикновено избягвам да гледам новинарските емисии и доскоро дори нямах телевизор, защото не гледам телевизия, абсолютно никаква. Но пък обичам да следя финансовите и икономически новости чрез различни ресурси, компетентни в тази насока. Ако следим

потока на парите,

ще добием много добри фактически данни за посоката на развитие на съвременното общество, без да трябва да слушаме за убийствата, изнасилванията и войните, с които ни пълнят главите и ни промиват мозъците всеки ден по новинарските емисии. Следейки потокът на парите, ни дава числа и факти къде са приоритетите на днешните поколения и без излишна емоция можем да видим дали вървим напред или назад в еволюцията си. Много често чрез реклами и телевизионни предавания големите корпорации се опитват директно да въздействат върху информацията, която достига до потенциалния потребител с цел манипулация и печалба. Това неминуемо дава отражение на този поток от пари и дори в голям процент от случаите го насочва накъде да поеме. От хуманна гледна точка, много от нещата, които се случват в днешния свят, и начините, чрез които големите корпорации трупат печалби, не е никак хуманно. От стриктно икономическа гледна точка, много хора са във възторг, когато парите им се увеличават независимо как точно се случва това и на гърба на кого. Коя точка ще приемем и през коя ще погледнем света като хора и потребители, зависи само и единствено от всеки един от нас и това ще бъде определено не само по думите и убежденията ни, а и по действията ни. Личностният ни растеж като индивидуалности, като потребители и инвеститори днес е само и единствено собствена отговорност на всеки един от нас поотделно.