В последно време си мисля да увелича сумата, която инвестирам, и не знам дали да продължа да го правя сам, или да започна да работя с квалифициран специалист като теб. Инвестирам сам от няколко години с добър успех, но когато става въпрос за по-големи суми, все още се чувствам неуверен в себе си. В същото време не бих искал да плащам процент на съветник, който да ми помага да менажираме парите. Обаче пък осъзнавам, че ако искам да продължавам да вървя напред и да се развивам, може би ще се наложи да работя с такъв човек, защото нямам знанията и не искам да съм на компютъра всеки ден, за да следя нещата. Какво е твоето мнение, мислиш ли, че мога да се справя сам, и какви са рисковете от това да продължа по същия начин като досега?

В Америка някъде около 15-20% от хората искат да инвестират парите си сами. Повечето от тях искат да имат пълен контрол върху всеки един аспект в живота си и нямат напротив да се научат как да вършат сами всичко, което могат. Разбира се, това би отнело години в изучаване на пазара и намиране на компетентна информация, която те да използват, докато инвестират и вземат самостоятелни решения. В това няма нищо лошо и ако това приляга на твоята същност, може би е добра идея за теб самия.

През миналата седмица дори четох авторска статия от човек, който няма абсолютно никаква практика в инвестирането и реална представа от психологията на инвеститора, но в текста съветваше хората да инвестират сами, за да не плащат комисиони на финансовите консултанти, и така да спестят тези пари. Звучи логично, както е логично сами да си поправяме колата, да си косим тревата, да си подстригваме косата и т.н., за да спестим някой долар.

Аз лично не искам да прекарам времето си, научавайки се да си поправям колата сам. Нямам нищо против да платя на човек, който е специалист, а през това време да мога да правя неща, които са ми по-приятни - да развивам бизнеса си или да прекарам време с хората, които обичам. Дали би ми струвало повече от финансова гледна точка - да, но никой не може да ми върне времето и излишните ядове, които бих имал, ако тръгна да го правя сам. Защо да си усложнявам живота?

Инвестирането е още по-специфично като услуга. При него теорията и практиката в истинския живот са недотам логични заради емоционалната ни зависимост към парите, които имаме и искаме да инвестираме. Погледнете следната графика, тя отговаря на много въпроси.

Тя е от последната извадка на анализаторския отдел на „Джей Пи Морган", която получавам всеки 3 месеца в ролята си на лицензиран финансов съветник. Графиката включва период от 20 години - от началото на 1996-а до края на 2015-а. Нека поговорим за особеностите на тази графика и какво можем да научим от нея.

Първо, в най-долната й част, където има различни колонки, обърни внимание на оранжевата. Тази колонка показва каква е средната възвръщаемост на средностатистическия инвеститор, който сам инвестира парите си на пазара. За период от 20 години автономният инвеститор е направил средно около 2% възвръщаемост. Но дали това е много или малко - все още не знаем, защото няма с какво да го сравним.

Сега обърни поглед към зелената, светлосинята и тъмносинята колонка за сравнение. Зелената представлява самият пазар, по-точно индексът от 500-те най-големи компании в Америка, наречен „Стандарт енд Пур'с 500 индекс". Този индекс е изграден само от големи компании, които са вече добре познати на потребителя. Ако сме инвестирали там през този период, бихме имали малко над 8% годишна възвръщаемост, което определено е много по-добро от това, което имаме в оранжевата колонка (автономния инвеститор).

В другите две сини колонки пък са представени различни алтернативи, които са съставени от смесица между ценни книжа и акции. Възвръщаемостта при тях е малко по-ниска, отколкото в индекса, но целта тези ценни книжа да са там е да омекотят удара при евентуален спад на пазара, което е показано на по-горната графика. Въпросът, който трябва да си зададем, е - защо автономният инвеститор е толкова далеч назад като възвръщаемост от пазара? Отговорът - защото повечето хора нямат контрол върху емоциите си, когато става въпрос за пари. Защото когато пазарът пада, те се панират и продават, стресирани от новините и хаоса, който настъпва в такива моменти. Това е основната причина за тази огромна дупка и разлика в процентната възвръщаемост наред със слабите познания на това как да се изгради портфолио, което да съдържа разнородни по вид инвестиции.

Единственият човек, който може да предпази инвеститора в такъв момент, е неговият съветник, който вече е преминал през такива периоди в кариерата си и има опита, който може да помогне да се вземе правилно решение в такива емоционални моменти. Той е човекът, който си заслужава всеки един цент и дори два пъти повече само заради факта, че може да овладее ситуацията и да спаси инвеститора от лоши и нерационални решения в такива моменти наред с изграждането на дългосрочна стратегия, лишена от емоции, базирана на логика.

Ето защо аз смятам, че всички инвеститори трябва да имат своя финансов консултант по един или друг начин. Някои повече, а други по-малко, в зависимост от знанията и нуждите на всеки. Но е важно инвеститорите, след като си плащат, да могат да се  съсредоточат върху това, което този човек ги учи и как те могат да имат изгода от това във финансово отношение и от гледна точка на максимална протекция от излишни данъчни облагания в зависимост от инвестицията.

Моята по-добра половинка често ме обвинява, че обяснявам твърде подробно как работи системата, но за мен това е важно, защото искам хората, с които работя, да са наясно с плюсовете, рисковете и подводните камъни, от които трябва да се пазим във всяка една стратегия. Тук е ключът към успешното инвестиране, защото един човек трудно може да знае всичко и да се оправя с всичко сам в живота. Това е факт в много аспекти от нашето битие, колкото и трудно да ни е да го приемем понякога поради недоверие или от лична гордост.