Здравей, Ангеле! Работейки над финансовата ми стратегия заедно с теб, две от темите, които засегнахме, бе инвестирането за пенсиониране и инвестирането за образование. Както знаеш, в момента съм на 42 г. и имам дете на 10 години, а все още не съм сигурна кое от двете би трябвало да бъде по-голям приоритет в семейния бюджет – инвестирането за моето пенсиониране един ден или за образованието на детето ми? Какво е твоето мнение от финансова гледна точка, защото тя може да бъде различна от тази на гледната точка на родител, особено в емоционален аспект? Здравейте и от мен! Последната част на въпроса ми хареса много, защото, разбира се, е много вярна като социално наблюдение. При работата ми с клиенти през годините, особено ние, българите, сме готови да дадем всичко на децата си дори с риск за нашето финансово бъдеще – само и само да ги видим те да са добре. Знам, че много от вас четат тези редове и кимат с глава и дори не могат да си обяснят друга алтернативна гледна точка, защото това е част от нашата народопсихология и заучена вътрешна нагласа като родители, защото нашите родители са дали всичко за нас и ние искаме да следваме традицията и да предадем тази отдаденост и безгранична любов на нашите деца, което е наистина страхотно. Сега, ако питаме повечето американци, на тях ще им се стори много странно това, както всички знаем и сме наблюдавали с примери около нас. Те също помагат на децата си, но определено я няма тази култура на

масови родителски дарения
за образование, купуване на домове за бъдещите поколения и стремеж за безкористно подпомагане на техните наследници, както е при повечето от нас, българите. Къде е истината, нека всеки от нас да прецени за себе си и да изгради модел за себе си и своето семейство. Но днес ще се опитам да споделя моите впечатления за това не как го чувствам (все още не съм родител и не мога да говоря за емоционалния аспект от първа ръка), а какво може би работи най-добре в тази динамично променяща се финансова и икономическа среда. Според моите наблюдения повечето хора трябва да поставят приоритет на инвестирането за пенсионно осигуряване и веднага след това за образованието на децата си. Знам, че много от вас няма да харесат този отговор, но везните от финансова гледна точка клонят в тази посока. Причините са няколко – пенсионирането е и ще бъде едно скъпо удоволствие в годините напред, защото държавните пенсии в по-голямата част от света ще намаляват, докато разходите по здравеопазване и цените на стоките (дори от първа необходимост) ще продължат да растат с инфлацията. Колкото по-рано хванем този бик за рогата, толкова по-добре!
При образованието имаме повече опции
децата ни могат да теглят заем, който да изплащат през годините, докато работят и развиват професията си; също така те могат и да получат стипендии за отличен успех или спортни заслуги. Тези неща не трябва да се пренебрегват, защото в стремежа си да осигурим всичко за нашите деца ние ги “осакатяваме” в житейски аспект и им даваме всичко наготово – по мои наблюдения това е огромен проблем при нас, българите. Много родители плащат безумни пари всеки месец за образованието на децата си (преди и по време на тяхното следване), надявайки се тези деца да се изучат и да приложат наученото практически в живота, като това да им донесе много повече доходи в живота, което е похвално, както казахме. През тези години на огромни плащания много от тези родители не са могли да спестят за пенсионирането си (както всеки от нас би трябвало да прави и да заделя поне 10% от доходите си всеки месец, това е магическата формула), надявайки се един ден
децата им да им помагат
когато стане време за пенсия. За съжаление поне в 50% от случаите по мое наблюдение тези очаквания не се оправдават и се стига до ситуация, в която няма много време за пенсионно осигуряване, а децата им решават, че това, за което са учили през годините, не е по техен вкус и променят напълно посоката на своя живот. Разбира се, гаранции в живота няма и не трябва да бъдат очаквани в тези ситуации също, но за да намалим риска от липса на опции за пенсиониране, ние трябва да го приоритизираме като добре изградена стратегия. Съветът ми към българските родители е да продължават да помагат на децата си, но да обърнат внимание и на самите себе си, на тяхното бъдеще и живот след активните години на труд. По мои наблюдения най-висок успех в образованието и реализацията си в професионален план постигат децата, които сами намират начини да финансират образованието си или плащат поне 50% от него под някаква форма. Разбира се, тук говорим като процентно съотношение, а не като правило. Все пак всичко зависи от съзнанието, дисциплината и възможностите на всяко едно дете и то не трябва да бъде разглеждано като част от статистиката, а като индивидуална личност. В стратегиите, които изготвям, участват и образователните акаунти, и пенсионните акаунти, аз лично нямам специално отношение нито към едните, нито към другите. Но правилната адаптация, която финансовата система, в която се намираме днес, изисква от нас приоритизиране на пенсионното инвестиране и веднага след това инвестирането за образование, това е правилният ред на нещата и това е, което препоръчвам не само като теория, а и като практика. Определена част от родителите, с които работя, се надяват, че децата им ще станат финансово успели и ще им помогнат в годините на пенсиониране, което е едно много позитивно пожелание, но за съжаление ще бъде трудно изпълнимо за повечето деца на този вид родители. Истината е, че донякъде това налага и определена доза очаквания към децата, а и нека не забравяме, че и те не дълго след завършване на образованието си
ще бъдат също родители
и ще имат грижи към своите деца, което изисква сериозни финансови ресурси за доста години напред. Като заключение, скъпи родители, помагайте на децата си с каквото можете и с каквото желаете, но не забравяйте да помагате и на себе си в същото време. Нека всеки носи до определена степен отговорност за бъдещето си, аз искрено вярвам, че който иска да успее и да се бори успешно с трудностите в живота, ще намери начин да го направи, ако наистина го желае. Примерите са навсякъде около нас и всеки трябва да поеме лична отговорност за своя живот колкото по-рано – толкова по-добре! И не забравяйте да се усмихвате!:)