ВАШИТЕ ПАРИ: 6 бариери, които ни пречат да успеем в инвестирането (I)

Здравейте, скъпи приятели и читатели! Днес искам да ви отделя за момент от традиционните въпроси и отговори, които споделям с всички вас всяка седмица, за да насоча вниманието ви към една много интересна тема, която анализирах в последния месец от различни статистики и лични наблюдения през годините. Тази тема засяга фактите, свързани с нещата, които пречат на нас, инвеститорите, да имаме една успешна дългогодишна инвестиционна стратегия, и кои са подводните камъни, които могат да ни препънат във всеки един момент. Изключително важно проучване, което за мен лично като инвеститор е много полезно и се надявам да бъде такова и за всички вас, които четете тези редове. Нека не губим повече време и се насочим към резултатите и фактите от моя анализ. В същността на нашия инвестиционен успех (както немалко пъти съм казвал) е начинът, по който мислим и емоционалните ни нагласи, свързани с инвестирането. Тези нагласи се променят с времето, когато на рационално ниво сме запознати с повече и повече факти. Но гледайки картинката на здравословната салата и вкусната (но не толкова здравословна) торта до нея, ни кара да се чудим защо по-често избираме по-вкусния, но лош за нашето здраве избор - какъвто и аз самият правя редовно и не се гордея с това. Но има  

обяснение на този феномен

той се намира в различни части на нашия мозък. Предната част (оцветена в оранжево) се нарича преден кортекс и тази част от мозъка е отговорна за нашите рационални решения, базирани на факти и логика. Това е частта на мозъка, която често наричаме „Ангелчето на едното ни рамо“, което ни подтиква да хапнем здравословната салатка, вместо вкусната, но вредна тортичка. Долната част, която е доста по-малка на големина, но много по-могъща в емоционален аспект, се нарича амигдала и тя е отговорна за нашите емоционални решения, основно подбудени от инстинкт за самосъхранение, и често е водена от бързи решения, свързани с желание за наслада или чувство на неконтролируем страх и паника. Ако някога сте се чудили кое да изберете - дяволчето на едното рамо или ангелчето на другото, то амигдалата играе ролята на това дяволче, което ни кара да правим нерационални неща, подбудени от силно желание или инстинкт за самосъхранение. Причината да ви обяснявам всичко това, което наглед няма нищо общо с финансовия свят, е защото тези механизми контролират и процесите, които използваме, когато правим финансовите си решения. Предният кортекс и амигдалата играят важна роля не само когато избираме какво да похапнем, а и при избора ни на всеки един аспект от нашия живот. Сега нека разгледаме тези 6 бариери, които засягат различните звена на нашия мозък по различен начин и как много от нас реагират на тях, което често ни пречи да правим правилните финансови решения.

 Личните ни убеждения срещу реалността

Много често нашите лични убеждения и вярвания за определено събитие се различават от фактите, свързани с това дадено събитие. Например, емоционалният шок от световната финансова криза бе толкова голям за много от хората, че скоро след него те са загубили връзка с финансовите реалности в годините след 2008-а, като са мислели, че нещата вървят само надолу и надолу, и пак надолу. През 2008 г. индексът S&P 500 е загубил 37% от своята стойност, като през 2009-а е възвърнал 26.5% от своята стойност, а през 2010 г. още 15% от нея, продължавайки своя непрекъснат растеж в следващите почти 10 последователни години. При проучване от инвестиционната компания Franklin Templeton, направено през 2010 г., запитани дали пазарите продължават да падат или се покачват, ⅔ от анкетираните са отговорили, че пазарът продължава да пада стремглаво надолу, което фактически е грешно, разбира се. Но травмата от кризата през 2008-ма е оставила дълготрайни последици в психиката на повечето хора, които дори са нямали представа какво реално се случва около тях две години по-късно. Това може би е основната причина, която обяснява защо средната възвращаемост на средния инвеститор е почти двойно по-ниска от тази на индекса S&P 500 за последните 30 години. За този период индексът от 500-те най-големи компании в американската икономика е дал средногодишен растеж от 9.96%, докато средногодишният растеж на средностатистическия инвеститор в акции или фондове, които инвестират в акции, е бил 5.04%. Тази статистика показва, че ако инвеститорите просто са стояли инвестирани в добрите и лошите времена през тези 30 години, са щели

да бъдат двойно по-успешни

и да натрупат многократно по-големи печалби заради натрупващата се лихва, която расте много по-бързо при по-висок среден процент и има свойството да прави лихва на лихвата. Обзалагам се, че ако повече от хората знаеха фактите, те биха били доста по-уверени в дългосрочния си инвестиционен успех, вместо да правят емоционални краткосрочни, нерационални решения, които „осакатяват“ тяхната печалба през годините. Емоциите са лош съветник в инвестирането, а тази статистика го доказва с пълна сила. В следващата статия ще разгледаме и илюстрираме още две от шестте бариери, които пречат на инвеститорите да усвоят своя пълен потенциал и да могат максимално да се възползват от възможностите, които им се предоставят. Искрено се надявам информацията, която представих днес, да е била полезна и интересна за всеки един от вас. Ако имате приятели и познати, които се интересуват и искат да знаят повече по темата, моля, споделете тази статия с тях, за да могат да са по-информирани в този хаос и се надявам по-уверени в бъдещето.

(Продължава в следващия брой)