Едните се бавят, другите ще изпълнят само 40% от договореното, за третите пък съвсем нищо не се знае - производителите на ваксини се оказаха крайно ненадеждни. Европейският съюз сериозно изостава с имунизациите срещу коронавирус. След първоначалните организационни проблеми се оказа, че ваксините не достигат. Европейската комисия сключи договори за доставката на два милиарда ваксини от осем производители. Засега обаче доставят единствено BioNTech/Pfizer, но в края на януари и те започнаха да изпитват затруднения с производството. AstraZeneca пък възнамерява да осигури едва 40 процента от договореното количество в първото тримесечие на годината. До момента Европейската комисия се гордееше с политиката си за поръчка и доставка на ваксини, която трябваше да осигури достъп до ценните препарати на всички държави членки. Говорителят на комисията Ерик Мамер беше с остра реакцияпо повод информацията за сериозен срив в процеса: "Ние сме много активни по отношение на сътрудничеството с компаниите въз основа на договорите, които те са сключили с нас. Въпросът е какво може да се направи за успеха на процеса”.
Представители на ЕС проведоха среща с AstraZeneca в понеделник, за да напомнят на компанията нейните задължения по договора. Макар, че официалното одобрение за ваксината на AstraZeneca се очаква чак в петък, очакванията към нея са високи. Тя е по-евтина от продуктите на конкурентите и се съхранява по-лесно. ЕС поръча 400 милиона дози от препарата, миналата седмица обаче от AstraZeneca заявиха, че "първоначалните количества ще са по-малко от очакваното". След срещата еврокомисарката по здравеопазването Стела Кириакидес определи новия план за снабдяване с ваксини като "неприемлив". "ЕС съдейства финансово за разработката и производството на ваксината и иска да се възползва от това”, каза тя и допълни: "ЕС иска предварително поръчаните и платени дози, договорът трябва да бъде изпълнен изцяло". ЕС настоя и за прозрачност при доставките към трети страни: "Компаниите трябва предварително да ни информират, ако искат да доставят на трети страни". Зад това изказване се крие упрекът, че AstraZeneca ще продължи да доставя ваксини на Великобритания, но няма да изпълни поръчката на ЕС. Здравният експерт на ЕНП в Европейския парламент Петер Лизе постави под съмнение обясненията на AstraZeneca: "Оправданието, че има проблеми в европейската верига за доставки, но не и на други места, не е убедително, защото не е проблем ваксината от Великобритания да се достави на континента", обясни той. Допълни, че не искат обезщетения, а ваксина. От Pfizer също имат проблем с осигуряването на необходимите количества. От компанията обясниха, че трябва да реорганизират процесите на производство и доставка, за да задоволят търсенето. Производството ще се засили още от февруари, обещаха от Pfizer. Сега италианското правителство иска да съди Pfizer и AstraZeneca за неспазване на подписаните договори: "Искаме да получим тези дози, а не обезщетение, не става въпрос за пари", заяви външният министър Луиджи Ди Майо. Италия очаква забавяне на кампанията си за ваксиниране до два месеца, обясни заместник-министърът на здравеопазването Пиерпаоло Силери пред RAI. А премиерът Джузепе Конте отсече: "Нарушаването на договорите нанася "огромни щети" в Италия и на други места". Френският министър по европейските въпрос Клеман Бон също призова Pfizer да "спази ангажиментите си". Що се отнася до ваксината Moderna, която е разработена в САЩ, производството за Европа трябва да се поеме от консорциум от три швейцарски компании и други фармацевтични фирми. Moderna никога не е произвеждала ваксини в такъв мащаб, т.е. и там се очакват възможни производствени проблеми и затруднения при доставката. Според здравната експертка Юта Паулус проблемът е, че ваксините са били разработени по-бързо от очакваното без компаниите да разполагат с необходимия капацитет за производство. Представителката на германската Зелена партия не смята, че Брюксел носи вина за ситуацията: "Твърди се, че AstraZeneca е получила стотици милиони евро, за да започне да произвежда още преди одобрението. Ако договорът не се изпълнява, това не е по вина на Комисията." Стои и въпросът защо Великобритания продължава да бъде снабдявана, а ЕС - не. Депутатите обаче не са запознати с детайлите в договорите между ЕК и производителите - ключови пасажи са скрити, като например по отношение на сроковете за доставка и санкциите при неизпълнение. Междувременно цените станаха известни благодарение на една белгийска министърка. Юта Паулус не смята, че има смисъл от съдебни дела, чието решение ще се вземе след две или три години. По-добре е лицензите за ваксините да бъдат обявени за обществени блага: "Лицензите трябва да бъдат споделени, щом ваксините са разработени с обществени средства". В Индия и в Южна Африка има такива примери при производството на медикаменти против СПИН. Подобен подход би могъл да се възприеме при пандемията от коронавирус, така че възможно най-много производители да могат да започнат да произвеждат ваксините едновременно. В този случай създателите на ваксината би трябвало да бъдат обезщетени, но дали такива радикални идеи имат шанс в Брюксел? За момента не, но по-нататък не е изключено. Във всеки случай така ЕС би имал силно средство за натиск, с което да накара фармацевтичните компании да отстъпят, ако изобщо са в състояние да произведат необходимите количества.
