Седмици, дори дни ни делят от времето, когато ваксините ще потеглят към нас, ще достигнат до нашия медицински център, ще бъдат при нашия лекар и самите ние ще получим дозата, която се превърна в една от най-големите надежди на човечеството. Но има хора, които отдавна са взели своята доза и така направиха спасението от коронавируса по-възможно и по-близо за всички. Това са доброволците. Един от тези хиляди доброволци, съгласили се да бъдат инжектирани пробно с препарата, в случая този на AstraZeneka и Оксфорд, е Ричард Фишър. Един британец, който е посетил за последно болницата "Сейнт Джордж", за да присъства на раждането на дъщеря си. Но при изпитанието всичко е различно, защото дори и през предпазната маска се усеща силната миризма на белина, а до Фишър има стикер, който призовава хората да сядат през седалка. Служители на болницата държат табела "Тестове на ваксина", точно както някои хора очакват своите посетители по летищата. Табелата е предназначена именно за Ричард, тъй като той е сред доброволците, върху които е тествана ваксината на Оксфорд. Приключението на Ричард започва през май месец, когато вижда пост в Twitter на специалист от Оксфорд, който се е записал за доброволец, разказват BBC и webcafe. Британецът е наясно, че процесът по разработката на ваксината върви доста бързо, и докато съпругата му спи до него, той също

попълва документите за кандидатстване

Няколко седмици по-късно е одобрен да се включи в изпитанията на медикамента и получава строги напътствия какво може и какво не може да прави, както и на какъв принцип действа ваксината и какви странични ефекти може да има. Доброволците са около 10 хил. и се разпределят в две групи на случаен принцип - едната част ще получат напълно безопасен, но и безполезен препарат, а другата - кандидата за ваксина на Оксфорд...

След разясненията Ричард е подробно разпитан за медицинската му история и дали няма симптоми на коронавирус в момента. Взимат му кръв и му дават още редица разпоредби като това да не дарява кръв по време на тестовете и да спазва известни мерки за безопасност. Фишър изпитва противоречиви емоции - по-информиран е отпреди, но и по-притеснен - все пак всеки медикамент в изпитание

може да има странични ефекти

При този препарат те варират от леки симптоми като замайване, главоболие и температура, до интензивни усещания като тежка треска и синдрома на Джулиан-Бар, който може да бъде фатален. Все пак Ричард е уверен, че хиляди доброволци вече са поели своята доза от оксфордската ваксина и не показват тежки странични ефекти. Той самият е категоричен, че евентуални странични ефекти не бива да служат като аргументи и оправдания от страна на антиваксърите... В деня, в който Фишър минава през теста на препарата, много от рестрикциите във Великобритания са облекчени и редица бизнеси могат да отворят отново. Тези промени правят доброволеца още по-замислен и неспокоен, но нарастващият брой заразени в други части на света пропъжда съмненията. Усмихнатите очи, които се виждат над маската на лекарката, обаче действат благотворно. Бързо минаване с памук със спирт, няколко секунди инжекция и Ричард

вече има ваксина в кръвта си

Не се знае коя е - ще разбере чак когато всички тестове приключат. Следващата фаза преминава далеч по-бавно. Участниците в изпитанията са разделени на няколко групи, всяка от които има график за връзка с наблюдаващите медици. За Фишър следващата стъпка след ваксинацията идва след седем дена и не е нещо, което е очаквал с нетърпение - налага му се да търка сливиците си с памучен тампон за около 10 секунди и след това да напъха обратната страна на тампона колкото се може по-дълбоко в носа си. Преживяването той описва като "да си погъделичкаш мозъка" и не е фатално, но със сигурност е ужасно неприятно. После пробата се поставя в запечатан плик и се изпраща до лаборатория. След няколко дни Ричард получава съобщение - пробата му за коронавирус е отрицателна. Освен това той попълва въпросник - дали наскоро е бил в градския транспорт, с колко хора извън домакинството е прекарал над пет часа дневно и така нататък. Доброволецът ще трябва да спазва абсолютно същата рутина през следващите четири месеца - тестването, чакането за резултати, въпросника. Друга подробност е, че ваксината

може и да не се окаже панацеята

за която мечтаем. Възможно е тя само да смекчава симптомите, но не и да предотвратява напълно болестта. Хората ще пренасят вируса, дори и да нямат симптоми, и така ще заразяват неваксинираните. Специалистите подчертават, че трябва да свикнем с мисълта, че коронавирусът може да е завинаги с нас. Колкото до Фишър, шансът да му е поставена ваксина срещу COVID-19 го прави по-спокоен, но не променя предпазливото му поведение. Докато не знае дали препаратът работи със сигурност, той продължава да пази жена си, дъщеря си и приятелите си, като практикува социално дистанциране. Това, което наистина го радва, е възможността да е малка частица от историята.