Швейцарците се готвят да одобрят в неделя на референдум с голямо мнозинство, както показват допитванията, принципа на бракосъчетание, разрешено за всички. Алпийската държава е една от малкото в Западна Европа, която още не е направила тази крачка. Само преди 30 години в Швейцария питали Тиери Дьолесер и неговия спътник в живота, докато си търсели апартамент, дали са хомосексуалисти, или братовчеди. Първият вариант ги лишавал автоматично от жилище. 56-годишният изследовател от университета в Лозана още си спомня за времето, когато полицията следяла хомосексуалистите.
Това е "много голяма крачка напред" за Швейцария, твърди пред АФП Тиери Дьолесер, който е бил медицинска сестра в психиатрично заведение, преди да се върне към обучението си и да стане специалист по история на хомосексуалността в Швейцария. През 1942 г. Швейцария декриминализира хомосексуалността, но различни общински или кантонални полицейски сили, в някои случаи до началото на 90-те години на миналия век, разполагаха с регистри със списъци на хомосексуалисти. Тиери Дьолесер, който е автор на "Да излезем от гетото. Политическа история на хомосексуалността в Швейцария 1950-1990 г.", обяснява, че тази регистри били водени в името на "контрол на отклоненията и морала". Тези досиета е можело да окажат въздействие върху живота на хората. "Ако предполагаем хомосексуалист бъдеше съден за кражба, неговата хомосексуалност беше допълнително доказателство за неморалност. Ако хомосексуалист поискаше апартамент, не му даваха. Ако хомосексуалист търсеше работа на държавна служба, не я получаваше", уточнява Дьолесер. Тези регистри обаче така и не бяха публикувани, а хората, които фигурираха в тях, не бяха уведомени за това. "Единствено в Цюрих и Базел през 1979 г. и 1980 г. официално обявиха, че са ги премахнали. За мен като историк това е разочароващо, защото регистрите изчезнаха мистериозно", съжалява специалистът. Тези изследвания обаче са му позволили да открие свидетелство на комисар, който говори за около 200 хомосексуалисти, регистрирани годишно в Цюрих, както и ръкописни записки върху полицейските документи, в които полицаи настояват за отваряне на "досиета" на арестувани хомосексуалисти. Тези регистри са били за вътрешно ползване на полицията и са били унищожени, отбелязва управлението на архивите в Цюрих. Зомби и плачещо бебе През април 1990 г. пресата разкри съществуването на такъв кантонален регистър в Берн, благодарение на човек, който подал сигнал за това, принуждавайки властите да се откажат от тази практика. "След проведени вътрешни разследвания вече не сме в състояние да намерим информация за този регистър, който очевидно е съществувал. От етична гледна точка, днес такъв регистър е трудно разбираем за нас", каза кантоналната полиция в Берн. Но "политическата власт никога не се е извини", съжалява Дьолесер. Той обаче приветства неотдавнашния политически "обрат", с приемането в началото на 2020 г., на наказателен механизъм срещу хомофобията и в края на 2021 г. - на законодателен текст в подкрепа на хомосексуални бракове. Но благодарение на системата за пряка демокрация неговите противници от консервативните среди инициираха референдум в опит да го блокират. Текстът предвижда еднополовите двойки да могат да осиновяват дете заедно. Женските брачни двойки биха могли да прибягнат и до използване на дарена сперма, една от най-спорните точки. Опонентите насочиха кампанията си, подкрепена с шокиращи плакати, върху тази точка, съжалявайки, че детето се превръща в стока, и смятайки, че "Бракът за всички убива бащата". На един от плакатите им може да се види плачещо бебе с етикет на ухото, обичайно запазен за добитък, с въпрос: "Бебета по поръчка?" На друг огромна глава на зомби, която трябва да представлява починал баща, се е втренчила в минувачите. Начално училище във Вале реши да го прикрие, защото плашел децата.
