В Северна Корея цари брутален капитализъм. На пръв поглед звучи абсурдно, но според един доклад на ООН реалността е точно такава. В тази страна е еднакво лесно да забогатееш и да умреш от глад. Докладът на ООН се базира на интервюта с 214 севернокорейски бегълци от 2017-2018 година. Те рисуват мрачна картина на положението на обикновените хора в комунистическата държава: севернокорейците, които изкарват своя продукция на частните пазари в страната, редовно стават жертва на произвола и диктата на държавата и корумпираните власти. Макар частният сектор да произвежда до 50 процента от БВП, в Северна Корея той все още е в сивата юридическа зона и много често частните търговци зависят единствено от настроението и благоразположението на отделния държавен чиновник. Севернокорейците, чието оцеляване често зависи от полулегални търговски дейности, по всяко време могат да станат жертва на държавен произвол. И само онези от тях, които

имат пари да плащат рушвети

съумяват да се откупят. Северна Корея пропусна да създаде работещ частен сектор, основаващ се на върховенството на закона, и така да облекчи икономическото положение на голяма част от населението на страната, се посочва в доклада. Един от интервюираните бегълци казва пред авторите: "Ако изпълнявате повелите на държавата, вие сте обречени на глад." За да разберем как функционира икономическата система при управлението на Ким Чен-ън, трябва да се върнем малко назад в историята – към края на 90-те години. Тогава след колапса на Съветския съюз, който беше най-важният търговски партньор и доставчик на петрол за Северна Корея, икономиката на страната колабира. Към това се добавят и няколко поредни периода на засушаване, последвани от катастрофални наводнения. Слабите реколти предизвикаха масов глад в страната с тежки последици за хората: според някои оценки гладът е причинил смъртта на неколкостотин хиляди севернокорейци. Хранителните дажби, които държавата десетилетия наред раздаваше на гладуващото население, обикновено стигаха само до елита. Катастрофата обаче доведе до положителна промяна, защото изведнъж бе станало ясно, че строго

контролираното със сталинистки методи

народно стопанство вече не може да осигури прехраната на населението. И за да оцелеят физически, хората трябваше да вземат инициативата в свои ръце. Така в страната се появи черен пазар, който – въпреки репресиите на режима – бързо се разпространи във всички провинции. Севернокорейски търговци започнаха да прекарват нелегално от Китай храни и стоки за всекидневна употреба, които продаваха на нелегални пазари из провинцията. "В Северна Корея сега съществува една особено брутална форма на капитализъм, като от времето на индустриалната революция в Англия. Човек може много бързо и лесно да се замогне, ако работи много, ако е достатъчно безскрупулен и безцеремонен и ако умее да манипулира другите. Но също толкова лесно е и да умреш от глад", казва Андрей Ланков от Сеулския университет. Според Сокийл парк от неправителствената организация "Свобода в Северна Корея", за да оцелее в тази страна, човек трябва да нарушава законите. Това са му казали много бегълци от комунистическата държава, според които там с пари всичко можеш да постигнеш. Така например много севернокорейци давали подкупи на преките си началници, за

да не ходят на държавната си работа

а вместо това да въртят някаква търговийка, от която да изкарват много повече. "На практика докладът на ООН призовава Пхенян да работи за легализирането на тази търговска дейност в страната", казва Андрай Абрахамян, експерт за Корея в един от изследователските институти на Станфордския университет. Той смята, че севернокорейският режим е спрял да експериментира с реформите в икономиката някъде към края на 2015 година, когато се задълбочи ядреният конфликт между Пхенян и САЩ. Очевидно комунистическата държава е решила първо да циментира положението си в световната геополитика, преди да продължи с икономическите реформи. Други наблюдатели обаче критикуват доклада на ООН. Независимият германски експерт за Северна Корея Мартин Вайзер посочва например, че докладът е писан въз основа на свидетелските показания на севернокорейски бегълци, които са оставени без всякакъв коментар. Вайзер цитира официален документ на севернокорейското министерство на народната сигурност от 2009 година, в който ясно се посочва, че държавата ще преследва само онези търговски дейности, от които се извличат "прекомерно високи печалби". Този диференциран поглед към темата изобщо отсъства от доклада на ООН, смята експертът.