Инцидентът с пътническия самолет на "Райънеър", принуден да кацне в Минск, и задържането на беларуския опозиционен журналист Роман Протасевич показаха, че отношенията между Беларус и Запада има накъде да се влошават. Геополитическите последици от международния скандал още не са съвсем ясни, пише електронният в. "Лента". Самолетът се приземи извънредно в Минск в неделя, след като бе прехванат от изтребител на беларуската армия във връзка със сигнал, както заяви Минск, че на борда има взривно устройство. В беларуската столица бяха арестуваха двама пътници - основателят на Телеграм канала "Нехта" Роман Протасевич и приятелката му София Сапега.

Според "Лента" изявлението на Белия дом, че няма да прави прибързани изводи за евентуална замесеност на Русия в случая означава, че историята може да не хвърли сянка върху нормализирането на отношенията на Русия със Запада. Беларуските власти явно специално принудиха самолета на Протасевич да кацне в Минск, за да го задържат. Инцидентът обаче не е единствен пример за масовите репресии в Беларус в отговор на протестите срещу президента Александър Лукашенко, посочва новинарският сайт "Медуза". Онлайн изданието помества и подборка от свидетелства за репресиите и отбелязва, че жертви на тези репресии са станали "хиляди беларуси". Москва се застъпи за Беларус в новия й конфликт със Запада, но сега ще й се наложи да настоява за освобождаване на Сапега - руска гражданка, обвинена в дейност, която се наказва и в Русия, пише "Комерсант". "Московский комсомолец" цитира Иля Анишченко, представен като "експерт по лъжите", коментирал видеозаписа, разпространен от режима в Минск, в който Роман Протасевич признава, че е организирал протести в Беларус. "Естествено, той ще сътрудничи и ще признае всичко. Момчето е наплашено дотам, че ще направи всичко, каквото му кажат (. . .) Вече са го прекършили", показва според експерта мимиката на опозиционера. Агенция РЕГНУМ остро атакува Протасевич, наричайки го "рядко гнусен персонаж", беларуски "русофоб", твърди, че е "сътрудничел плодотворно с украинските нацисти" и вероятно е стрелял срещу проруските сепаратисти в Донбас. Беларуските власти флиртуваха с националистите, за да ги използват в противопоставянето си с Русия. Но щом в Беларус започнаха протести, тази система закономерно се обърна срещу властта, която я бе откърмила. Разбра се, че освен беларуския КГБ "националистическата мрежа има и друг, къде по-компетентен оператор в лицето на няколко западни разузнавания", се казва в материала. "Росийская газета" вижда в инцидента "трагифарс" и прогнозира като реакция от страна на Европа "заплаха със санкции", а после "хореография в ЕС" и най-вероятно "символични мерки", по-специално заради "липсата на консенсус" в общността. Загуба от 100 милиона долара застрашава авиационния отрасъл в Беларус, защото европейските самолети ще заобикалят страната, а билетите на местните превозвачи ще поскъпнат заради новите трудности, предупреждава "Известия", като се позовава на източници от бранша и помества техни изчисления. "Убедени сме, че защитата на нашия собствен суверенитет е много по-важна от моментните загуби заради санкциите на колективния Запад", заявява обаче Андрей Савиних, шеф на външнополитическата комисия в беларуския парламент. Новите санкции срещу Минск ще са болезнени за самия ЕС, най-вече за туристическия бранш в Европа, и политически безсмислени, твърди пред "Свободная преса" икономистът Сергей Зайнулин. Европейските авиокомпании със сигурност ще прехвърлят повишените си разходи върху пътниците, прогнозира изданието. Очакваните колективни санкции на Запада ще тласкат още по-силно Беларус в прегръдките на Русия. Москва просто трябва да помни за неосъществените още "пътни карти" за интеграция в рамките на Съюзната държава между Русия и Беларус, подчертава "Взгляд". Ако ЕС се присъедини към американските санкции срещу беларуската нефтохимическа индустрия, а международният бойкот обхване и другия беларуски износ, това ще е най-лошият сценарий за Беларус. Тогава Русия вече не ще може да компенсира всички подобни загуби на съседната икономика, пише "Независимая газета". В такъв случай подкрепата за режима на Лукашенко би струвала на руския бюджет към 5 милиарда долара, без да се смятат новите заеми за прекредитиране на старите дългове, пояснява всекидневникът. Според аналитика Пьотър Пушкарьов, дори ако износът на Беларус се свие заради санкциите само наполовина, преките загуби ще са 3-4 милиарда долара. Тогава руските политици ще убеждават Лукашенко, че възможността да прехвърли властта другиму все повече отговаря на беларуските национални интереси, заключава "Независимая газета". "Коментаторите са единодушни, че суперизолацията на диктатора от Минск е изцяло в интерес на путинския режим и лично на неговия глава", изтъква агенция РОСБАЛТ. "Първо, заради невъзместимите материални загуби Лукашенко ще спре да придиря и ще склони за онзи начин на интеграция, който му продиктува Путин. А второ, на фона на щурия си колега президентът на Русия ще може да блесне с адекватност и да събере някакви точки в международен план", се казва в коментара. "И едното, и другото наистина е възможно, но съвсем не е задължително", уточнява РОСБАЛТ.