Спуснати метални решетки, натрупани столове в големите кафенета, колоездачи и пешеходци, забързани към домовете си, като участници в общ танц, парижани се прибраха в събота вечерта в 21 ч. преди началото на първия вечерен час, предаде Франс прес. След последния изблик на човешка дейност по улиците постепенно настъпи пълна тишина. Улиците опустяха, както по време на близо двумесечната карантина, разпоредена от френските власти през пролетта като част от мерките срещу първата вълна на пандемията от COVID-19. Втората вълна от епидемията вече заразява над 32 000 души дневно в национален мащаб, по официални данни. В Париж не е имало вечерен час от 1961 г., когато такъв беше наложен, в коренно различни условия, за французите мюсюлмани от Алжир, припомня АФП. 22 часа е, но със същата сила може да е и 5 часа сутринта. Латинският квартал - едно от любимите места на студенти и туристи в столицата преди коронавируса - стана безлюден за по-малко от час. "21 часът е и вече няма никой. Ситуацията е почти напълно овладяна", доволен е полицейският комисар Патрик Карон, който следи за спазването на новите правила. За да се ограничи разпространението на новия коронавирус, на жителите на десетина големи френски градове, сред които Париж и предградията му - общо 20 милиона души - от събота е наложен вечерен час от 21 ч до 6 ч. сутринта. Той ще продължи най-малко 4 седмици. Властите разположиха подкрепления от 1350 полицаи и жандармеристи, за да следят за прилагането на новите разпоредби в столичния регион. Екипите на комисар Карон започват патрулните си обиколки край ресторантите и кафенетата около Люксембургската градина, близо до парижкия университет Сорбона. "Вече не е време за предупреждения, а за санкции. При нарушение глобата е 135 евро опасност от административно затваряне на заведението", предупреждава комисар Карон. В събота вечерта екипът му не залови нарушители и разговорите между хората му бързо се завъртяха около тази картина на почти напълно замрелия Париж. Заведенията не работят, с изключение на тези, които имат право да доставят по домовете. Парижките улици се превръщат в царство на доставчиците на храна, които се движат с велосипед или скутер, а светлоотражателните хладилни чанти на гърбовете им светят в тъмното. Няколко автобуса, които също имат право да се движат, ги изпреварват с пълна скорост, почти без пътници. Редките пешеходци, преминали през това кръстовище за половин час, са десетина и всеки от тях има основателна причина да е още навън.
