Коледа и Нова година чукат на вратата, а освен за подаръците, добре е да се погрижим и за храносмилателната си система, за да стартираме годината в добро здраве и добра форма. Нека не забравяме, че всичко в живота ни се крепи на баланса. Често празненствата с изобилие от храна и алкохол стават причина за системно преяждане, което оказва много негативно въздействие върху стомашно-чревната система. А доброто храносмилане е основната предпоставка за добро качество на живот. Tози празничен период се свързва с топлина, уют, близки взаимоотношения, духовност, добро настроение
вкусна храна и веселие
Всички знаем обаче колко е трудно човек да контролира апетита си пред отрупаните с най-различни вкусотии празнични трапези. Дори и за най-отдадените привърженици на здравословното хранене разнообразието от апетитни ястия и изкушаващи сладкиши е истинско предизвикателство. Има няколко златни препоръки, около които се обединяват диетолозите и обещават, че ако ги спазваме, ще успеем да се храним балансирано, макар и преминавайки от маса на маса. Вижте някои от тези препоръки: Избирайте растителна храна – плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни, семена и ядки, за да сте винаги във форма, с добро самочувствие и в добро здраве. Предпочитайте винаги пресни и добреузрели плодове и зеленчуци
Те са пълни с витамини и минерали и са готова енергия под формата на глюкоза и фруктоза. Консумирайте ги цели или в леко задушена форма.
Стартирайте деня си с прясно изцедени сокове от пресни плодове и зеленчуци. Те се усвояват най-добре сутрин на гладно, а количеството им не трябва да надвишава 200 мл, за да не се увеличи гликемичният индекс от липсата на целулоза.
Изключение правят цитрусовите сокове, които могат да се консумират до 500 мл (при лимоните това количество се достига чрез разреждане 1:4 с вода). Ако пиете лимонов сок, той трябва да бъде 100 мл, от които 50 да са вода.
Консумирайте пълнозърнести храни, богати на фибри. Това са кафяв ориз, зелена елда, просо, царевица, киноа, лимец, овес, боб, грах, леща, нахут. Фибрите подпомагат
елиминирането на хранителните отпадъци
подобряват холестерола, правилната детоксикация на организма и пребиотичното подхранване на полезните чревни бактерии, които чрез ферментация образуват късоверижни мастни киселини, необходими за добрата флора. Те от своя страна намаляват възпаленията, регулират метаболизма и подпомагат усвояването на хранителните вещества. За целта винаги избирайте нерафинирани храни. Предпочитайте пълнозърнест хляб, приготвен от пълнозърнести брашна (ръж, лимец, ечемик), без добавена мазнина, семена или ядки. За тези от вас с непоносимост към глутена се препоръчват пълнозърнести безглутенови питки от царевично, оризово, елдено или просено брашно. Не консумирайте студено пресовани или рафинирани концентрирани мазнини като олио, маргарин, масла, зехтин и др. Необходимата мазнинаси набавяйте от изкиснати семена и ядки
(до 50 г на ден) или авокадо (до 1 голямо на ден), или изкиснати маслини (до 30 броя на ден). Ако много ви се яде някаква мазнина, за предпочитане е нерафинирано сурово краве масло.
Мазнините в излишък имат тенденцията да полепват по стените на клетките и да спират усвояването на глюкозата и други важни вещества.
Овкусявайте добре храната си с най-различни подправки – чубрица, сминдух, целина, джоджен, риган, босилек, червен пипер, куркума, копър, магданоз, може и малко люти подправки: бял пипер, червен пипер, джинджифил. Внимавайте със солта, тя има склонността да прави отоци.
Хранете се само когато сте наистина гладни. Тогава всичко в организма работи за смилането, разграждането и усвояването на храната, която наистина ни носи удоволствие
