В Исландия всички са братовчеди

Футболистите на Исландия, които постигнаха историческа победа над Англия с 2:1 и се класираха за четвъртфиналите на Евро 2016, предизвикаха масиран интерес в целия свят към малкия остров. Единственият начин да стигнете бързо до дългата 300 мили и широка 200 мили земя, захвърлена в Атлантика между Гренландия и Шотландия, е по въздух. С кораб ще пътувате с дни. В страната няма жп линии, шосетата са 1,150 километра, а летището е само в столицата.

Никъде другаде под небето няма подобна комбинация - море, някои от най-големите ледници в Европа, които, след като се стопили, създали забележителните стръмни долини и фиорди, минерални извори, бълващи пара, и кратери на вулкани. Тук сякаш се намирате на друга планета. На места необитаемите райони приличат на лунни пейзажи, каквито сме ги виждали само на кино. Природата е девствена почти навсякъде, недокосвана от ерата на викингите преди над 1,100 години, а животните не се страхуват от хората. И навсякъде волно препускат коне.

Само предприемчиви личности с твърд характер и свободен дух могат да създадат толкова уникално място за живеене като Исландия - по площ почти колкото България. Народът на най-големия вулканичен остров в света е силно свързан със земята и природата. Поне така го описва исландецът нобелист Халдор Лакснес в серия от романи, най-прочутият от които е „Независими хора". Голяма част от 320 000 жители на републиката са братовчеди и могат да проследят родословното си дърво назад до първите заселници. Даже вътре в столицата гъстотата на населението е около трима души на квадратен километър. Така че няма да ви е трудно да избягате от тълпите.

Древна легенда разказва, че някога живял магьосник, който доплувал до Исландия във формата на кит с идеята да подчини изолирания остров в Северния Атлантик. Но когато стигнал каменистите брегове, разбрал, че трябва да се откаже от мечтата си. Защото земята вече била обитавана от духове, които ожесточено защитавали своите тучни зелени ливади, мразовитите си ледени полета и извисяващите се във висините вулканични планини. Смята се, че първите заселници в Исландия са православни ирландски монаси, които прекарват известни периоди на острова от VIII век. Те престават да го посещават след постепенната инвазия на викингите, идващи от Норвегия. Първият известен заселник е Ингоулвур Артнарсон, който през 874 година се настанява в района на днешната столица Рейкявик.

В Исландия има над 20 активни вулкана, които често изригват, прибавяйки лава и пепел към мистичния пейзаж. Това става два пъти на десетилетие - най-вече на вулкана Хекла. Изригванията не са страшни, но пепелта и валмата дим понякога могат да бъдат наистина не само зрелищни, но и опасни. Преди няколко години вулканът с дългото име, което почти никой не може да произнесе - Еяфятлайокутл, причини затварянето на сума ти европейски летища.

Когато в края на ХVIII в. изригва Лакагигар, седмици наред небето е черно. Опустошени са огромни територии земя, което поражда недоимък на храна и повече от една трета от исландците намират смъртта си. Така се появат над 700 гейзера - запазената марка на островната държава. Врящата вода, загрявана от вулканичната магма под земната повърхност, изригва на височина от 70 метра. Днес всички вулканични фонтани по света носят името на исландското чудо. Гледката е невероятна, а най-върховното удоволствие е да се топнеш в някой от термалните извори. Най-известният е Синята лагуна - туристическа атракция номер едно в страната. Исландия е дом и на най-големия водопад на Стария континент - Гълфос, или Златния водопад. През лятото в страната практически няма нощ.

По производство на електроенергия на човек от населението Исландия е на едно от първите места в света, по износ на питейна вода на второ място след Канада. Благодарение на горещите извори там отглеждат банани, грозде, царевица, зеленчуци, орхидеи и рози.

Топ ястие е разложено месо от акула, наречено хакарл. Пресните мръвки от хищника са токсични и отделят амоняк. Деликатесът се заравя за 6 месеца, за да се разложи до необходимата степен, и е своеобразен тест за преминаване от юношеството към мъжеството. Само зрелият мъж може да консумира хладнокръвно това вонящо нещо. Овцете тук са повече от хората и затова във всички супермаркети се продават мариновани овчи глави. Друго популярно ястие са овчите ребра в млечно-кисел сос. Ястията от исландската кухня са прости, вкусни и питателни. Сред тях са традиционната чорба и печеното агнешко. Все още се използват старовремските начини за обработка на хранителните продукти, както във времената, когато фризери и хладилници не са съществували. По-малко шокиращи за несвикналите туристи са трескова риба, овъглени мръвки или месо от чайка. Сред екзотичните деликатеси са устни или пържоли от кит и морска котка. Месата основно са пушени, а рибата - сушена, маринована и осолена. Ястията от сьомга, палатус и скариди са невероятно изискани и се приготвят по различни начини. От напитките най-разпространено е кафето. Алкохол също има, но поради високите му цени употребата му е ограничена. Бирата в Исландия е била забранена в продължение на 75 години, а употребата й е разрешена от 1 март 1989 година. Традиционната исландска силно алкохолна напитка е бренивин, нещо средно между водка и уиски, която се приготвя от картофи и се ароматизира с ким.

Исландия не е член на ЕС, но през юли 2009-а парламентът й гласува за присъединяване. По-късно обаче се отказа и отхвърли заявката. „По-малко от 4 години след фалита на първата банка в Европа в Исландия почти не останаха следи от паниката, която доведе до провала на финансовата институция. А впечатляващото е, че страната успя почти сама да се извади от калта. Тя се справя с кризата много по-добре от всички останали", пише в анализ „Вашингтон пост" през 2012-а. Един съвременен барон Мюнхаузен. Как стана това?

Потомците на викингите са убедени, че именно тяхната мъничка държава е център на света, когато през 2007 г. ООН обявява Исландия за най-добрата страна за живеене. Това е време, когато представителите на средната класа ходят по три пъти годишно до Карибите, строят си триетажни къщи с камини и сауни и карат скъпи коли. Година по-късно идва световната финансова криза и Исландия е изправена пред банкрут. Банките пропадат, валутата се свлича, а премиерът поиска помощ от Бог, след като улиците започнаха да се пълнят с протестиращи. Тогава властите решават да направят нещо много просто. За разлика например от САЩ те избират да оставят най-големите и застрашени банки да се провалят, макар че това коства напускането на много чуждестранните кредитори и фирми. Оставят нарочно валутата им да пропадне, с което е предизвикана силна инфлация. Тя прави износа по-примамлив, а цените за туристи - много атрактивни. Оказват се достатъчно мъдри, за да се откажат от идеите на западния финансов свят от последните 30 години, сред които е въвеждането на икономии. Именно така само за 3 години след първите симптоми на кризата Рейкявик отбелязва спад на безработицата и засилено развитие на икономиката.

Исландия предприе нетрадиционни мерки и в други области, опрощавайки около 200 милиарди крони (1.54 милиарда долара) от дългове на домакинствата и предоставяйки големи данъчни облекчения за семействата с най-ниски доходи. Правителството силно намали държавните разходи в някои сфери, но запази мрежата за социално осигуряване, образование, здравеопазване. Облекченията стимулираха потреблението, понятия като „бедни" и „богати" останаха в литературата. И всичко това в рязък контраст със състоянието на стагнация или рецесия в голяма част от еврозоната.

В края на 2012 г. в Исландия бе завършен и евросоциалистически експеримент - първото в света колективно написване на конституция. В съвета участват само „обикновени" хора - фермери, лекари, рибари. Предложенията се събират по фейсбук, ютюб и туитър. Оттам постъпват 3,600 коментара за работата на съвета и 370 поправки на конституцията. Всяка седмица съветът публикува в интернет нови параграфи за обсъждане. След три седмици е публикуван цялостният вариант, който се обсъжда отново. Членовете на съвета веднъж седмично публикуват в ютюб разказ за своята работа, а заседанията им се предават пряко в интернет. Този експеримент разбива на пух и прах тезата, която проповядва управляващият елит в много страни по света. А тя е, че народът не трябва да бъде допускан до управлението на държавата. Икономическите показатели на малката северна страна от последните години доказват, че повечето исландци гледат на кризата като на добър урок, заявявайки, че по-рано са живели в неетично изобилие.

През април тази година хиляди исландци излязоха по улиците на столицата, за да поискат оставката на премиера Сигмундур Давид Гунлаугсон заради разкритията на авоарите му в Панамагейт. Според разкритите документи през 2007 г. той е създал с бъдещата си съпруга дружество на Британските Вирджински острови, за да вложи там милиони долари. В края на 2009-а Гунлаугсон е отстъпил дяловете си срещу 1 долар. Но през април същата година, когато е избран за първи път като депутат на Партията на прогреса, той е пропуснал да спомене това участие в данъчната си декларация.

Гунлаугсон веднага подаде оставка.

Столицата Рейкявик