Ужасяващата история за бившия интернат в канадския град Камлупс, на чиято територия бяха открити останките на 215 деца от коренното население на страната, не спира да шокира както Канада, така и света.
Към шока се прибавят нови и нови подробности. Част от тях - от бивша възпитаничка на такъв интернат, която разказва в интервю пред ARD за мъченията и за болката, с която живеят оцелелите.
„Като деца от коренното население, бяхме насилствено извеждани от семействата ни и затваряни в интернати с цел превъзпитание. Или както казваха: за да заличат индианеца у нас. Смятаха ни за диваци“, разказва Евелин Коркмаз, която е прекарала време в училището „Света Ана“ (St. Anne's Residential School) в канадския Форт Албъни.
Тя постъпила в дома през 1969-а, когато била 10-годишна.
„Останах там четири години и Господ ми е свидетел, че това определено не бяха добри хора: малтретираха ни, имаше сексуални посегателства
психически и физически тормоз
спомня си тя. Евелин разказва, че децата в дома са знаели, че някои от съучениците им просто са изчезвали. „И сега всичко това излиза на бял свят... Сега разбираме, че са били заравяни в двора на училището. Сигурна съм, че във всеки един от тези 139 интерната има такъв масов гроб. Призовах правителството да отдели средства, за да изровим нашите съученици и да им устроим истински погребения. Тогава семействата дори не са били информирани. Представете си само: детето ви ходи на училище и един ден просто не се прибира, без никакво обяснение. Коя майка може да го преживее?“, казва още тя. Евелин Коркмаз споделя пред ARD и че когато възпитаниците на дома разказвали какво се случва със съучениците им, никой не им вярвал. „Казваха, че всичко това е лъжа. Никой не ни вярваше. Още по-голямо е разочарованието ни, че не получихме отговор от папа Франциск. В масов гроб откриват телата на мъртви деца, най-малкото от които е едва на 3 години. Сърцето ми се къса. Самата аз съм майка и баба и просто не мога да си представя какво им е на близките“, споделя още тя.
Евелин призова папата да поеме отговорността за този геноцид над коренното население на Канада. „Тези християни, без значение дали са от католическата, англиканската или някоя друга църква
трябва да отговарят за делата си
Само така може да възтържествува справедливостта“, категорична е тя. Според Коркмаз и църквата, и държавата имат вина за случилото се. „Нашето правителство е давало пари на църквата, за да поддържа тези интернати. Говорим за държавни училища, създадени от канадското правителство, а мисионерите са били преподаватели. Цели десет години тези училища отказваха да ни осигурят достъп до архивите си. Затова съдебният процес струваше 3,2 милиона канадски долара“, обясни още Евелин. На въпрос на ARD от какво се страхуват тези училища, Евелин отговаря: „От това, че ще установим, например, че в моето училище е имало електрически стол. Никой не иска да повярва, че деца са били измъчвани по този начин. Но училището „Света Ана“ беше едно от най-ужасните в цяла Канада“. Тя изразява съмнение в готовността на премиера Трюдо да направи всичко, за да осигури подкрепа. „ Нуждаем се от дела. И ако сега нищо не се промени, думите му ще си останат само кухи фрази“, категорична е Коркмаз. Самата тя си спомня с ужас за времето в училището и признава, че да издържи човек в подобен ад, е много трудно. „Но не ти остава друго, освен
да се опиташ да оцелееш
Щастлива съм, че днес мога да се боря за моя народ и за всички, които не са в състояние да говорят на тази тема заради непоносимата болка. Такава травма не отминава просто така. Страданията продължават цял живот“, казва още Евелин Коркмаз и допълва: „Вкарваха ни в тези училища, за да не говорим на нашия език, за да ни откъснат от нашите традиции и нашата духовност. Трябваше да станем християни, а бяхме насилвани и тормозени именно от християни. Мога да кажа само едно: това е позор за тях. И Канада трябва да настоява пред Ватикана да предаде папките с информации, които е получавал от Канада. Там има данни за други възможни масови гробове и за електрически столове. Знаем, че е имало такива. С помощта на тази документация ще можем да го докажем. Още повече, че мисионерите са водили дневниците си много педантично и са записвали всичко в тях“.
