Владимир Чуков
Владимир Чуков е български арабист, университетски преподавател и учен в областта на близкоизточните изследвания и исляма. Член е на редица международни научни организации - Европейската асоциация за близкоизточни изследвания (базирана в Майнц, Германия), Германската асоциация за близкоизточни изследвания, Американското дружество за централни евразийски изследвания, Харвард, Европейския консорциум по политически науки, Международното дружество за диалог между цивилизациите (Лондон, Англия) и други.
Господин Чуков, военния преврат срещу президента Мохамед Морси и отмяната на конституцията в Египет бяха изтълкувани от едни като „рестартиране на революцията", а от други като „контрареволюция". Вашият коментар?
- За да разберем правилно събитията, трябва да четем между редовете. Повратните моменти в Египет от последните две години - например свалянето на Хосни Мубарак на 25 януари 2011 г. или избирането на Морси на 30 юни 2012 г., хвърлят след себе си сянката както на национално, така и на международно задкулисие. В момента интерпретациите са, че силите, които стояха преди зад Мубарак, сега вземат реванш. Преди две години Саудитска Арабия и страните от Персийския залив бяха плътно зад него. Те не желаеха САЩ да се намесват, Западът да подкрепя демокрацията и да се разгръща арабска революция, защото се бояха от подобно развитие в региона.
Именно от страните от Залива се чуваха силни нападки срещу „Мюсюлманските братя" през последната година. Например шефът на полицията в Дубай твърдеше, че едва ли не всеки ден разкриват някаква клетка на тази панислямистка организация. Така че противоборствата в Египет и в региона може да се разглеждат и като противопоставяне на привърженици и противници на „Мюсюлманските братя".
Първият тур на този дуел бе спечелен от „Мюсюлманските братя" на президентските избори в Египет през миналата година. Тогава разликата между кандидатите Морси и Ахмед Шафик беше малко повече от 1%. И двамата имаха по около 25 милиона гласа. Но остана съмнението дали това са истинските резултати. Онази част от населението и регионалните фактори, които стояха зад Шафик, останаха разочаровани и бързо се мобилизираха. Очевидно сега наблюдаваме втори рунд на т.нар. арабска революция.
Какво се е променило в нагласите на египтяните за една година? Къде сбърка Морси, че сега на улицата само в Кайро излязоха милиони недоволни от неговото управление?
- За тази една година „Мюсюлманските братя" на практика не успяха да убедят широките маси, че те са алтернатива. Икономическото положение не се подобри. Нямаше нови социални придобивки. Напротив, правеха се управленски гафове. Един от тях например бе назначаването на представител на крайната ислямистка организация „Гамаа исламия" за валия на един от регионите в Египет. Това е същата групировка, която при Мубарак години наред смущаваше египетския туризъм и икономика с терористични актове срещу чуждестранни посетители на страната. После тя се трансформира в политическа партия и стана придатък от управлението на „Мюсюлманските братя". Но и египтяните, и Западът помнят добре миналото на „Гамаа ислямия".
Докато „Мюсюлманските братя" не успяха да разширят влиянието си, срещу тях се мобилизираха секуларисти, левичари, националисти, копти, военни, полицаи, магистрати. Това, което се случва в Египет, наподобява протестите на „Таксим" и у нас, но в един много по-радикализиран вариант на ръба на тоталната ерозия на държавността.
Всъщност Египет в момента живее от международни заеми и има бюджетен дефицит от 14%. При това положение дали всеки следващ лидер няма подобно на Морси да се окаже един администратор на икономическия, управленския и социаления провал? И да последва съдбата му?
- Това е големият въпрос. Поддръжниците на „Мюсюлманските братя" и техните съюзници твърдят в лозунгите си, че защитават законността. Действително Морси спечели изборите през 2012 г. Но голямата грешка на новите управляващи бе, че не можаха да намерят алтернативна форма на държавността. В Египет имаше инерция от времето на авторитарния режим, например в институциите, ролята на органите за сигурност и армията, в политическите партии. „Мюсюлманските братя" не можаха да намерят алтернатива, например в нова структура на отношенията между институциите. Това доведе до сегашния катаклизъм. В крайна сметка една държава не може да функционира в условията на война на институциите. Може ли например долната камара на парламента три пъти да бъде разпускана и възстановявана?
Според американската аналитична агенция "Стратфор" всъщност военните в Египет никога не са губили властта. Защо те въобще допуснаха издигането на Морси?
- Морси се опита да направи нещо подобно на Ердоган в Турция. Формалният държавен глава на Египет, преди властта да премине в ръцете на Морси, бе лидерът на военните - маршал Тантави. Преди предаването на властта на военните задкулисно е обещано, че Тантави ще остане начело на армията. Но първият декрет на Морси бе за уволнението на Тантави. Идеята му бе да направи чистка в армията и да я маргинализира по турски модел. Но не се получи, защото военните и магистратите се оказаха много по-силни, отколкото в Турция. Морси просто нямаше тези инструменти и подкрепа, с които разполага Ердоган в Турция.
Освен това външият фактор в Египет - т.е. САЩ, не можа да постави армията на колене. През 2011 г. американците упражниха натиск върху нея и върху Саудитска Арабия да изоставят Мубарак. Успяха и това бе голяма победа на Вашингтон. Знаем, че след мирното споразумение между Египет и Израел в Кеймп Дейвид от 1979 г. американците дават военна помощ на египетската армия от 1.3 млрд. долара годишно. Армията в условията на авторитарния режим обаче се бе превърнала в държава в държавата. И египетските военни се опитаха дори да диктуват условията в двустранните отношения между Кайро и Вашингтон. В последния разговор между Обама и Мубарак египтянинът му казва на арабски: „Ти си много малък. Ти нищо не разбираш от тази част от света."
И напуска срещата, докато превеждат думите му, без да дочака отговора на Обама. Сега разбирам, че генерал Демпси - шеф на генералния щаб на американската армия, се е опитал да предотврати 48-часовия ултиматум на военните от 1 юли, който предшестваше преврата. Генерал Сиси обаче не е отстъпил. Оказва се, че египетската армия е силна, автономна и национална институция, която стои дори над добрите отношения между Египет и САЩ...
Но и сваленият президент Морси, и свалилият го генерал Сиси са американски възпитаници...
- Нещо повече. Двама от синовете на Морси са американски граждани. Той самият е работил за НАСА. Това са различни категории американски възпитаници. Морси е „американски мюсюлмански брат". САЩ имат политика да приобщават и да правят по-прозападен част от арабския елит, без значение дали той е светски или религиозен. Идеологията няма значение за голямата държава. Оказва се обаче, че американският проект за приобщаване на Близкия изток е трудно реализируем. Безкръвният военен преврат в Египет е много силен удар върху външната политика на САЩ и на администрацията на Барак Обама. Ще има силен резонанс върху действията на Държавния департамент, а може би и върху цялата оценка на американското обществено мнение спрямо държави като Турция, Египет и Сирия.
Ако превратът е в американски ущърб, как въобще е допуснато той да се случи?
- Не трябва да се абсолютизира американското влияние. Трябва да сме наясно, че в Близкия изток антиамериканизмът е изключително силен и е водещо чувство сред широки маси. Една от личностите, чиито изображения горяха демонстрантите в Кайро, е американската посланичка в Египет. Нещо повече, египетската опозиция твърди, че „Мюсюлманските братя" са американски продукт. Според нея именно Вашингтон е спонсорирал Арабската пролет и е докарал братята на власт. Този антиамериканизъм силно влияе и върху армията. Част от силовите структури демонстрираха заедно с опозицията по улиците на Кайро, включително офицери от полицията и висши магистрати.
Тази промяна на управленската формула в Египет ще доведе до засилване на антиамериканизма в Близкия изток. Не са малко хората в този регион, които считат, че вълната на Арабската пролет е вдъхновена отвън и че демокрацията е част от един друг политически ред, който не е част от местния.
Говорите за антиамериканизъм в Близкия изток. Какво тогава е значението на тези събития за Израел и каква е ролята на Тел Авив в тях?
- Много от развиващите се в момента събития бяха прогнозирани от редица израелски мозъчни тръстове или дори от управляващи фигури. Египет продължава да е ключова държава за Израел. След идването на Морси в Тел Авив се бояха, че новите управляващи може да ревизират мирния договор от Кеймп Дейвид. Това очевидно няма да стане в настоящите условия.
Но израелският премиер Бенямин Нетаняху директно обвиняваше администрацията на Барак Обама, че нищо не разбира и жертва сигурността на Израел, като докарва на власт „Мюсюлманските братя", а също и с политиката си по иранската ядрена програма. Да не забравяме, че в битката за властта в Либия имаше документирано участие на израелски частни охранителни фирми в набирането на поддръжниците на Кадафи. Те казваха - всичко, което става в Близкия изток с овластяването на „Мюсюлманските братя", е в ущърб на Израел.
Така че събитията в региона трябва да се разглеждат и в контекста на противоречието не точно между САЩ и Израел, а между Барак Обама и Нетаняху.
В такъв случай дали военният преврат в Египет не представлява и присъда срещу концепцията за Арабската пролет, която убеждаваше, че събудили се народни маси искат право на политически избор, свободен от диктат?
- Арабската пролет е поставена под съмнение. Във всеки случай египетските събития от последните дни са силен удар върху тази концепция, която обясняваше промените в региона с демокрацията, с порива на младите, с намирането на алтернатива на предишните авторитарни модели. Но бих искал да посоча още един казус по темата - колебливата позиция на Запада спрямо Сирия.
Пред сенатската комисия по външна политика вече споменатият генерал Мартин Демпси пита поддръжниците на американската намеса в конфликта там кой да бъде подкрепен, когато един срещу друг се борят „Ал Каида" и „Хизбула". Това показва, че много от процесите в Близкия изток остават неясни и неуловими за Вашингтон.
Как падането на Морси в Кайро се отразява на регионалния баланс в Близкия изток? Счита се, че „Мюсюлманските братя" са близки до Катар. В същото време Морси в началото на своето управление се опита да отвори Египет към Иран. В момента и в Иран, и в Катар, и в Египет идва ново ръководство...
- Сирия очерта ясно разделителните линии между поддръжници и противници на „Мюсюлманските братя" в Близкия изток. Турция, Катар и Египет желаеха Сирия да стане част от мрежата на „Мюсюлманските братя", докато техни опоненти бяха Саудитска Арабия, Йордания и Обединените арабски емирства. Говореше се, че смесица между здравословни и политически причини е провокирала смяната на лидера в Катар. Това в комбинация със сгромолясването на Морси води до регионален дисбаланс в ущърб на „Мюсюлманските братя". Те се опитаха да флиртуват с Иран, да загърбят противоречията сунити - шиити на базата на някакви взаимни отстъпки. Саудитска Арабия сега безапелативно влиза в ролята си на лидер на ислямския свят. Тя определя и задава политиката в региона. Не Египет и дори не Иран.
Има още една ключова сила в региона и това е Турция. Премиерът Ердоган развиваше активни отношения с Катар. Каква роля предстои да играят той и държавата му в новите условия в Близкия изток?
- Катар, Египет и Турция бяха поддръжниците на „Мюсюлманските братя" в региона. Сега Морси и емира на Катар ги няма. А Ердоган е отслабен. След вълненията на площада „Таксим" той вече не е същият. Във вътрешен план той започна да ухажва досегашния си вътрешен враг номер 1 - алевитите. Освен това закри коридора, по който се доставяха оръжия на опозицията в Сирия, явно поради опасения от ответната реакция на Русия, Иран и „Хизбула". В момента сирийската опозиция получава оръжие от Йордания. Освен това Ердоган вече не е моделът за региона. Ако сега има турски модел за Арабския свят, той е площадът „Таксим". По време на Арабската пролет Ердоган и външният министър Ахмет Давутоглу постоянно излизаха с декларации. Къде са техните коментари сега? Те вече направиха стъпка назад и просто не могат повече да са модел.
Споменахте на няколко пъти израза „турски модел". Има и един друг турски модел - за военните, които са гарант на светския или демократичен характер на режима чрез преврати. Дали действията на египетските военни не се вписват в тази схема?
- Армиите в Египет и Турция имат различни роли. Армията в Турция беше маргинализирана от Ердоган. Стотици турски генерали бяха уволнени или вкарани в затворите. Турският премиер направи тотална чистка, защото ползваше легитимност от преговорите с ЕС. Няма държава членка на ЕС, в която армията да е държава в държавата, да взема политически решения и да определя съдбата на държавата. Ердоган използва инструмента на демократизацията, за да отстрани своите противници. В Египет няма такава външна предпоставка и съответно няма причина армията да бъде маргинализирана. Американската подкрепа от 1.3 млрд. долара годишно за египетските военни не може да бъде обвързана политически. САЩ се опитаха да го направят, но няма как да го постигнат. Събитията, които наблюдаваме, отново показват именно тези различия между ролята на армията в Турция и в Египет.
В момента в целия свят има протестна вълна - от Хонконг до Бразилия, включително и у нас. Откривате ли някакъв общ модел при всички тези конфронтации на улицата с властта?
- Естествено. Причините за протестите са различни - политически, социални, икономически. Но каналите, по които демонстрациите се разгръщат, са все свързани с новите технологии и социалните мрежи. Напред излизат младите и образовани хора. Общ знаменател е и желанието на човечеството да живее в свобода и демокрация. Както и въставането срещу деспотизма и гнета, без значение на техния произход. Чрез медиите стана преливане - от Арабската пролет през възмутените в Южна Европа, после стигна до Бразилия, Азия, Турция, България. Колкото е по-голяма масата на младите и неудовлетворени хора, които са авангард на тези протести, толкова по-радикални са исканията. Нашите протестиращи са много по-малко от тези в Арабския свят или в Бразилия. Просто ние сме застаряваща нация.
Да погледнем отново египетския казус. Там Морси има своите привърженици, но милионите по улиците на Кайро са обединени в желанието си да го свалят. Какво обаче е единното виждане на тези милионни маси за действията, които новата по-справедлива власт трябва да проведе? Египет има икономически и демографски проблеми, които не е ясно дали някой въобще може да разреши...
- А какво е единното виждане на демонстриращите в София? Или в Бразилия? Първо в Египет трябва да се махне диктаторът, който затормозява общественото развитие. Срещу Морси са букет от обществени групи. Разликата между българския и египетския протест е, че в България няма лидерство. А то е важно, за да се оформи политическа алтернатива. В Египет обаче някои твърдят, че такъв лидер е Хамдин Сабахи. Той е насърист и националист с леви убеждения. Може би той ще стане бъдещата силна личност в Египет.
Има и други лидери като Мохамед ел Барадей и Амр Муса. Тези личности вероятно ще променят физиономията на бъдещата египетска държава, която ще е демократична и секуларна. Разликата с България е, че нашата страна е твърде раздробена и желанията на хората за нова държавност нямат определена физиономия. Това, което египтяните искат в момента, е светски Египет, но без диктатура и Мубарак. Хамдин Сабахи е носител на идеологията на Гамал Абдел Насър, но модернизирана и пречупена през съвременността. Той олицетворява носталгията на онази част от египетското общество, която си спомня кога Египет бе в своя зенит - преди да бъде победен от Израел и да достигне до авторитаризма и опортюнизма на Мубарак, или падението на страната при „Мюсюлманските братя". Сабахи въплъщава желанието на египтяните отново да са лидер на Арабския свят.
Какво предстои оттук нататък за Египет? И дали се опасявате, че след Мубарак и Морси страната ще произведе своя нов „фараон"?
- Не знам каква форма на държавност ще изберат египтяните. Военните очертаха пътна карта. Президент стана председателят на Конституционния съд. Ще бъде назначено ново правителство и ще се определи дата за нови парламентарни и президентски избори. Какво ще стане оттук нататък, ми е трудно да прогнозирам. Египтяните имат голяма енергия. Иска ми се да вярвам, че, тъй като имат многопартийна традиция в Близкия изток, те ще намерят подходящата форма на баланс между различните социални, политически и религиозни общности, чрез което да достигнат до обществена стабилност.
Владимир Митев, “Тема”
