Джон Лестър и Силви Корбе от Асошиейтед прес; превод: БТА
С приближаването на залеза на слабото зимно слънце над френския район Шампан часовниците започват да отброяват времето до настъпването на вечерния час. Работниците спират работата във винарните при настъпването на здрача около 16:30 ч, и им остават около 90 минути да влязат на топло, да сменят работните си дрехи, да седнат в колите си и да се приберат вкъщи преди 18 ч, когато започва вечерният час заради коронавируса. Забравете за каквито и да са срещи с приятели след работа, за следучилищни клубове за децата или за вечерно пазаруване. По улиците патрулира полиция и проверява дали хората навън имат валидни причини за излизането си. Онези, които нямат такива, са застрашени от растящи глоби за нарушение на вечерния час. Това превръща живота извън уикендите само в работа без никаква игра или развлечение. "В 18 ч животът замира", казва производителят на шампанско Александър Пра.
Опитвайки се да избегне нуждата от трети общонационален локдаун, който още по-тежко би засегнал втората най-голяма икономика в Европа и би застрашил повече работни места, Франция предпочита постепенни удължавания на вечерния час. В големи части от Източна Франция, включително повечето региони край границите с Белгия, Германия, Швейцария и Италия, ограниченията за излизане навън важат от 18 до 6 ч сутринта. Скоро същото може да стане и в останалата част на Франция, където хората все още се радват на два часа повече свобода, което им дава известна възможност за някакъв минимален социален живот. До преди две седмици вечерният час в региона Марна, където живее Пра, започваше в 20 ч. Все още идваха клиенти, на път за вкъщи, да си купят бутилки от пенливото вино, което неговото семейство произвежда. Но когато началото на "забраненото" време бе изместено по-рано - в 18 ч, за да се намалят рисковете от заразяване с коронавируса, пиячите изчезнаха. "Вече не идва никой", каза Пра. Селото, в което пенсионерът Жером Брюно живее сам в Бургундския винен район, също е в зоната на започващ в 18 ч вечерен час. Мъжът, който е на 67 години, казва, че самотата му тежи повече при липсата на възможност за ранна вечерна разпивка, замезване и раздумка с приятели - т.нар. "аперо" (аперитив), така любими сбирки на французите, които все още можеха да се случат, макар и набързо, когато "забраненото време" настъпваше два часа по-късно. "Когато забраната тръгна от 18 ч., вече е невъзможно да се видиш с приятел на чашка, - въздъхва Брюно. - Сега минава по цял ден, без да си кажа дума с някого, освен с хлебаря или с някои хора по телефона." Налагането на вечерния час от 18 ч. в национален мащаб е сред мерките, които френското правителство обмисля в отговор на растящия брой на заразените и на разпространението на особено заразния вариант на вируса, плъзнал из Великобритания, където има рязък скок на новозаразените и на смъртните случаи от вируса. Очаква се премиерът Жан Кастекс да обяви удължаване на ограничителните мерки тази вечер, наред с други рестрикции, за да се пребори вируса в една страна, в която той е отнел живота вече на над 69 000 души. По-ранният вечерен час ограничава предаването на вируса "точно защото ограничава социалните контакти, с които хората са свикнали в края на деня, например в частните домове", казва говорителят на френското правителство Габриел Атал. Въвеждането на вечерен час през цялата нощ става редовна практика в доста райони на Европа, но френският му 12-часов вариант - от 18 до 6 ч., в 25 департамента в Източна Франция, е най-рестриктивният в целия Европейски съюз с неговите 27 страни членки. В другите страни той започва по-късно и в повечето случаи приключва по-рано. В Италия забраната за излизане трае от 22 ч до 5 ч. Така е и в Латвия, но само от петък вечер до понеделник сутринта. Във френскоговорящите райони на Белгия ограничението е от 22 до 6 сутринта, а в белгийските фламандски райони - от полунощ до 5 сутринта. В Унгария всеки, който е навън между 20 и 5 ч сутринта трябва да може да покаже на полицията писмено доказателство от своя работодател, че е на работа, че отива или се връща от работа. Няма вечерен час в България, Дания, Хърватия, Естония, Финландия, Ирландия, Литва, Малта, Швеция, Полша и Нидерландия. Правителството в Нидерландия обаче обмисля въвеждането му, смятайки, че това ще намали броя на новите случаи на COVID-19. Критици на ранния вечерен час от 18 ч във Франция твърдят, че по-ранното му начало фактически води до струпване на повече хора в обществения транспорт след работа, до задръствания по пътищата и в магазините за хранителни стоки от хора, бързащи да си напазаруват и да се приберат навреме. Фелиси Гино, треньорка по ръгби, казва, че справянето с трафика в час пик в Марсилия се е превърнало в кошмар. Този южен френски град е сред местата, където по-заразният вариант на вируса започва бурно да настъпва. "Всички тичат като полудели да се приберат до 18 ч", казва тя. В историческия Безансон - оградения с крепостна стена град, описан от Виктор Юго в романа му "Клетниците", собственикът на музикален магазин Жан-Шарл Вале казва, че заради забраната след 18 ч при него не влизат хора след работа, за да посвирят на китарите и другите инструменти, които той продава. Те просто бързат към домовете си. "Хората са напълно отчаяни", въздъхва Вале. В Дижон - френски град, известен с пикантната си горчица, майката на две деца Селин Бурден казва, че животът й се е ограничил до това "да оставя децата на училище, да отида на работа, после да се върна вкъщи, да помогна на децата да си приготвят домашните, и да приготвя вечеря". Но дори този тривиален цикъл е по-приемлив от връщането към френския локдаун от началото на пандемията, когато училищата бяха затворени, казва Бурден. "Ако децата ми не ходят на училище, това значи, че аз повече не мога да работя, - казва тя. - Ужасно трудно беше всички да са блокирани почти 24 часа вкъщи."
