"Изпрати ми още 5 червила и поне 100 химикалки."

"Готово, имаш ги до 3 дни."

На такъв разговор по скайпа попадат едновременно български антимафиоти и американски агенти на секретната служба Сикрет сървис. На пръв поглед невинната поръчка на декоративна козметика и средства за писане всъщност е комуникация между членовете на една от най-оборотните международни банди за източване на банкови сметки, която е ръководена от българин.

US агенти засичат, че супербандата печели поне по 50 000 долара седмично от чужди сметки в САЩ, Аржентина, Италия, Русия и Украйна и продава най-модерните джаджи за скиминг. По същото време у нас спецполицаи са по следите на тартора на групата Ивайло Петров, италианския му помощник Лукас Пиеручи и компютърния специалист Георги Стайков. Той си е

направил у дома цех за скиминг устройства

 а бандата ги продава за по 1000 евро. Още преди да напредне разследването в САЩ, антимафиоти подслушват и следят всяка стъпка на нашите бандити и арестуват петима от основните членове на групата часове преди да бъдат изпратени поредните над 70 пластики с чужди данни за източване в различни страни в Европа.

В дома на тартора са открити 76 "заредени" пластики

 приготвени да отпътуват със "скиминг туристи".

След като двама от бандата проговорили пред прокуратурата, преди няколко седмици групата бе осъдена от специализирания наказателен съд на общо 20 години затвор, а тарторът ще лежи 8 години.

За да получи по-малка присъда, "вътрешният човек" разкрил пред антимафиоти и прокурори какви са актуалните кодови думи и схеми, ползвани от групите за източване на чужди сметки, разказаха пред "24 часа" запознати.

"Червила" е тайното наименование

 на "устата за банкомати", които тази група правела с микрокамери и най-модерните с Bluetoth устройства или миниатюрни памети, за да може, когато се сложат на банкомат, да съхраняват огромно количество откраднати данни или да ги излъчват директно към член на бандата.

По-търсени обаче били устройствата с вградени микрофлашки, защото така може по едно и също време да се крадат данни на стотици граждани от няколко банкомата, като после един човек може да мине и да събере т.нар. уста, които вече били с размери по няколко сантиметра, разказват разследващите.

Според жаргона в този престъпен сектор "химикалки" се наричали пластиките, на които ще се качват чужди данни или пък вече се ползват за точене на пари от чужди сметки. "Пътечки" пък се поръчват от бандитите, когато им трябват свалени на флашка чужди данни. 

Американски и български антимафиоти засекли бандата на Ивайло Петров, италианския му помощник Лукас Пиеручи и компютърния специалист Георги Стайков в началото на 2012 г.

Разследващите у нас бързо установили, че босът Петров се занимава с източване на карти от години, но е решил да разшири дейността си и затова се е свързал с италианеца, роден в Аржентина.

Пиеручи бил човекът в групата, който се занимавал с международните връзки, набирал в Италия и Южна Америка чужденци, които да използват пластики с чужди данни или пък да слагат уста на банкомати. Той пътувал постоянно по света, като

за прикритие се представял за агент по недвижими имоти

който оглежда привлекателни къщи и терени за продажба. Лукас поддържал постоянна телефонна и скайп връзка с дясната ръка на тартора Любомир Асенов.

Спецпрокурорът по делото Андрей Андреев установил, че Пиеручи имал огромен брой контакти из целия свят с хора, занимаващи се със скимиране. Италианецът посещавал България почти всяка седмица, вземал готови сглобени скиминг устройства или отделни части като "уста" и лайсни за банкомати с вградени микрокамери и джаджи за запис на видеофайлове. Италианецът изпращал и други чужденци в България, които да пренасят данни или да точат у нас пари. Така дори да бъдат снимани от камери, няма как да бъдат разпознати. Разследващите дори установили и хотел на столичната ул. "Драговица", където били настанявани чужденците.

Босът Ивайло Петров организирал цялата дейност на групата, получавал чрез електронна поща и скайп данни от чужди платежни инструменти и ги давал на компютърния специалист. Петров комуникирал всекидневно с чужденци от цяла Европа, с които си прехвърляли данни, разпределял и задачите между останалите членове. 

Основна роля в бандата имал компютърният специалист Георги, който бил

известен в подземния свят с прякора си Майстора

Знаело се, че той може да направи за отрицателно време най-модерните джаджи за банкомати, които да запишат незабележимо чужди данни. Жоро Майстора приемал поръчки от Ивайло, а в момента, когато е готов с изработката на поредната скиминг джаджа, ги предавал на Любомир Асенов или на "клиент", изпратен от боса Ивайло. Компютърният специалист получавал от тартора флашки с шифровани данни, които разшифровал и записвал на пластики с магнитна лента, като ползвал записващи устройства МСР.

Логистикът на групата Красимир Митов пък осигурявал "скиминг туристите", които пътували в чужбина, за да крадат данни, да пренасят съответното скимиращо оборудване или пък да теглят пари. Той поддържал всекидневна комуникация с Ивайло Петров и му предавал скимиращото оборудване, което е "заредено" с данни от "туристите". Друг установен член на бандата - Георги Георгиев, пък пътувал в чужбина, за да тегли пари от заредени пластики.

Заплащането за всеки курс се определяло от тартора и дясната му ръка според заслугите. Куриерите и "скиминг туристите" вземали от 400 до 4000 лева за един курс в чужбина. Отделно бандата покривала разходите им за хотел и транспорт.

Смята се, че престъпната банда е действала поне няколко години, преди да бъде засечена в началото на 2012 г., а после и арестувана няколко месеца по-късно.

По същото време групата била обект на разследване на агентите на американската Сикрет сървис за извършени престъпления в САЩ. Зад океана подозирали българите и италианеца за финансови измами с терминали за достъп, компютърни 

престъпления, кражба на самоличност

 и производство на фалшиви устройства за разплащане. Официално от спецслужбата зад океана изпращат до българските обвинители информация за текущото им разследване. По време на делото става ясно, че голяма част от иззетите пластики са с качени

данни от златни кредитни карти на американци

- руснаци, украинци, италианци, южноафриканци и аржентинци. Разследващи от България и САЩ изчисляват, че осъдената на първа инстанция банда вероятно е успяла да източи повече от 2 милиона долара за времето, в което е действала.

 Записват данни и с "шпионски химикалки"

Електронни части от продаваните в интернет "шпионски химикалки" е използвал компютърният специалист в бандата, за да прави максимално малки джаджи за скиминг.

В дома на тартора Ивайло Петров антимафиоти открили електронна платка, фабрично производство от такава "шпионска химикалка". Експертите по делото установили, че тази част била предназначена да прави таен видеозапис на пинкодове. Платката била ръчно доработена, като USB конекторът бил свързан с нестандартен лентов кабел, а бутонът вкл./изкл. бил закачен чрез два медни проводника. Така цялата джаджа ставала почти невидима и било невъзможно да се забележи, когато е монтирана на банкомата, обясняват специалистите. Другите джаджи за крадене на данни, открити в същата група, били подготвени да се монтират на различни типове банкомати, част от тях имали т.нар. зелени уста, които заблуждавали хората, че АТМ устройството е защитено.

 Bluetooth модул излъчва крадени кодове на 10 м

Бандитите основно монтирали т. нар. скимиращи устройства, или "уста" на банкомати близо до скъпи ресторанти и клубове, които се посещавали вечер. Така клиентите, като свършели парите в тъмните часове на деня, дори и не забелязвали, че на банкомата, от който теглят, са поставени допълнителни джаджи, с които им крадат номера на сметката и пинкода. 

По-модерните устройства, ползвани в този бранш, били миниатюрни и се монтирали в банкоматите по двойки. Едното от тях се свързвало директно към магнитната глава на АТМ устройството, а другото към клавиатурата. Паметта на тези джаджи била между 4 и 6 мегабайта, което било достатъчно да се отмъкнат пинкодове и номера на между 5 и 7 хил. картодържатели, разясняват експерти. Джаджите били снабдени с часовник, който записва датата, часа, минутите и секундите на постъпващата информация, а синхронизацията на данните ставала за 2 минути. Цялата събрана информация пък се предавала чрез монтиран Bluetooth модул, който изпращал информацията на около 10 метра от банкомата, а там я чакал измамникът, който обикновено седял спокойно в паркирана наблизо кола.

Когато данните вече са записани, една част се предава по интернет, но друга се изпраща във флашки с международни пратки. Често тези миниатюрни памети са крити в икони, картини или други предмети, които да изглеждат като подаръци.