ЕС не успя да постигне единодушие по отношение на оспорваните избори във Венецуела, след като Унгария наложи вето на изявление, в което се изразяваше загриженост относно предполагаемите "недостатъци и нередности" при гласуването и се призоваваше за по-голяма прозрачност.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро беше обявен за победител на президентските избори в страната на 28 юли от контролирания от правителството избирателен орган, който му даде около 51% от гласовете срещу 44% за опонента му Едмундо Гонсалес Урутия. Правителството обаче не успя да обясни как са били изчислени и проверени тези резултати.
Страните от ЕС искаха да приемат съвместно изявление, в което да изразят загриженост относно резултата, но бяха възпрепятствани от позицията на Будапеща, заявиха пред "Политико" двама служители, запознати с дискусиите.
Впоследствие ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел публикува изявлението от свое име, в което се казва, че "достоверни доклади от местни и международни наблюдатели показват, че изборите са били съпроводени с множество недостатъци и нередности".
"Данните, които [венецуелската] опозиция предостави на обществеността, предлагат коренно различен резултат от обявения" от властите на страната - се казва във второто изявление на Борел.
"Докато данните от гласуването не бъдат публикувани и проверени, вече обявените изборни резултати не могат да бъдат признати".
Ветото на Унгария подчертава фундаментален недостатък във външната политика на ЕС, според който решенията - включително потенциалните бъдещи санкции срещу Венецуела - трябва да бъдат съгласувани единодушно между 27-те страни членки на блока. Това накара няколко държави, като Германия, да се застъпят за вземане на външнополитически решения с квалифицирано мнозинство.
