Историците имат едно правило - дадено събитие може да се разглежда от историческа гледна точка едва когато от неговото протичане е минало поне едно поколение. Обяснението е много просто - случката може да се тълкува безпристрастно само от хора, които нито са участвали пряко в нея, нито са били дори преки свидетели. Така се изключва всякаква възможност за пристрастие при анализиране на събитията. Това правило се уважава навсякъде по света, само не и в бананови републики, където е традиция историците да се изживяват като летописци на актуално управляващия вожд и постоянно да му прислугват. В Либия бе задължително учениците да изучават "златните години" на Муамар Кадафи и прословутата му Зелена книга. В Северна Корея учебниците по история се дописват всеки път щом на сцената се появи поредният "велик вожд" от наследственото монархическо семейство Ким. Зер, децата трябва да знаят какъв почти бог ги управлява. Нормално е в авторитарна Русия учебниците по история да ръсят хвалебствени епитети за Путин, също в диктаторска  държава като Беларус децата да изучават вожда си Лукашенко. Някак срамно е обаче страна, членка на Европейския съюз, която уж е приела западните ценности като основополагащи, да живее в ритъма на изброените по-горе тирании.

Срамно, но за хората, които могат да разсъждават нормално. Не и за специалистите в българското министерство на образованието. Ръководени от египтолога Сергей Игнатов, те решиха, че е правилно и дори задължително новият учебник по история да включва и урок за управлението на Бойко Борисов. Ето каква е логиката на самия Игнатов, с която обяви тази седмица "великото" решение Борисов приживе да влезе в историята: "Нека обясня процеса, за да не бъде схващан грешно или да не бъде тълкуван политически. Беше направена процедура в Министерството на образованието, която е нормална, за осъвременяване на учебниците и беше вкаран периодът досега. Това означава, че освен Бойко Борисов в учебниците по история са влезли и Симеон Сакскобургготски, и Сергей Станишев. Аргументът е простичък - на децата трябва да им се поднася актуална информация, защото, обратното, би било нелогично да свършва историята с 1989 г. В новото издание от 426-а страница нататък можем да прочетем нещата така: "Трудностите на прехода", "СДС начело на властта" е едната глава, "Правителството на Любен Беров" е друга, "Крахът на БСП във властта", като се има предвид управлението на Жан Виденов, "Правителството на Иван Костов", "България член на НАТО", "Правителство на тройната коалиция", "България член на Европейския съюз", респективно "ГЕРБ начело на властта". Хванали сме обективно целия период, като текстовете са максимално изчистени от оценки, защото е още рано да се дават оценките. На децата се поднася само фактология."

Това, което Игнатов обаче премълчава, е, че конкурсът за учебник е спечелен от издателство "Просвета", чийто директор е първият зам. главен редактор на проправителствения вестник "Труд" Никола Кицевски. За ужасното ниво на журналистиката в България в "ерата на Борисов" е писано много, включително и в BG VOICE. Тъжно е, че тези, които превърнаха медиите в страната в слугини и кукли на конци на същия този Борисов, очевидно са прострели ръце и към мозъците на подрастващите. Впрочем Кицевски без ни най-малко срамота описа по следния начин "творението" на неговото издателство, което децата в 11 клас ще бъдат задължавани да учат от тази есен: "Сега е 2012 г. От 2001 г. досега България стана член на Европейския съюз. Защо вашите деца да не знаят, че България е член на ЕС? Най-важното е, че тук не става въпрос само за история и география, а за гражданското образование. България обича да се смее на американското образование, където децата им не знаят кой е президентът на държавата. Искате ли да се смеем и на българите, че не знаят? Така че тези обвинения към министерството са абсолютна спекулация. Засегнат съм професионално като историк. Координатната система на тази наука са имена и дати."