На пръв поглед въпросът дали едно текстово съобщение може да убие, е глупав – ако беше така, голяма част от съвременния свят нямаше да съществува.
През 2017 г. обаче Мишел Картър е призната за виновна от съда в Масачузетс именно по обвинението, че с текстовите си съобщения е подтикнала към самоубийство 18-годишния Конрад Рой.
Мишел е осъдена на 15 месеца затвор, които би трябвало да започне да излежава през тази година.
Картър, която в момента е на 22 години, отказва да се примири с присъдата и заедно с екипа си от адвокати ще се обърне към Върховния съд на Съединените щати, за да пледира, че е невинна.
Междувременно през миналата седмица по HBO и на платформата HBO Go може да бъде гледан документален филм в две части по случая.
"Обичам те, умри вече"
е на режисьорката Ерин Лий Кар и се надява да покаже казуса в друга светлина. Конрад Рой умира на 12 юли 2014 г., като се самоубива, отравяйки се в купето на своя черен пикап. Според показанията на Мишел Картър той се е уплашил за кратко, излязъл е от колата, но впоследствие тя му е заповядала да довърши започнатото. Картър твърди, че е изрекла думите: "Влизай обратно вътре!" Именно заради тях е призната за виновна. Адвокатите й обаче са категорични, че младата жена е човек с психически проблеми и патологичен лъжец и е възможно да е дала неточни показания. И защитата, и обвинението отдавна разполагат с над 10 хил. текстови съобщения, които двамата тийнейджъри са си разменяли. Никой не може да оспори, че огромна част от тях са меко казано шокиращи. На много места Картър откровено говори за самоубийство, посочва му различни начини как да сложи край на живота си, споделя му удобни за целта места и периоди от деня. Всичко това съществува "черно на бяло". В много медии репликата "Влизай обратно вътре" също се представя като цитат от онлайн кореспонденцията, но всъщност последният диалог между Картър и Рой
е проведен по телефона
и не е сигурно какво точно е казала тийнейджърката. Този факт ще бъде един от основните аргументи на защитата пред Върховния съд. Втората теза, която адвокатите на Картър ще отстояват, е, че във всичко казано и написано от нея тя е упражнявала своята свобода на словото – изконно право на всеки американец, разказва webcafe. Този аргумент беше отхвърлен от съда в Масачузетс при определянето на присъдата на Мишел, така че не е сигурно, че Върховният съд ще го вземе предвид. Сред аргументите на защитата на Мишел са и няколко други съдебни дела за склоняване към самоубийство. Рядко в съдебната практика някой е обвиняван за чуждо самоубийство, а случаят на Картър със сигурност се отличава от всичко до момента. Преди нея щатски съдилища са разглеждали случаи на смърт при руска рулетка или такива, при които единият директно е подал оръжие на другия и/ или му е дал насоки как да го използва. При делото срещу Мишел за първи път има единствено реплики и няма намесено оръжие. Конрад Рой се е намирал на повече от час път от нея, когато се самоубива. Дали е получил допълнителна доза окуражаване – телефонният разговор е разковничето. Остава и въпросът какви са били отношенията между Мишел и Конрад и какви са били мрачните им тайни. Обществото приема, че двамата младежи са били гаджета, но всъщност няма никакви доказателства, че са имали любовна връзка и че са били интимни. Във виртуалните си съобщения често си споделят, че се обичат, но си личи, че се определят като приятели, а не като влюбени един в друг. Нещо повече – двамата
са се виждали само няколко пъти
в живота си. Картър и Рой се запознават през 2012 г. По това време и двамата са на семейна ваканция във Флорида. Връзката, която развиват след това, може да бъде определена като интензивна, но тя протича изцяло онлайн. При втори поглед нещата не са такива, каквито изглеждат. Когато случаят със самоубийството на Конрад се разчува, а заедно с това по медиите излизат и снимки на Мишел, мнозина преценяват, че тя е една популярна гимназиална красавица, която е злоупотребила с влиянието си по крайно жесток начин. Адвокатите на момичето, както и режисьорката на "Обичам те, умри вече" са категорични, че само няколко минути четене на информация по случая са достатъчни, за да се разбере, че и от двете страни на смартфоните са били объркани и страдащи младежи с редица проблеми. Конрад Рой е бил жертва на домашен тормоз и е преживял няколко неуспешни опита за самоубийство. Пред Мишел нарича себе си "неуспешен аборт" и "безполезен боклук". Непрекъснато споделя, че се чувства самотен и отхвърлен, заради което Картър първоначално се опитва да му помогне. Тя го насърчава да сподели с някого как се чувства или да потърси специализирана помощ. Тук не Мишел, а именно Конрад се проявява като опитен манипулатор и я заплашва, че ако продължава да го съветва така, ще спре да й пише. И Мишел, която има не по-малко терзания, променя коренно тона си. Картър има зад гърба си два престоя в психиатрия и борба с хранителни разстройства. Психиатрите по делото й я определят като
патологична лъжкиня, готова на всичко
за да привлече вниманието към себе си – нещо, което адвокатите й също ще се опитат да обърнат в нейна полза. Документалният филм на HBO и Ерин Лий Кар се стреми да насочи към същия наратив. Продукцията иска да покаже двамата младежи с техните нюанси, терзания и особености, а не да издаде допълнителна присъда за Картър. Двете части са с обща дължина от 140 минути и включват както извадки от онлайн кореспонденцията им, така и разговори с техни близки и приятели, които да хвърлят повече светлина по казуса. А виновна ли е в крайна сметка Мишел Картър? Оттук нататък е в ръцете на Върховния съд на САЩ.
