снимки сп. “Шпигел”
Месарят Фриц Харман. Това име все още стряска криминалистите в Германия, макар неговата история да е от време, което днес минава за твърде отдавна. Немците го сравняват с вампир. И има защо. Той се е отличавал с необичайни бруталност и цинизъм. Неговите жертви са млади мъже, защото Харман не изпитвал нито влечение, нито уважение към жените. Поне това са установили психолозите по време на съдебния процес. И в това има нещо добро, защото в противен случай броят на убитите от него е щял да се увеличи няколко пъти.
Първата си жертва Харман среща на улицата. Това е седемнадесетгодишният Фридел Роте, който убиецът поканил у дома си. Малко преди да намери смъртта си, нещастното момче успяло да изпрати писмо до своята майка, в което й пише, че е срещнал един добър човек и смята да остане при него. Вътре посочвал и адрес. Това се случва през 1918 г., когато все още
никой не подозира, че Фриц е психопат
Фридел избягал от дома си, без да казва нищо на никого. Така стигнал до Хановер - градът, където в онези времена се е смятало, че мъжете с нежни наклонности могат да живеят значително по-необезпокоявани. Това обаче бил и родният град на Харман. Майката напразно търсила сина си къде ли не. Тя, разбира се, отлично се досещала, че момчето й има влечение към своя пол, а и Фридел почти не го е криел от нея.
Веднага след като получила писмото, жената отишла в полицейското управление и униформените начаса се запътили да дирят 17-годишния Роте право в дома на Харман. Там обаче открили само една грамада от месо, за което домакинът любезно обяснил, че било получено от прясно заклано теле и той сега просто си го складирал в буркани. Никой, разбира се, не си и помислил, че това е Роте, вече убит и разчленен. Пък и кой да се сети да погледне зад завесата на прозореца, където стояла скрита неговата отрязана глава.
Не след дълго Фриц бил арестуван за неприлично поведение. В полицията се получил сигнал, че насилвал млади момчета, като им предлага секс. След кратко задържане убиецът обаче получил желаната свобода. И стигнал до важния извод - за да не се получават подобни инциденти, трябва да се установи приятелски контакт с полицията, а и изобщо да е по-внимателен. Това, че някога е бил примерен войник, му помогнало да започне работа като нещатен полицейски сътрудник. С полицейската значка в ръка Харман често се озовавал на железопътната гара, уж за да следи за порядъка, а всъщност да си търси нови жертви. Каквито въобще нямал проблем да намира -
гарата била пълна с бездомни момчета
между 13- и 20годишна възраст. Изоставени или сираци, тях по принцип никой не ги търсел.
В началото на миналия век гарата в Хановер се смятала за опасно място, особено през нощта. Но тъй като Харман бил полицай под прикритие, нямал никакви проблеми там да си намери бъдещи любовници и жертви. Достатъчно било да покаже на някой скитник полицейската си значка и те ставали твърде доверчиви. Обикновено Фриц им предлагал да ги заведе у дома, за да ги нахрани. Момчетата с благодарност се съгласявали на предложението на добрия чичко полицай.
В къщата му ги чакали няколко дни на сексуални извращения. Жертвите, поне в началото, не се съпротивлявали особено. В края на краищата повечето от тях са виждали в живота и много по-лошо от това, а и нали Фриц ги хранел. Само че след известно време извергът ги удушавал, като все още живи им прегризвал гърлото. Понякога Фриц пиел кръвта им. По време на следствието доста по-късно Харман разказал, че можел да пие само мъжка кръв, тъй като се гнусял от женската - смятал я за нечиста и пълна с венерически болести.
Случило се така, че през 1919 г. вампирът Харман се влюбил в някой си Ханс Гранц. Той признал на момчето с какво се занимава обикновено и по този начин, споделяйки съкровената си тайна, го превърнал в свой съучастник. И то не някакъв обикновен, а съучастник с ноу-хау. Гранц предложил да влагат в колбасите, които месарят произвеждал,
човешко месо за по-добро овкусяване
Така рецептите на тези салами щели да станат изключителни, а конкуренцията да се спука от завист. Изразът "говеждо месо" в разговорите между двамата вече придобил много специален смисъл.
В продължение на пет години Фриц избирал плячката си само по предложение на Ханс, и то не основно заради месото. Имало варианти - в даден случай било харесвано облеклото на жертвата като някоя риза или панталон.
През лятото на 1924 Фриц опитал насила да замъкне от гарата в месарницата си бездомник на име Фром. Но човекът се съпротивлявал. Той бил чувал слуховете, че в Хановер бедняците и бездомниците започнали да изчезват загадъчно. Полицейски патрул случайно забелязал драката и арестувал двамата. Дори полицейската значка не помогнала на Харман. Просякът пък обърнал внимание на полицаите, че много хора започнали да изчезват от гарата напоследък. Думите на бродягата били чути и Харман останал в ареста до изясняване на обстоятелствата. Междувременно полицията организирала обиск в месарницата. Там заварили любовника на главния ни герой, който тъкмо чевръсто разкоствал поредната жертва. В склада имало цяла купчина кофи и варели, пълни с човешки останки. След това Фриц бил оставен за постоянно в ареста. Роднините на изчезнали момчета пък познали много от вещите в дома му, защото приживе принадлежали на собствените им деца. А и Ханс бил изцяло облечен в дрехи, взети от убити младежи. На съдебния процес подсъдимият разказал, че е убил 24 души, но прокуратурата имала данни за още трима. Всички загинали били не по-големи от 22 години. Било установено, че до един са умъртвени с удушаване, последвано от ухапване по врата, точно както правели вампирите в криминалните книги и първите черно-бели филми.
Присъдата била ясна - гилотина. Съобщили я на Харман на 19 декември 1924 г. Първоначално той изглеждал шокиран да я чуе, а сетне почнал да се смее. "Аз ще се върна, вие го знаете, смеейки се, възкликнал той. Вампирите няма как да бъдат убити. Ще се върна! Вампирите не могат да бъдат убити!"
